Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

15 Декември 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

Глобус

Краят на Черния властелин

Несменяемият Мугабе донесе на Зимбабве независимост и невиждана разруха

Галина Младенова

21. Ноември 2017 , брой: 228   288   0



Миналата сряда армията на Зимбабве взе властта в страната и постави под домашен арест президента Робърт Мугабе. Военните обявиха, че това не е преврат, а те просто искат да отстранят от управлението "престъпното обкръжение" на държавния глава.
Всъщност политическото напрежение в Зимбабве се увеличи, откакто президентът наскоро уволни Емерсън Мнанагава, дългогодишен негов съюзник и заместник. В управляващата партия Зимбабвийски африкански национален съюз - Патриотичен фронт (ЗАНУ-ПФ) побързаха да обявят, че предприетите от армията мерки били необходими "заради здравето на нацията". "Нито Зимбабве, нито партията принадлежат нито на Мугабе, нито на жена му. Днес започва нова ера." Като потвърждение миналата неделя ЗАНУ-ПФ обяви, че уволнява Мугабе от поста председател на партията и назначава на негово място Мнанагава.
Нима това наистина е краят на Черния властелин? Самият Мугабе продължава да се дърпа и отказва да подаде оставка и обяви, че е готов да се оттегли само ако народът поиска това. Нещо повече - 93-годишният президент все още не се отказва от намерението си да предложи кандидатурата си за президентския пост на изборите догодина.
"Тиранин", "убиец на бели", "черен расист" - така най-често наричат Робърт Мугабе западните медии. Обвиняват го за всички смъртни грехове - хиперинфлация, расови чистки, разправи с опозицията и налагане на лична диктатура. Какво обаче се знае наистина за Робърт Мугабе?

Символ на освободителната борба

Мугабе е роден в семейство на дърводелец и учителка в някогашната британска колония Южна Родезия. Началното си образование получава в католическо училище, а висшето - в университета за чернокожи в Южна Африка. След като получава бакалавърска степен, Мугабе заминава да работи в Гана, а когато се връща у дома, открива, че в родината му е създадено освободително движение за расово равноправие. Младият Робърт незабавно захвърля преподавателската си кариера и се включва активно в политическата борба, като се записва в оглавявания от Джошуа Нкомо Съюз на африканския народ на Зимбабве (ЗАПУ). През 1963 г., след като се скарва с Нкомо, Мугабе създава собствена партия - Националния съюз (ЗАНУ).
Почти веднага след това обаче Мугабе попада зад решетките, където прекарва 11 години. Това са били тежки години, той самият е споделял, че в затвора е бил подлаган на мъчения и издевателства. Лишенията обаче не го пречупват. Той използва годините в затвора да преподава на съкилийниците си, като ги обучава на математика и английски. Учи и сам: постъпва задочно в Лондонския университет. Към края на затворническите си години, през 1974 г., той получава още четири дипломи: две юридически, магистър по икономика и бакалавър по управление. Така че днес Мугабе е най-образованият от африканските лидери.
Излизайки на свобода, Мугабе заминава за Мозамбик, където отново се включва в борбата за свобода. За разлика от ЗАПУ на Нкомо, който като протеже на СССР се опитва да вдигне на борба класовия пролетариат, Мугабе, ориентирайки се към трудовете на другаря Мао, залага на селската революция.
Партизаните на бойното крило на ЗАНУ, ЗАНЛА, убивали всички бели без изключение - не само войниците, но и мирното население. Особено внимание бойците обръщали на ликвидирането или прогонването на белите фермери. Причината била много проста - останали без работодатели, черните ратаи масово постъпвали в редиците на ЗАНЛА. На бойците си Мугабе обещавал след победата земята, отнета от белите. Недоволните от плановете му често ги откривали с прерязани гърла.
Чаровният и образован бунтовнически лидер бързо става популярен и в чужбина - в Китай, Великобритания и САЩ. В крайна сметка Южна Родезия не издържа. Страната, обезкървена от над десетгодишни санкции от страна на целия свят и кръвопролитна партизанска война, се съгласява черното мнозинство да влезе в управлението. Премиерът Ян Смит се опитва да предаде властта на кандидата на умерените епископ Музореве, но Нкомо и Мугабе отказват да го признаят. Провеждат се общи избори, на които Мугабе изненадващо изпреварва влиятелния Нкомо. Според познавачите на историята на Зимбабве причината за този успех е фактът, че Мугабе принадлежи на народа шона, който е мнозинство в страната, а Нкомо произхожда от етническото малцинство - матабеле.
Любопитен факт е, че от целия тогавашен социалистически лагер единствено България е поканена на тържествената инаугурация на Мугабе. Причината е, че само българската дипломация успява да предвиди победата на Мугабе и установява контакт с него, докато всички други залагат на Нкомо.

Етническите чистки

"Вчера бяхме врагове, а днес трябва да станем приятели. Ние сме част от една страна. Слагаме черта под миналото ни, но трябва да се поучим от него. По-рано белите притесняваха черните, но черните няма да отмъщават и да притесняват белите. Призовавам към национално помирение в името на бъдещето." Тези думи Мугабе произнася в първото си телевизионно обръщение към нацията. Бялото малцинство, което вече е опаковало куфарите си, е изумено. Но най-учудващото е, че Мугабе изпълнява обещанието си. Белите фермери не само не били изгонени от земите си, а им дават преференциални кредити и им увеличават изкупните цени на продукцията. С огромната финансова помощ, получена от Запада, Мугабе започва мащабни програми за развитието на здравеопазването и образованието, както и за развитието на инфраструктурата.
И докато белите си отдъхнали, чернокожите, които не били съгласни с Мугабе, се видели в чудо. Джошуа Нкомо набързо бил обвинен, че подготвя преврат, и бил изгонен от страната. С помощта на инструктори от КНДР премиерът организира подчиняваща се само на него специална бригада, която се заела с чистка на политическите опоненти. Операцията по ликвидирането на бивши бойци на ЗАПУ получила лиричното наименование "първи пролетен дъжд". Населените с метабеле райони били напълно блокирани и в допълнение към неограничения терор и етническите чистки, извършвани от армията, там започва глад. Оцелелите били изпращани в "изправителни центрове" - аналог на нацистките концлагери. Помощ на армията оказват "младежки бригади", местен вариант на китайските хунвейбини. В един момент обаче Мугабе разбира, че няма да успее да сломи съпротивата на матабеле, и дава заден ход. Нкомо бил простен и му било разрешено да се върне, като го назначават на почетен пост. Оцелелите бойци на ЗАПУ - останали около стотина души - били амнистирани, а остатъците от самата ЗАПУ се влели в ЗАНУ, преименувана в ЗАНУ-ПФ. Така Зимбабве се превръща в еднопартийна държава.

Омразата се насочва към белите

Приключвайки с опонентите, Мугабе се връща към расовия въпрос - и не по своя воля: тълпите бивши черни партизани, мнозина от които умеят само да воюват, настояват да се отнеме земята от белите. Мугабе използва за предлог акции на диверсанти от ЮАР, опитващи се да дестабилизират ситуацията в страната. След като започва кампанията по отнемане на земите на белите и продажбата й на чернокожите, половината от бялото население на Зимбабве напуска страната, а другата половина демонстративно се отказва да участва в политическия живот.
През 1987 г. Мугабе променя конституцията, като премахва премиерския пост, и става президент. Той поема на практика неограничена власт: контрол над правителството, въоръжените сили, правото да разпуска парламента и да бъде избиран неограничен брой пъти. Мугабе се превръща в едноличен ръководител, назначавайки верни на него хора на всички важни постове. А отнетите от белите земи за символични суми се предават не на бившите партизани бедняци, а на високопоставени чиновници. В крайна сметка Робърт Мугабе изгражда система, в която негови роднини и доверени лица владеят огромни богатства, а 85% от населението влачат жалко съществуване за по 300 долара годишно.
Когато нивото на недоволство достига критични граници, Мугабе решава да насочи омразата към останалите в страната бели: те били обявени за "врагове на държавата". Над 90% от белите фермери спешно бягат от страната. САЩ и държавите от ЕС изведнъж осъзнават, че Мугабе не е толкова прогресивен, и отново налагат санкции на Зимбабве. След това икономиката на страната рухва. Започва хиперинфлация, цените се удвояват на всеки няколко часа, стоките от магазините изчезват, поликлиниките и болниците не работят - няма лекарства. Когато инфлацията достига 230 милиона процента (!), Централната банка просто отменя местната валута - зимбабвийския долар. Производството на селскостопанска продукция спада със 70%, две трети от земите се оказват изоставени: бившите партизани не умеят да боравят със сложните агросистеми. Държавата се оказва на границата на краха. Мугабе на свой ред обвинява за всички беди неоимпериалистите, които се опитвали отново да поробят страната, и демонстративно напуска Британската общност.

Опозицията не е по-различна

Единствената сериозна опозиция на Мугабе е Движението за демократични промени на бившия синдикален лидер Морган Цвангираи. Още на първите избори след създаването си движението отстъпва на ЗАНУ съвсем малко, при това Цвангираи отказва да признае загубата си.
Президентските избори през 2008-а завършват с политическа криза: въпреки чудовищните измами и административен натиск Цвангираи изпреварва Мугабе на първия тур. Той обаче отказва да участва във втория заради започналите репресии срещу негови привърженици. В чужбина отказват да признаят победата на Мугабе, който остава единствен кандидат и печели с 85,5% от гласовете. Напрежението спада едва след посредничеството на ЮАР: опозицията се примирява с преизбирането на Мугабе, а в замяна Цвангираи получава възстановения премиерски пост.
През следващите години опозицията успява да се дискредитира напълно. Цвангираи води двойна игра, призовавайки публично да бъдат отменени санкциите, а в лични разговори, убеждавайки западните дипломати, че е необходимо те да бъдат продължени. Хората бързо разбират, че опозицията по нищо не се отличава от управляващите. В крайна сметка на следващите избори Мугабе триумфално печели без особени усилия, а партията му побеждава дори в регионите, които преди са се смятали за опозиционни.

Вътрешната битка

Мнозина смятат, че Мугабе е най-дълго управляващият африкански лидер. Това обаче е заблуда - анголският президент Душ Сантуш и колегата му от Екваториална Гвинея Теодоро Обианг Нгема Мбасого са на власт от 1979 година.
Самият Мугабе вече е на 93 г. и страда от рак на простата. Въпросът за наследника му става все по-актуален. За власт и влияние в зимбабвийското ръководство се борят две групировки. Първата е на т.нар. Г40 (съкращение от "поколението на 40-годишните"), оглавявана от енергичната 51-годишна президентска съпруга Грейс Мугабе. Подкрепят я предимно по-младите министри.
Втората е "отборът Лакоста" начело с Емерсън Мнанагава с прякора "Крокодилът". Мнанагава има трудна съдба - на младини е бил член на уличната банда "Крокодилите", където и получава прякора си. След като в Южна Родезия започва партизанската война, той убива бял фермер, бил арестуван, но пуснат поради съдебна грешка. След това Мнанагава се присъединява към отрядите на Мугабе. Прякора си привържениците на Мнанагава получават благодарение на страстта си към скъпите вещи, в частност към марката "Лакоста" (на логото й е изобразен крокодил). На страната на Мнанагава са бивши ветерани от освободителната война, сериозна сила в Зимбабве.
Случващото се днес в Зимбабве е кулминация на вътрешнополитическата борба в страната, убедени са наблюдателите. Ще успеят ли "поколението на 40-годишните" и "отборът Лакоста" мирно да поделят властта след напускането на Мугабе? От това зависи бъдещето на цяла Южна Африка. През Зимбабве минават на практика всички търговски маршрути на региона. Да не говорим, че едни евентуални безредици бързо могат да се прехвърлят извън границите на страната.


Мугабе със съпругата си Грейс


Документи на спецслужбите разкриват, че вицепрезидентът и бивш шеф на спецслужбите Емерсън Мнанагава е водил последната година тайни преговори с военните и опозицията за бъдещето на страната след Мугабе


В столицата Хараре се завърна лидерът на опозицията Морган Цвангираи, който е и лидер на партията "Движение за демократични промени". Той бе в чужбина, където се лекуваше от рак. Завръщането му засилва предположенията, че в страната се извършва подготовка за смяна на властта


Танкове патрулират по улиците на Хараре

БГНЕС

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"