Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

15 Декември 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

Глобус

Кога ще има Ялта, за да мирне светът

Ще успее ли Ердоган между Москва и Вашингтон?

Зорница Илиева

21. Ноември 2017 , брой: 228   568   0
Снимка


Център за ислямски изследвания в Аман, Йордания, поставил турския президент Ердоган на 5-о място сред най-влиятелните мюсюлмани. Преди него били шейх Ахмед Мохамед ел-Тайп от университет "Ел Ескер", Египет, крал Салман, Саудитска Арабия, кралят на Йордания, Абдула II Бин ал-Хусейн и Али Хаменей, Иран. Турски медии съобщават, че преди години проповедникът Фетуллах Гюлен винаги е присъствал сред първите 10 по влияние в мюсюлманския свят, но сега не бил поставен дори и сред първите 50, а ескспремиерът проф. Давутоглу не е дори сред първите 500.
 За света на християните тези класации може и да не са представителни, но внимателното им проследяване през годините дава основание за изводи, че включването на този или онзи лидер на предни позиции е отражение на събития, които съпътстват сфери на влияние, роли и политики, които тласкат народи в една или друга посока. За Близкия изток е сигурно. Без да се отчита пряко влиянието на геополитическите играчи.
Фактът, че на Запад расте количеството анализи и статии, които изразяват "загриженост" относно ситуацията в Турция, например, особено по отношение на "нестабилната икономика", говори, че има съмнение в реализацията на "нереалистичните мечти на Ердоган", както се изразяват в "Дойче веле". Джордж Фридман заявява, че "с икономически маневри Турция приема по същество дългосрочен финансов риск за краткосрочен икономически растеж" и предупреждава, че ако тази 17-а икономика в света се провали в стремежите си да стабилизира турската лира, финансовата си система и обуздаване на инфлацията, Анкара я очаква "отслабване". Посочените рискове според Фридман влияели върху регионалната сигурност и намалявали "възможността за упражняването на контрол върху близките до нея страни". Ще се застраши и способността на Турция да поддържа своето непрекъснато военно присъствие в Сирия. Така щяло да се осигури повече влияние и свобода на действие на Иран в Западна Сирия. Коментарите, както се казва, са излишни, защото е известна политиката на Вашингтон по отношение на Иран напоследък, но "загрижеността" за турската икономика някак не кореспондира с налаганото мнение за "сложните отношения между САЩ и Турция на Ердоган". Не че няма тревожност в тази насока, но гъвкавата политика на Ердоган поне до момента винаги му е осигурявала ако не възторжена победа, поне оцеляване на дългогодишното управление на "разделена като общество Турция". В това отношение и "Дойче веле" проявява раздвоеност, защото хем цитира Ердоган, че "страната му нямала нужда от членство в ЕС, за да се нареди до 2023 г. сред 10-те най-силни икономики в света", хем информира, че в началото на декември ще има среща между представители на ЕК и Турция, на която Анкара ще потвърди, че "остава свързана с Европа" и се надява за "подобряване на отношенията", т.е. не се е отказала от членство в Брюкселския клуб. Типично за Ердоган, за лидери на ЕС и доказателство, че гневни думи невинаги означават край на градени с години полезни връзки.
А гневни думи Ердоган често изрича в една или друга посока, когато има затруднения при осъществяването на негови политики или идеи. Особено ако почувства, че има сигнали, че е застрашено управлението му, наричано еднолично или диктаторско. Красноречиво в това отношение напоследък е изразеното от него становище, че "никой да не се опитва да отслаби вярата ни" и да зове за "умерен ислям". Убеден е, че това понятие е измислено от Запада, и на среща с младежка организация на неговата ПСР е конкретизирал, че "умерен ислям" за първи път е употребено още преди 15 години. Няма "умерен ислям" и не може страни, които "не дават право на шофиране на жените си, да говорят за него". Визира сунитска Саудитска Арабия, в която престолонаследникът изненадва света с нетрадиционни за монархията действия (арест на принцове за корупция), похвати (обявена в Рияд оставка на чужд премиер като ливанския Харири) и новаторски до известна степен идеи, включително плахи "реформи" в посока омекотяване на прилагания уахабизъм, който е в основата на ислямския фундаментализъм и цели връщане към корените (отпреди векове) на тази религия (прилагани например нечовешки практики като рязане на ръце или обезглавяване). За Ердоган ислямът е един и той не случайно използва именно религията като средство за обединение на традиционно консервативното в по-голямата си част турско общество зад идеите на неговата ПСР. За да се стигне до етап, когато и либералното западно общество заговори за "последователна ислямизация на Турция", която по този начин се отклонява от идеите на Ататюрк за "модерна, западно ориентирана Турция". Портретите на Ататюрк изчезнаха от учреждения, училища, ресторанти, магазини, но броят на джамиите стигна до над 80 хиляди. Но с тези портрети опозиционната кемалистка НРП начело с лидера Калъчдароолу организира своя "поход на справедливостта" от Анкара до Истанбул и привлече хиляди съпричастни към идеята турци. Ердоган постави "меката ръкавица" и заяви, че "Ататюрк не е само на НРП, на Калчдароолу, той е на всички турци", и поднесе огромен венец в мавзолея на Ататюрк във връзка със 79 години от кончината му.
Затова никак не е чудно, че Ердоган, след като трудно комуникира с Вашингтон по важни за него теми (като исканата екстрадиция на Гюлен, обвинен за организатор на опита за преврат от м. г., съюзническите отношения на САЩ с кюрдите в Сирия и Ирак или ситуацията с арестувания в Ню Йорк бизнесмен Реза Зараб), насочи погледа си към Москва. На пресконференция след наскоро проведена 5-часова среща с Путин в Сочи Ердоган признава, че е за трети път в Русия и се среща с руския президент за шести път (като премиера на Израел Нетаняху!). И само един месец след среща с Путин при гостуването му в Анкара. Пропуска, че е говорил по телефона поне 12 пъти с него, особено след принудителното извинение за свалянето на руския СУ-24 на турско-сирийската граница и поради събитията в Сирия и Ирак, включително Иракски Кюрдистан.
Но няма думи за основна тема като разрешаване на сирийския пъзел. На Ердоган му е нужна санкция на Кремъл, за да провежда операция на сирийска територия, в Африн, кюрдска област. Явно по въпроса за кюрдите, тези в Сирия и Ирак, развръзка няма. Няма, защото геополитическите играчи Русия и САЩ не са се споразумели за зоните за влияние, начините за изход от ситуацията в противоречивите и променящи се интереси на регионалните играчи. Както се казва, "Ялта" все още не се привижда. Руските и американските визии за Близкия изток, включително Сирия, са различни и съгласуването им предстои. Ако изобщо се случи. Ердоган няма как да приеме решение за сирийските кюрди, което засяга турските интереси поради опасения за промяна на собствени граници при наличие на 15-20 млн. кюрди на турска територия. Запазването целостта на Сирия с даването на автономия на сирийските кюрди, съюзник по суша на САЩ в битките срещу "Ислямска държава", е вариант, който няма как да се преглътне. Слухове, че Турция купува руските С-400, за да "склони Москва към важна за Турция тема", не са нищо друго освен опити за натиск съгласно новите правила в международните отношения в последно време. Сигурно затова и Путин, и Ердоган правят изявления след срещата си само по отношение на двустранните си отношения, енергийни и търговски проекти. Интересите на Ердоган, т. е. на Турция, не са тайна и ситуацията с кюрдите в тях е първостепенна грижа. Възродената при Путин Русия, която с операциите си в Сирия доказва, че може да доминира в Близкия изток, обаче едва ли разчита на стратегическо приятелство с Анкара. Обременената им история с водени 12 войни през вековете са причината да не се доверяват "до дъно" в контактите си, а и известната повратлива политика на Ердоган не е основа за убеденост в безкористна лоялност. Но при съвпадение на интереси сътрудничеството е желано и политиката на Ердоган е красноречива в това отношение. Наричайки Путин "скъпи приятелю", Ердоган сигурно си вярва и е искрен в желанието да го предразположи. Путин също е внимателен и в рамките на добрия тон подчертава, че "срещите ни имат резултативен характер". Какъв изказ само! В същото време Вашингтон не пропуска да подава сигнали, че следи процесите, включително срещите, с особено внимание. При информации, че "закупуването на противоракетните С-400 на практика е приключило (думи на министъра на отбраната Чанъклъ), Джеймс Матис, министър на отбраната на САЩ, е изразил загриженост и е посочил, че "те са несъвместими с въоръжението в НАТО", но "това е суверенно решение на Турция". Значи Анкара е в състояние да взима суверенни решения в рамките на НАТО, а Русия да си мисли, че "Турция се оттегля от ключовата й роля в организираната от американците НАТО", както пишат в "Джерусалем пост". Истината, както винаги, е някъде по средата, но събитията предстоят.
Предстои и развитие на новия конфликт в Близкия изток - Саудитска Арабия срещу получилия завидна роля в региона Иран. Особено след като успя и да предотврати на този етап процеси с реализация на проекта "независим Кюрдистан" след проведения в Иракски Кюрдистан референдум. Затъването на Монархията от Залива в сриването на Йемен не е повод за гордост, а ниските цени на петрола са удар не само върху Москва. Ето ниша за ползотворни контакти Рияд - Кремъл. "Хизбула" е само повод за напрежение, независимо че е "ръка на Техеран". Харири, все още водещ се за премиер на Ливан, отиде в Париж, а не в Бейрут, както беше заявил. Явно не само Русия и САЩ използват "лица за влияние", както твърдят във все повече западни медии. Била приключила "арабската пролет"? Надявали се на "пролет в Турция"? Астана била напред в сравнение с Женева за решаване на следвоенна, т. е. след "Ислямска държава" Сирия? Щяло да има "Ислямска държава-2" и затова САЩ нямало да изтеглят военния си контингент от Сирия, на което разчиташе Дамаск? Те не се изтеглиха и от Афганистан, пък тези дни изтече информация, че там се увеличили в пъти добивите на онези суровини, от които са правят наркотиците. Онзи турско-ирански гражданин Реза Зараб, когото съдят в САЩ за сделки, нерегламентирани и в противоречие със санкциите на Запада срещу Техеран, няма как да не тревожи Ердоган. Той е убеден, че "това е комплот" срещу него и е тема, която при посещението си във Вашингтон турският премиер Йълдъръм няма как да не е засегнал. Заедно с темата "Гюлен" и кюрдската дилема. Зараб е решил, срещу намалена присъда, да разкрие схемите за действие между Анкара и Техеран, за които твърдят, че са ставали чрез лични санкции на Ердоган и по същество са корупционни. Дали са "фалшиви новини" или онзи натиск, който вече е практика по света, също предстои да се наблюдава. Обикновено такива теми не се включват в пресконференциите.
Въпросите се множат, отговорите се отлагат във времето. Основното е дали и кога ще има Ялта, за да мирне светът. Хората се умориха от наслагващи се кризи. Дори не си правят труда да "пускат духа от бутилката" като в доброто старо време. Как да не натежи носталгията? По света и у нас!

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"