Добре, че е Гришо

Спортът обединява хората и ги радва. Точно това прави Григор Димитров най-вече през последната седмица. Титлата в Лондон е мечта за по-голяма част от тенисистите. Това отличие е за най-добрия за годината, нещо като световна титла. Спечели го българин от Хасково. Гришо стигна до върха не заради безспорния си талант, а заради труда си. В тениса нищо не идва даром. Часове тренировки, лишения, усилия и късмет, а конкуренцията е убийствена. Наградата е да те аплодират хора, например принц Уилям, големият Шекспиров актьор сър Патрик Стюарт, футболната легенда Дейвид Бекъм и др. Много българи с национални флагове. И цяла България!
Григор Димитров явно осъзна, че именно българите по света го карат да се чувства на всеки корт като у дома си. И оттам идват спортните триумфи - нещо, която рядко се случва. Той доста често е критикуван от същите фенове, които разбират, че Димитров още е нешлифован диамант, но и национална гордост.
С тази титла Гришо влезе в историята на световния тенис, не на българския. Той винаги ще бъде посочван като Шампиона. И ние трябва да му ръкопляскаме, защото заради него сме по-горди и усмихнати въпреки трудното ни всекидневие. Заради него световният спортен печат пише за българин, който в последните години единствен носи положителна реклама на родината ни по света. В Лондон Гришо беше причината редица звезди на шоубизнеса да видят как изглежда българското знаме, защото от всички трибуни се вееха родни трибагреници. Какво по-хубаво от това?! И добре, че го имаме!
И този път не липсваха хора, които се правеха на интересни около триумфа на Григор Димитров. Но те вероятно ще бъдат бързо забравени. Защото шампионът е един, другото е дребнавост. Именно този шампион е на път заслужено да стане за втори път Спортист №1 на България. Защото го заслужава!