Легенда на българското разузнаване

Животът на една от най-ярките и емблематични личности в българското външнополитическо разузнаване ген.-лейт. Владимир Тодоров е събран в книгата "Генералът разузнавач" (издателство "Албатрос"). С томчето Асоциацията на разузнавачите от запаса (АРЗ) отбелязва 5-годишнината от смъртта на последния началник на Първо главно управление на ДС. "Професионален разузнавач, който, както сам обичаше да казва, винаги е служил в една служба, на една партия и на една държава - отбелязва в предговора към книгата Горан Симеонов, председател на АРЗ. - За разлика от мнозина, Генералът до края на своя богат живот не изневери на принципите си."
На повече от 200 страници авторите - о.з. полк. Атанас Кременлиев, близък съратник на Владо Тодоров, и о.з. подполк. проф. Бончо Асенов, автор на множество книги по проблемите на националната сигурност, на базата на богат архивен материал представят характера на "онова" време, днес несправедливо и едностранчиво заклеймявано. Томчето ще привлече вниманието на поколенията със страниците, посветени на историята на българското външнополитическо разузнаване и на нелекия професионален път на ген. Владимир Тодоров.
В "Генералът разузнавач" едни от най-ценните страници са посветени на двете най-сериозни антибългарски кампании, в разрешаването на които Генералът е имал главна роля - атентата срещу папа Йоан Павел ІІ и убийството на писателя Георги Марков. Ген. Владо Тодоров оглавява третата комисия "В", която заедно с комисии "А" и "Б" съсредоточават всички дейности по защитата на името и честта на България като страна, непричастна към приписваното й престъпление срещу главата на Римокатолическата църква. Комисия "А" се ръководи от Петър Младенов, министър на външните работи, а комисия "Б" - от Димитър Стоянов, министър на вътрешните работи. Третата комисия под ръководството на Владо Тодоров е съставена само от разузнавачи, които изнасят основната тежест по разобличаването на антибългарската кампания и защитата на Сергей Антонов.
Сагата около смъртта на писателя Георги Марков се превръща в една от най-шумните антибългарски кампании срещу страната и нейните органи за сигурност по времето на Студената война. Версията за убийството на Марков от ДС се подема периодично след 1990 г., но годни за съд доказателства не са събрани и обвинения срещу конкретни лица не са повдигани - нито от Скотланд Ярд, нито от българските власти. "Дали Георги Марков е използвал Държавна сигурност за своите цели или обратно - няма значение. Факт е, че той отива на Запад с определени ангажименти пред Държавна сигурност. Факт е също, че той служи и на други сили, когато попада на Запад... Очевидно истината за убийството на Георги Марков ще се прикрива, както стана със случая Сергей Антонов и покушението срещу папата. Мощни сили на Запад и конкретно в Англия са заинтересовани световната общественост да не разбере истината за тях. Тези, които ни замесиха с "българския чадър" в убийството на Георги Марков, са същите, които ни замесиха в "българската следа" в покушението на папата", отбелязват авторите на "Генералът разузнавач".
В книгата са включени едни от най-хубавите интервюта на ген. Владо Тодоров след 10 ноември 1989 г., както и архивни снимки. Сред подбраните интервюта са разговорите на Николай Желев и Лилия Томова, публикувани във в. ДУМА през 1993 и 2005 г.
"Генералът разузнавач" е предназначена за онова поколение, което помни, и за всички, които искат да знаят Истината, убедени са авторите и съставителите й. Ген. Владо Тодоров е легендата, върхът на пирамидата, а книгата е посветена и на онези, които са в нейната основа - знайни и незнайни разузнавачи, които всеки ден и година от живота си са служили на една кауза - България. И ако силите, уменията и информацията им беше използвана от държавата, нямаше днес нито да страдаме заради бедността и мутренското си настояще, нито да вдигаме шум за криминалната приватизация.