Не приемам политика под масата

Интервю на Георги ГОТЕВ
за EurActiv.com и
bulgarianpresidency.eu

"Бих искал да видя реално работещ български парламент, който да се ползва с доверието на обществото"

"Не приемам над масата да си стискаме ръцете, а под масата да се върши друго"

- Г-н президент, разговаряме часове след като по драматичен начин беше сменен председателят на Народното събрание. Какво става в България?
- Неотдавна заявих, че демокрацията е в отстъпление. Изгонването от трибуната на лидера на опозицията за това, че критикува премиера и правителството, е олицетворение на тази теза. Оставката на председателя на парламента все пак показа, че има някакъв праг на самосъхранение на парламентаризма и той сработи. Този ход върна опозицията в пленарната зала и се надявам да възстанови диалога и нормалната работа на Народното събрание.
Оставката дойде след демонстративната намеса на премиера Бойко Борисов. А би следвало българският парламент като най-висшия политически орган в една парламентарна република да е независим, да регулира сам вътрешните си конфликти и да контролира правителството, а не обратното. Тъй че кризата отмина, но тревогата ми остава.
- Впечатлението за един външен наблюдател като мен е, че премиерът Борисов не си контролира добре хората и когато някой от тях прекали, включително с атаки срещу вас, той взема мерки, често със закъснение, като сваля от постове, уволнява или принуждава да си подадат оставките. Ще се съгласите ли?
- Въпроса дали премиерът успява да контролира своите съпартийци в парламента, трябва да зададете най-вече към него...
- Поискал съм интервю с премиера и очаквам той да ми го даде.
- ... Аз съм за открити позиции в политиката и не приемам над масата да си стискаме ръцете, а под масата да се върши друго. Подобни сценарии не водят до конструктивни отношения.
Имам ценностни противоречия с правителството, които създават понякога напрежение. Например за мен и за огромната част от българския народ борбата с корупцията е приоритет. И бих искал да видя реални, всеобхватни и ефективни мерки от страна на управляващото мнозинство. Не декларации за борба с корупцията в минало време, като ревизия на приватизацията преди 20 години. А ревизия на крупните обществени поръчки в последните години, начина на харчене на еврофондовете и най-вече - създаване на ясни механизми, гарантиращи разкриване, пресичане, разследване и наказателно преследване на корупционни деяния сега и в бъдеще време. Това може да възстанови справедливостта в обществото, а не само отнемането на незаконно придобито имущество, каквато е и основната идея на прокарвания от управляващите нов закон за противодействие на корупцията.
- Да, обаче управляващите ви нападат, като внушават, че сте взели някакви пари за някакви самолети...
- Тези инсценирани атаки започнаха, когато заявих, че в България няма политическа воля за борба с корупцията по високите етажи на властта и трябват ефективни мерки, които да дисциплинират политическата класа.
Мнозинството дори създаде специална парламентарна комисия, целяща да ме набеди и да ревизира становището на военните експерти за избора на нов самолет. Работата на комисията приключи безславно - с некомпетентни и неаргументирани становища, но с арогантни и безпочвени внушения. Разбира се, никой не посмя да излезе с конкретни обвинения, защото знаят, че ще бъдат оборени в съда.
По проекта до момента няма похарчени никакви средства, докато по националната програма за саниране, инициирана и проведена от управляващите в предишния им мандат, са похарчени 2 млрд. лева - при многократно завишени цени, липса на контрол за качеството и множество сигнали за нарушения. Предложих на същите хора, които създадоха комисията за изтребителя, да организират парламентарна комисия за съмнително похарчените 2 млрд. за саниране, но срещам пълно мълчание.
Всъщност атаките към мен се засилиха най-вече, когато се поде публичният дебат кой да назначава ръководството на новия антикорупционен орган - дали президентът или парламентарното мнозинство.
Този случай е показателен за употребата на българския парламент срещу президентската институция в преследването на тяснопартийни цели. Бих искал да видя реално работещ български парламент, който да се ползва с доверието на обществото. А за да стане това, той трябва да се ръководи от интересите на това общество. Да ражда закони, а не скандали. Да бъде арена на съдържателни политически дебати, а не на лични нападки.
- Премиерът Борисов напоследък развива теорията, включително пред председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че трябва Европа да реши от какви отбранителни сили се нуждае, включително от бойни самолети, и че това не трябва да се решава на парче. Прав ли е?
- Не може да прехвърляме на Европейската комисия отговорността за решаване на нашите наболели проблеми в сферата на отбраната.
Премиерът Борисов следва да се тревожи преди всичко от факта, че България продължава да изостава в изграждането на военни способности. България се отдалечава от изискването на чл. 3 от Договора на НАТО за развитие на собствен отбранителен капацитет, както и от Лисабонския договор, задължаващ страните членки на ЕС да подобряват военните си способности.
Пълноценната интеграция на България в ЕС, каквато е и широко афишираната цел на правителството, не може да се провежда селективно - само в избрани от нас области, каквито са Шенген и еврозоната. Необходима е и интеграция в сферата на сигурността, която придобива приоритетно значение за съюза.
Популизъм е социалните проблеми да се обясняват с разходите за сигурност. Сигурността е предусловие за просперитета, а социалните системи са елемент от сигурността.
- Вас ви нападат и по друга линия - че сте проруски настроен. Но доколкото си спомням, не вие подарихте кученце на Путин...
- (Смее се) Това е модна медийна дамга в цяла Европа и не само. Аз се ръководя от интереса на България и на Европа. Нима смятате, че войнствената риторика спрямо Русия е в наш интерес? Тя изостря напрежението, повишава риска и разделя континента точно когато трябва да стоим обединени срещу глобалния тероризъм, нахлуването на радикален ислям, нарастването на конфронтацията.
Канцлерът Меркел сподели наскоро, че не можем да говорим за сигурност в Европа без Русия. Премиерът на Люксембург Ксавие Бетел много точно отбеляза, че трябва да спрем да говорим за Русия и да започнем да говорим с Русия. Радетел съм на диалога, не на конфронтацията. Може да съм генерал, но не харесвам войнствената риторика. До нея прибягват лекомислено тъкмо политици без пагони. Българите имаме дълбоки исторически връзки с руския народ и България може да спомогне за този диалог.
- Голям е контрастът между вас и вашия предшественик Росен Плeвнелиев в публичното говорене на тема Русия...
- В действията си се ръководя не от позициите на своите предшественици, а от политическата реалност.
- Искам да ви питам за новия образователен закон в Украйна. Унгария го намира за скандален, България реагира спокойно. Защо?
- Системите на изучаване на майчиния език от българската и унгарската общност в Украйна са много различни. Имах среща с президента Порошенко по време на сесията на Общото събрание на ООН и много ясно поставих въпроса за езиковите права на българите и изучаването на български език в Украйна. Получих лични гаранции от президента Порошенко за запазване на техния обем и дори за чувствително разширяване на изучаването на български език. И в тази връзка се договорихме министърът на образованието на Украйна, заедно с представители на нашата общност и учители по български език в Украйна, да дойдат в България и заедно с нашето Министерство на образованието да уточним учебните планове и програми, така че нашите интереси да бъдат категорично защитени. Тази среща е планирана за края на януари. Надявам се правителството да довърши започнатото. Според мен трябва да решаваме проблемите с конструктивен диалог, а не с конфронтация, от която са губещи и двете страни.
- Какви са геополитическите рискове по време на българското председателство?
- Най-големите рискове са Европа да остане встрани от динамичните процеси в глобален мащаб. Като казвам встрани, имам предвид не само вземането на отношение и изказване на позиции, но и участие в изработването на решения, както и предприемането на определени действия.
С Римската декларация Европа направи заявка за високи амбиции. В нея говорим за силна Европа на глобалната сцена. Ако искаме това да не е просто лозунг, Европа трябва да поеме нов курс. Нужна е по-голяма активност по отношение на глобалните процеси и кризи. Нужни са механизми за по-бърза и консолидирана реакция, за по-голяма решителност в действията, за преодоляване на инертността, за отстояване на собствените интереси.
Виждаме как динамичните събития се контролират от другите глобални играчи - САЩ, Русия, Китай. А Европа често е встрани от тези процеси, което не е в наш интерес.

Следва