БСП няма таван в електоралната си подкрепа

Позволете ми, преди да мина по същество, да направя кратка ретроспекция на проведените пленуми, работни заседания, конференции, които по някакъв повод са засягали организационния живот в партията. За последните 27 години те са 11, поне до толкова стигнах. В началото на прехода, потиснати от комплекса, че сме тоталитарна партия, всички организационни промени, които сме правили, са били свързани с разширяване на вътрешнопартийната демокрация. Казвам го, за да се огледаме и да видим докъде стигнахме с тази вътрешнопартийна демокрация.
Иначе през годините са проведени много дискусии и форуми, но това, по което всички те си приличат, е повторението в предложените и гласувани мерки. Основният проблем на партията не е липсата на визия за организационното й развитие, а това, че решенията на партийните органи в повечето случаи остават на хартия. През 2008 г. излезе един сборник с програмни документи на БСП от 1990 г. Ако днес НС възложи на другаря Ивелин Николов издаването на следващия сборник от 2008 г. до ден днешен, документите по организационните въпроси ще изглеждат по същия начин. Затова огромната ми молба е днешната дискусия да засегне и въпроса

как функционират самите ръководни органи в БСП

Да засегнем как се осъществява контролът върху взетите решения, преди да ги спускаме за изпълнение. Тук говоря за контрол на всяко едно ниво. Ако искаме да променим организационното състояние на партията към по-добро, най-важното е да подобрим организацията и съдържанието на нашата работа по цялата вертикала, както и резултатите от нея.
Като член на Националния съвет търся вината и в себе си. След силни заседания на НС, активни дискусии, богатство на различни мнения и гледни точки, политическият резултат в последните години е клюки и медийни интриги. Вследствие на всичко това общественото политическо влияние на нашата партия намалява и имаме региони, в които е изцяло  демонтирано нейното присъствие.
Ако търсим връзка между организационното състояние на партията и изборните резултати - мога да го кажа с едно изречение: Случвало се е да губим избори при силна организация по места, но не се е случвало да печелим избори с болна и слаба организация.
За да можем да вземем днес правилните решения и да направим правилните изводи, не мога да не засегна една важна тенденция от организационно-политическия живот на партията. С времето все по- голяма става разликата в гласовете, които БСП печели на местни и национални избори. През 90-те години и в началото на новия век БСП е показвала силни резултати при местен избор. Всичко това се е дължало на местни авторитети, които структурите по места не само са приемали, а са подкрепяли и безрезервно са работили за тяхната победа. Преди години БСП се идентифицираше със силни местни представители. Хора като Костадин Паскалев, Дора Янкова, Асен Гагаузов, д-р Красимир Мирев, имена като Румен Стоманярски, Драгни Драгнев, Росица Янакиева - лека им пръст, ако щете Кирил Йорданов дори.
Това са хора, които са били лице на левицата на местни избори, и то в големи градове. Много добре знаете, че до ден днешен част от тези хора, когато дойдат местни избори, пак ги номинираме. Те са били далеч по-известни от някои членове на ИБ или национални звезди. Хората гласуваха за БСП и защото вярваха на своите местни водачи и лидери. Те вярваха, че БСП може да управлява добре, и ни се доверяваха. За съжаление изводът е, че днес БСП е все по-малко местна и все по-национална партия. Инвестицията в

силни местни авторитети

е една от задължителните мерки, които на днешния пленум трябва да обсъдим. Всички сме наясно, че няма как Корнелия Нинова да спечели изборите в общините от Силистра до Петрич, сам не може да го направи нито Крум Зарков, нито силна гражданска кандидатура като Елена Йончева.
Ако трябва да продължа с негативните тенденции, няма да ми стигнат и 30 минути. Някои от тях обаче са много важни:
- намаляване броя на членовете, броя на основните партийни организации и застаряване на членския състав
- липса на ангажираност на местни авторитети и трудности при намирането и издигането на кандидати в местната власт
- липса на вътрешнопартиен живот и неспособност да се формулира силна местна политика, която да печели доверието на гражданите
- липса на интерес сред активното и младото поколения за членуване в БСП
- демотивация на кадрите, особено на тези, в които е инвестирано
- слаба или никаква работа с браншови организации, професионални общности, граждански сдружения, НПО сектор и др.
- нарушена комуникация по хоризонталата и по вертикалата
- конформизъм и липса на опозиционност.
Предлагам да разгледаме периода от 2015 до 2019 г. - като един цикъл между два местни избора. Досега са проведени местни, парламентарни и президентски избори. Предстоят ни европейски. Оставам с уговорката, че БСП е винаги готова за предсрочни парламентарни избори. Не зная дали ПГ е на същото мнение.
Стъпвам върху отчетите, анализите и политическите мерки, изготвени от другарите Дъбов и Станишев и след това от другарите Михаил Миков и Бойко Великов. Към тях прибавям резултатите от президентските избори на първи тур, където се отчитат партийният вот и парламентарните избори.
От така представената статистика и при по-задълбочен анализ се открояват няколко основни проблема в определени общински организации, които излизат извън общата тенденция.
- Първо - общини с огромна диспропорция между резултати на местни избори и национални избори.
- Второ - общини, които не са издигнали кандидати за местна власт и имат непълни общински листи. Тук не говорим за липса на качествени кандидати, говорим, че ние не сме участвали в изборите въобще.
- Трето - общини, в които има пряка връзка между ниски изборни резултати и продължителна мандатност на партийните председатели. Резултатът от това е намаляване на броя на общинските съветници или трайна липса на такива.
- Четвърто - общини, в които отсъства партиен живот поради липса на всякаква комуникация: хоризонтал - вертикал, ОбС - общински съветници, общински председател - областен председател и др. Да не говорим, че има случаи, в които ръководството на общинската организация въобще не признава легитимността на националното ръководство.
- Пето - общини, при които има огромно несъответствие между членска маса и изборни резултати. Според вас възможно ли е да има община, в която на последните парламентарни избори БСП да е получила по-нисък резултат, отколкото членове има?
Тук е моментът да направя и кратък коментар за частичните избори, които се използват активно във вътрешнопартиен дебат. Искам да спра вашето внимание на проведените нови и частични избори.
От октомври 2015 г. до днешна дата нови и частични избори е имало в 80 населени места, от които: 2 - за общински съветници в Ружинци (област Видин) и Балчик (област Добрич); 5 избора са били за кмет на община - Главиница (област Силистра), Кубрат (област Разград), Антоново (област Търговище), Вълчи дол (област Варна) и Трън (област Перник); един - за кмет на район "Младост" и 72 за кмет на кметство.
От 80-те избора

БСП участва в 45 избора и печели 7 от тях

Най-голямата трудност, която сме срещали, е в намирането на кандидат. Особено в малките населени места. В смесените райони това е абсолютно невъзможно.
Като заместник-председател с ресор партийна дейност мога да отговарям на вашите въпроси по повод частичните избори в общините Антоново, Вълчи дол и Трън, на които съм присъствал лично. В селата, откакто съм на тази позиция, сме полагали всички усилия да имаме кандидати, или образно казано, БСП да участва в изборите.
Изборите за общински съветници са емблематичен пример.
В община Ружинци (област Видин) на местните избори 2015 г. сме първа политическа сила със 732 гласа, които са ни донесли 4 от 11 мандата за общински съветници. Какво се случва на частичните избори през 2016 г. в същата община? Вече имаме 216 гласа, което означава 1 общински съветник. Водач на листата беше председателят на ОбС на БСП и три мандата кмет в община Ружинци.
Да обърнем внимание и на изборите за общински съветници в община Балчик. През 2015 г. получихме 1625 гласа и имахме 4 съветници, 2016 г. - 1384 гласа и пак имаме 4 общински съветници. Мога само да кажа, че водач на листата ни за общински съветници беше председателят на Общинския съвет на БСП. Същият не стана общински съветник, а беше изпреварен с преференции от, забележете, четирима човека.
Нали си правим сметка, че водачът, освен свои преференции, събира и преференциален вот от бюлетините, където не е посочена изрично преференция?
Всичко това казвам в контекста на местните авторитети.
Преди изборите във Вълчи дол и Трън взехме решение за провеждане на социологически проучвания, за да може партията по места да направи своя информиран избор. Впечатление прави, че като политическа сила БСП има първи резултат и е преди ГЕРБ, но когато минем към конкретизиране на имена - резултатите ни рязко падат.
Много е важно да подчертая, и то не за да се оправдавам!, че титулярите, които бяха подадени за социологическо проучване, бяха потвърдени и на официални заседания на Общинските съвети. Тук са и колегите от Перник, и колегите от Варна, които ще потвърдят това. Какво се оказа? Въпреки информираността, че предложените кандидати не са водещи, и двете общински организации потвърдиха същия избор.
Местните организации бяха обезпечени с ресурс, който освен за кампания стигна и за изборна администрация, застъпници и др. Казвам го абсолютно честно - вниманието и ресурсът, който беше отделен за този частичен вот, беше специален и в едни редовни местни избори, трудно бихме осигурили подобни внимание и ресурс за всички общини. В Трън се потвърди резултатът от 2015 г. - това е една феодална община, където не политиката и не политическите партии решават изборния резултат. Във Вълчи дол имаше коалиция всички срещу нас и въпреки това имаме двойно повече гласове - от 883 гласа през 2015 г. на 1769 гласа.
В община Антоново с преобладаващо турско население бившият кмет от ДПС стана народен представител и за тях беше въпрос на чест да вземат изборите от първи тур. Ние бяхме единствената политическа сила, която заложи на жена с българско име, която е шеф на комплекса "Ястребинчета", и останахме трети. Наблюдава се лек ръст в гласовете на БСП с около 30%, но за съжаление тази кандидатура има своя електорален таван.
Въпреки така обрисуваната обстановка президентските избори и парламентарните след това вдъхват оптимизъм. Сигурно ще се чуят критики от залата, ще ме обвините, че се хвърлям от едната в другата крайност и че истината е някъде по средата, но аз смятам, особено след втория тур на Радев, че БСП и партньори нямат таван в електоралната си подкрепа.
Добър пример за това са всички онези патриотични инициативни комитети, с включването на бивши военни и офицери от запаса, които създадохме по общини и ги използвахме на президентските избори.
Смятам, че за изминалите президентски и парламентарни избори част от ръста на гласовете за БСП се дължи именно на патриотичната линия в защита на българското. БСП трябва да запази и разшири тази тенденция. Още повече днес участието на патриотите във властта вече дава други перспективи пред БСП.
                    
Следва