А да се обиждаме ли на Ботев?

Има един момент в "Под игото", когато на годишния изпит малката Събка казва това, което другите мислят и споделят помежду си, но не смеят да изрекат на глас. В настъпилата неловка ситуация верните хора на бея злорадстват. И само кака Гинка се провиква: "Па какво сте такива втрещени? Бога ли разпна момичето? Казва си правото!"
Сетих се за тази сцена покрай бурята от коментари, свързана с репликата на проф. Иво Христов за дебилните, които не могат да се подписват.
Да си призная, слаб съм в процентите. Както и в медицинската терминология. Обаче като човек, боравещ с думите, знам, че понятието "дебил" има и преносно значение: глупав, ограничен, твърдоглав човек.
И ето, че почнах да си задавам едни такива риторични въпроси. Грамотни ли са днес хората и по-грамотни ли стават? Изразяват ли се на правилен български? Нови стихотворения и проза ли търсят, ровейки се през пет минути в телефоните си? Четат ли книги? Могат ли зрелостниците да изкарат заветните 23 точки за тройка на матурата със същата лекота, с която играят кючек на масата и трият картончетата от различни лотарии?
Та как се нарича това, а?
Когато агресията стана водещ модел на поведение в обществото. Когато чалгата с нейната елементарност и простащина задоволява културните потребности на голяма част от народа. Когато парите и печалбата са основна цел в живота. Когато подражанието на Запада изтласква в забвение българското. Когато хората не са вдъхновени да направят нещо смислено и стойностно за нацията, а са потънали или в еснафско самодоволство, или в тресавището на ежедневната борба за насъщния. Когато вече мястото да бъдеш забелязан е най-близкият "мол". Когато посрещат, но и изпращат по модела телефон, марката на дрехите и обувките. Когато все повече деца не ходят на училище. Когато най-ценният подарък за дъщерите е силиконов бюст. Когато си безчувствен към социалната неправда. Когато положителният герой на времето е отрицателният тип.
Как се нарича това?
Аз обаче не се чувствам засегнат. Имам самочувствието на интелигентен човек. Някои обаче се почувстваха. Бяха много яростни.
Това за опростачването на нацията много хора си го мислят и говорят помежду си. Както и че политиците често лъжат. Странно... Когато един политик се опита да каже това, което мисли, веднага го наругаха. И какво излиза? Добър си, когато караш с лустрото. Какво има отдолу, е без значение.
"А вий... вий сте идиоти!" Какъв ли вой би се надигнал срещу тези Ботеви думи?