28 Март 2024четвъртък15:31 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Антология

Поезия

Нови стихотворения от Лозан Такев

/ брой: 226

автор:Дума

visibility 170

Мечта за оран


Да можехме
да прекопаем
времето зад нас...
Да можехме
да набраздим наново
идните си дни, и седмици, и месеци
и да посеем в тях
най-новите си истински  и искрени
надежди,
да ги полеем с вярата си
и да ги изплевим нежно, с ласка и с любов...

И всичко, всичко пак да предстои...
И всичко пак да е очакване на дъжд...
И всичко, всичко да е крехка и ранима
песен и мечта,
и трепет, порив,
и усещане за утре.
И всичко, всичко пак да предстои...
Да можехме,
да можехме да изорем отново
най - хубавата своя нова нива
и с душата си пак да я ожънем
и да приберем узряло младо жито
и да омесим хляба, с който
ще нахраним и ще утолим жаждата
на непознат...
Да можехме...
Да можехме поне да помечтаем
за такава оран и в последната си есен...
И да оставим своя нова песен...


Животът

Доживотната наша присъда
е да бъдем и в ада и в рая.
Колко хубаво щеше да бъде
с теб сами да избираме края.

Но животът не е просто длъжност,
а присъствие тихо и кратко.
И е толкова скръбно и тъжно,
че понякога свършва внезапно.

Но животът не е принадлежност -
ни партийна, ни антипартийна.
Той е вяра, любов и надежда,
много често - съдба лотарийна.

Да, животът е само възможност,
да оставиш следа на земята
в изречение просто, тревожно,
както сам подредиш правилата.

Много често е радост щастлива,
а понякога просто беда.
Потърси само алтернатива
в бучка захарче в чаша с вода.

Всички чакаме своята пролет
и с мечта да е наш господар.
Но понякога главната роля
е  с посмъртна награда Икар.



18 юли 2017 година

Апостоле????


Дали сме от теб по-далече или сме по-близо до теб?
Два века се питаме вече как твойто тефтерче четем...
Два века, а все по-различни са нашите преходни дни.
Апостоле, как се нарича онуй, дето ги подмени?
Апостоле, беше ли просто да бъдеш човек в твоя век!
Защо днес не идва апостол и трудно се среща човек!
Защо с тебе се разминават уроците, времето в нас?
Това ли е твойта държава? Народе, това ли съм аз?!
Не сме ли от тебе далече? Изтекла е много вода...
И споменът с нея изтече след толкова дни свобода...
Апостоле, как да опазя тефтерчето, като не четем?
Как толкова много омраза, народе, остави сред теб????
И който печели, печели не просто за своя народ.
Къде ли остана, къде ли, Апостоле, твоя живот!?

 2.

И в чиста и свята родина врагът в нас живее с врага...
Пак четири питанки има, народе, и днес, и сега!   
Бесилото - нашата памет в гранита е подвиг и чест...
Как искам под твоето знаме отново да тръгна и днес...



Пред паметника на Васил Левски в София



Твойто детство, Василе, не знаем.
Ти без гроб си и в нашите дни.
Тук за теб е и ада и рая...
Този паметник е от гранит...
 
С този паметник - твой и до края
една зима се връща и в нас.
Твойто детство, Василе, не знаем.
Нашето детство от тебе е част.

И сред много цветя ще открием 
в две очи едно синьо небе...
А как искаме истински ние
да сме малка частичка от теб!

Февруари е... Зима навява
една Ботева песен край нас.
И в бесилото подвиг остава
като знаме в безсмъртния час...

Февруари е... Левски живее
не в портрета, а в нас той тупти...
И в сърцата ни искрено пее
като Вазов непреходен стих.

2.
И в учебник дори да го няма,
Васил Левски е винаги в нас.
Най - великият! В песен и в знаме
в една свята република глас...

Февруари е... Нашето детство
има своя урок сред цветя.
Няма край за безсмъртната песен!
Няма край и за обичта...



Наводнение

Калта отнася
и последната надежда,
последната надежда за живот...
Дали не от престъпната
небрежност
загубихме човешко мнозинство!

Дали от безхаберието явно
настига ни поредната беда!
Надеждата се дави май отдавна.
И май е от предишната вода...

И в язовирите
се дави
обичта ни.
Дъждът прикрива
чуждата вина.
Дано и след пороя
да остане
троха надежда
и човещина!




Сбогуване с щурците

Накрая на града живяхме.
И сити от филийките си с лук,
щастливи и безкрайно луди бяхме,
на всичките останали напук.

Щурчета под лозниците ни пяха.
Щурчетата и до сега са още с нас...
Концертите неспирни нощем бяха
и още сме под тяхна силна власт...

И само аз сега разбирам колко струва
една раздяла с тях, даже и не питам...
Затуй сега най-трудно се сбогувам
във вечерите късни със щурците.


Селски къщи

Изоставени,
полусъборени ,
руини,
без усмивки, детска глъч и смях
са днес къщите в села без звън
и дим в комина...
И край тях - ни шум, ни прах...

Къщи... А пред портите им - по една старица...
Къщи без прозорци, без стъкло...
Като Самуилови войници -
по един с едно око на сто...

Къщи, ослепени от промени,
в райски кътища, превърнати на ад...
Тук без дъх сега направо стене
път към тях,
но няма пътен знак назад...

В къщи без сълзи, без спомен свиден,
без мечти и даже без адрес
имаш чувството - в тях някой е зазидал
вчера
и прозорчето към днес...


(в каре!!!)


Цветя за Левски

След слова гръмогласни,
заря за милиони,
сред гирлянди и песни
край теб пак мълчим...
И отново е ясно
не в това е поклона,
щом оставаш и днес ти
едничкият син...

Край положени много
букети с фактури
и с държавна субсидия купен венец,
се поражда у мене
въпрос процедурен:
как описва цветята в тефтерче
светец?!

Толкоз  много венци
и букети в ръцете
няма как твоят паметник
да събере...
А е нужна любов от сърце
с едно цвете.
Да положим любов и душа
по-добре!

И в поклона гнева
пак не мога да скрия:
Бих се радвал, Василе,
и аз като теб
на невена от двора
на леля Мария
и синчец от полето
в ръка на дете...



Лозан Такев е роден на 6 март 1946 г. в гр. София. Завършва филология в СУ "Св. Климент Охридски". Поет, сатирик, журналист. Бил е секретар на Кабинета на младия журналист. Работил е в Българската национална телевизия - редакция "Детски и младежки предавания" и в "Забавна редакция", главен редактор в издателство "Спектър" и в издателство "Везни" при БТПП. Отговорен редактор на "Софийски бюлетин". Сценарист на детски телевизионни спектакли. Написал е текстовете на редица популярни песни, сред които и хита "Северина". Автор на много книги с поезия и сатира. Член на СБП и СБЖ.


Салонът за българска култура и духовност в Чикаго присъди Първа награда в конкурса "Изящното перо" в категория "Патриотична тематика" на Лозан Такев за стихотворението "Цветя за Левски". Стихотворението бе публикувано първо във в.ДУМА в бр. 146 от 28 юли 2017 година.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ