Антология
Поезия
Нови стихотворения от Лозан Такев
/ брой: 226
Мечта за оран
Да можехме
да прекопаем
времето зад нас...
Да можехме
да набраздим наново
идните си дни, и седмици, и месеци
и да посеем в тях
най-новите си истински и искрени
надежди,
да ги полеем с вярата си
и да ги изплевим нежно, с ласка и с любов...
И всичко, всичко пак да предстои...
И всичко пак да е очакване на дъжд...
И всичко, всичко да е крехка и ранима
песен и мечта,
и трепет, порив,
и усещане за утре.
И всичко, всичко пак да предстои...
Да можехме,
да можехме да изорем отново
най - хубавата своя нова нива
и с душата си пак да я ожънем
и да приберем узряло младо жито
и да омесим хляба, с който
ще нахраним и ще утолим жаждата
на непознат...
Да можехме...
Да можехме поне да помечтаем
за такава оран и в последната си есен...
И да оставим своя нова песен...
Животът
Доживотната наша присъда
е да бъдем и в ада и в рая.
Колко хубаво щеше да бъде
с теб сами да избираме края.
Но животът не е просто длъжност,
а присъствие тихо и кратко.
И е толкова скръбно и тъжно,
че понякога свършва внезапно.
Но животът не е принадлежност -
ни партийна, ни антипартийна.
Той е вяра, любов и надежда,
много често - съдба лотарийна.
Да, животът е само възможност,
да оставиш следа на земята
в изречение просто, тревожно,
както сам подредиш правилата.
Много често е радост щастлива,
а понякога просто беда.
Потърси само алтернатива
в бучка захарче в чаша с вода.
Всички чакаме своята пролет
и с мечта да е наш господар.
Но понякога главната роля
е с посмъртна награда Икар.
18 юли 2017 година
Апостоле????
Дали сме от теб по-далече или сме по-близо до теб?
Два века се питаме вече как твойто тефтерче четем...
Два века, а все по-различни са нашите преходни дни.
Апостоле, как се нарича онуй, дето ги подмени?
Апостоле, беше ли просто да бъдеш човек в твоя век!
Защо днес не идва апостол и трудно се среща човек!
Защо с тебе се разминават уроците, времето в нас?
Това ли е твойта държава? Народе, това ли съм аз?!
Не сме ли от тебе далече? Изтекла е много вода...
И споменът с нея изтече след толкова дни свобода...
Апостоле, как да опазя тефтерчето, като не четем?
Как толкова много омраза, народе, остави сред теб????
И който печели, печели не просто за своя народ.
Къде ли остана, къде ли, Апостоле, твоя живот!?
2.
И в чиста и свята родина врагът в нас живее с врага...
Пак четири питанки има, народе, и днес, и сега!
Бесилото - нашата памет в гранита е подвиг и чест...
Как искам под твоето знаме отново да тръгна и днес...
Пред паметника на Васил Левски в София
Твойто детство, Василе, не знаем.
Ти без гроб си и в нашите дни.
Тук за теб е и ада и рая...
Този паметник е от гранит...
С този паметник - твой и до края
една зима се връща и в нас.
Твойто детство, Василе, не знаем.
Нашето детство от тебе е част.
И сред много цветя ще открием
в две очи едно синьо небе...
А как искаме истински ние
да сме малка частичка от теб!
Февруари е... Зима навява
една Ботева песен край нас.
И в бесилото подвиг остава
като знаме в безсмъртния час...
Февруари е... Левски живее
не в портрета, а в нас той тупти...
И в сърцата ни искрено пее
като Вазов непреходен стих.
2.
И в учебник дори да го няма,
Васил Левски е винаги в нас.
Най - великият! В песен и в знаме
в една свята република глас...
Февруари е... Нашето детство
има своя урок сред цветя.
Няма край за безсмъртната песен!
Няма край и за обичта...
Наводнение
Калта отнася
и последната надежда,
последната надежда за живот...
Дали не от престъпната
небрежност
загубихме човешко мнозинство!
Дали от безхаберието явно
настига ни поредната беда!
Надеждата се дави май отдавна.
И май е от предишната вода...
И в язовирите
се дави
обичта ни.
Дъждът прикрива
чуждата вина.
Дано и след пороя
да остане
троха надежда
и човещина!
Сбогуване с щурците
Накрая на града живяхме.
И сити от филийките си с лук,
щастливи и безкрайно луди бяхме,
на всичките останали напук.
Щурчета под лозниците ни пяха.
Щурчетата и до сега са още с нас...
Концертите неспирни нощем бяха
и още сме под тяхна силна власт...
И само аз сега разбирам колко струва
една раздяла с тях, даже и не питам...
Затуй сега най-трудно се сбогувам
във вечерите късни със щурците.
Селски къщи
Изоставени,
полусъборени ,
руини,
без усмивки, детска глъч и смях
са днес къщите в села без звън
и дим в комина...
И край тях - ни шум, ни прах...
Къщи... А пред портите им - по една старица...
Къщи без прозорци, без стъкло...
Като Самуилови войници -
по един с едно око на сто...
Къщи, ослепени от промени,
в райски кътища, превърнати на ад...
Тук без дъх сега направо стене
път към тях,
но няма пътен знак назад...
В къщи без сълзи, без спомен свиден,
без мечти и даже без адрес
имаш чувството - в тях някой е зазидал
вчера
и прозорчето към днес...
(в каре!!!)
Цветя за Левски
След слова гръмогласни,
заря за милиони,
сред гирлянди и песни
край теб пак мълчим...
И отново е ясно
не в това е поклона,
щом оставаш и днес ти
едничкият син...
Край положени много
букети с фактури
и с държавна субсидия купен венец,
се поражда у мене
въпрос процедурен:
как описва цветята в тефтерче
светец?!
Толкоз много венци
и букети в ръцете
няма как твоят паметник
да събере...
А е нужна любов от сърце
с едно цвете.
Да положим любов и душа
по-добре!
И в поклона гнева
пак не мога да скрия:
Бих се радвал, Василе,
и аз като теб
на невена от двора
на леля Мария
и синчец от полето
в ръка на дете...
Лозан Такев е роден на 6 март 1946 г. в гр. София. Завършва филология в СУ "Св. Климент Охридски". Поет, сатирик, журналист. Бил е секретар на Кабинета на младия журналист. Работил е в Българската национална телевизия - редакция "Детски и младежки предавания" и в "Забавна редакция", главен редактор в издателство "Спектър" и в издателство "Везни" при БТПП. Отговорен редактор на "Софийски бюлетин". Сценарист на детски телевизионни спектакли. Написал е текстовете на редица популярни песни, сред които и хита "Северина". Автор на много книги с поезия и сатира. Член на СБП и СБЖ.
Салонът за българска култура и духовност в Чикаго присъди Първа награда в конкурса "Изящното перо" в категория "Патриотична тематика" на Лозан Такев за стихотворението "Цветя за Левски". Стихотворението бе публикувано първо във в.ДУМА в бр. 146 от 28 юли 2017 година.