За ХОББ са виновни не само цигарите

В наши дни основно тютюнопушеното е обвинявано за появата на хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ). Във войната с цигарите, често лекарите просто забравят и... лошия въздух. "Кремиковци" наистина вече не "дими", но последиците продължават да се проявяват. Например 83-годишният Иван Зашев, бивш служител в металургичния гигант, си е "спечелил" ХОББ.
В същото време прахът от различни производства (металургични и др.), серният диоксид, общите въглеводороди и какво ли още не, заедно с множеството стари автомобили не са преставали да поставят на изпитание белите ни дробове. Е, в добавка към всичко това са и цигарите. Най-честите причини за развитие на ХОББ са тютюнопушенето и интензивното и продължително излагане на прахови замърсители. Някои химикали и замърсяването на околната среда повишават риска от развитие на заболяването или могат да влошат симптомите на пациентите с ХОББ.
Честотата на ХОББ варира между 5.6% и 10.7% от населението (при 20% от пушачите, които представляват 45-55% от населението). ХОББ се среща по-често при мъжете, но в бъдеще се смята, че повече жени ще бъдат изложени на риск от развитие на заболяването, поради нарастващия брой на жените пушачи. ХОББ става все по-често срещана в развиващите се страни поради нарастващия брой на пушачите и излагането на вредни емисии, отделяни при използването на горива с органичен произход.
По данни на СЗО около 10% от населението на планетата страда от това заболяване. Европейската федерация за алергични и белодробни заболявания е установила, че от 200 000 до 300 000 души в Европа умират ежегодно в резултат на ХОББ. Специалистите смятат, че честотата на ХОББ у нас е значително над средната за Европа и обхваща над 10% от населението над 40 г.

Симптоми

на заболяването са наличието на хронична кашлица със или без отделяне на храчки, затруднено дишане при усилие или в покой, намален физически капацитет и лесна умора, влошено качество на живот. Диагнозата се потвърждава чрез функционално изследване на дишането (спирометрия). ХОББ сериозно

влошава качеството на живот

на засегнатите. Умората, безсънието и задухът често ограничават физическата им активност и водят до ограничаване на ролята на тези пациенти в социалната и икономическата сфера на живота, казва проф. Даниела Петрова, завеждащ Отделение по белодробни болести в Клиника по пропедевтика на вътрешните болести на УМБАЛ "Александровска". Тя пояснява, че невъзможността да се извършват елементарни физически усилия във всекидневието обрича болните от ХОББ на самота и социална изолация и те често страдат от тревожност и депресия. Това обуславя необходимостта от клиничен психолог и осигуряване на достъп на хората с ХОББ до квалифицирани специалисти, които да им помагат да преодоляват отчаянието и когнитивните промени в хода на болестта. Проф. Петрова уточнява, че са необходими съвместни усилия на всички институции на национално ниво за създаване на ефективна практика за реакция и последващи грижи от страна на психолог за тези болни.
След направено проучване (януари 2017 г.) Българското дружество по белодробни болести  утвърди нов подход в лечението на ХОББ и другите значими белодробни заболявания чрез използване на различни групи медикаменти и инхалаторна терапия. При някои тежки форми на ХОББ с напреднала дихателна недостатъчност пациентът се включва на кислород в болницата и в домашни условия. Лечението цели да забави прогресията на болестта и да отложи развитието на дихателна недостатъчност, както и евентуалното инвалидизиране на пациента.
Специалистите от Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести в УМБАЛ "Александровска" имат своя програма за популяризиране на новостите в лечението на ХОББ в различни райони на страната, съобщи началникът й проф. Огнян Георгиев. Те предвиждат обучения на лични лекари, пулмолози в доболничната помощ, специалисти в училищата и детските градини, и на професионалисти по здравни грижи, като част от инициативите на новосъздадената фондация "Наука и здраве". Тази идея е продиктувана от социалната и здравната тежест на заболяването и недостатъчния брой планови прегледи при пулмолог (само два годишно). Освен това специалистите отбелязват, че в България изобщо няма регистър на страдащите от ХОББ. Пациентите са принудени да плащат сами дихателните си апарати, които струват 2 хил. лв., а ако са под наем - 100 лв. месечно. Недостатъчен е и броят на полагащите се  планувани прегледи.
Пациентската организация АББА продължава преговорите и по осигуряване на напълно безплатно лечение от НЗОК за всички пациенти с ХОББ, по облекчаване и подобряване на достъпа до лечение на хората с тежка астма, реимбурсиране на домашната кислородотерапия и работа с неправителствения сектор в България и на европейско ниво в посока превенция на хроничните белодробни заболявания чрез подобряване качеството на въздуха.