Как западни фирми експлоатират източноевропейците

Дойче веле



Benetton, Esprit, Armani, Dolce & Gabbanа, H&M - познавате ги, нали? Но знаете ли, че произвеждат стоките си във фабрики в Източна Европа, където заплащането и условията на труд са често под човешкото достойнство?
Разтърсващи разкрития от един сенчест свят: "Казах на началничката, че не мога да дишам край тази машина. Температурите във фабриката и бездруго са около 30 градуса, а когато работим с тази машина, става още по-горещо", разказва една жена, която изкарва прехраната си в текстилна фабрика в Сърбия. Началничката изслушала оплакването й, след което насочила вентилационната тръба на машината право в лицето й и казала: "Това си е ваш проблем. На който не му изнася - да си тръгва. Навън има достатъчно хора, които чакат да заемат вашите места. Вратата е ей там!".
И още един потресаващ разказ: работничка описва как ръководството на фирмата ги накарало да съберат пари за апарат за мерене на кръвното налягане, за да могат сами да си помагат, когато някоя от жените изпадне в безсъзнание.
И двете работнички искат да останат анонимни. Същото важи и за всички останали жени, имали смелостта да споделят мъката си пред експертите от "Кампанията за чисто облекло" (CCC). Нищо чудно, че не желаят имената им да бъдат споменавани - всички те се опасяват да не загубят работното си място. Защото си е истински късмет да имаш работа в страна като Сърбия, където безработицата достига 16%, а сред младите хора - дори 30 на сто. Страна, в която добре платените служби в държавните институции се раздават само на хора с правилната партийна книжка.

"Като роби"

Особено работничките в текстилната промишленост, която е предимно в ръцете на чуждестранни инвеститори, са изложени на нечовешки условия на труд и всевъзможен произвол - постоянно ги заплашват с уволнение, не им отпускат целия годишен отпуск, а понякога дори им забраняват да ходят до тоалетна. "Работничките разказват, че ги третират като роботи, като роби, но не и като хора. Крещят им, унижават ги и ги подлагат на сексуален тормоз", свидетелства Бетина Музиолек, координаторка на CCC за Източна и Югоизточна Европа.
И всичко това заради едно работно място, което носи мизерни пари и безброй неплатени наднормени часове. Официалният екзистенц минимум в Сърбия възлиза на 278 евро месечно, а едно четиричленно семейство се нуждае за оцеляването си от най-малко 652 евро. Работничките в текстилната промишленост получават средно по 202 евро на месец, а трудещите се в кожената и в обувната промишленост - по 227 евро. Този отрасъл дава хляб на близо 100 000 души в Сърбия, което представлява около 8 процента от всички трудещи се в страната.

"Рай на ниските заплати"

При това Сърбия не е някакво изключение. "За глобалните играчи на пазара на модата страните от Източна и Югоизточна Европа са истински рай на ниските заплати", констатират експертите от ССС в свой доклад по темата и споменават известни фирми като Benetton, Esprit, GEOX, Armani, Calzedonia, Dolce & Gabbana и H&M. Дори луксозни марки като Louis Vuitton, Prada и Versace произвеждат стоките си във фабрики с ниско заплащане.
Много от споменатите фирми използват етикета "Made in Europe" или "Made in EU", с което внушават на потребителите, че им предлагат стоки, произведени при съвсем нормални условия на труда. Реалността обаче е съвсем различна. "Много от 1,7-те милиона работници в региона, които произвеждат облекла, живеят в мизерия", се казва в доклада на CCC.
"Понякога дори нямаме с какво да се храним", признава една работничка от Украйна, а неин колега от Унгария казва: "Заплатите ни стигат само колкото да си платим тока, водата и парното".
Подобни несправедливости са възможни само там, където липсва синдикална защита на труда. "Никой не защитава ефективно интересите на работниците", казва Бетина Музиолек от ССС. Към това се добавя и фактът, че правителствата в региона пряко или косвено субсидират чуждестранните фирми. В Сърбия например чуждите концерни не само могат да разчитат на сериозно финансово подпомагане, но и получават парцели земя на нереално ниски цени или дори напълно безплатно. Освен това могат да разчитат и на данъчни облекчения.

"Раннокапиталистически условия"

"Това е нещо като надбягване в грешната посока", казва Стефан Алексич, един от авторите на доклада. "Сърбия не е единствената бедна страна в региона - и всички те се борят за едни и същи инвестиции. Така ставаме свидетели на една конкурентна битка, при която въпросните страни се надпреварват коя от тях ще предложи на чуждестранните инвеститори по-добри условия за евтино производство", казва още експертът и добавя: "Така държавата на практика сама финансира икономическата си изостаналост".
Въпреки това "Кампанията за чисто облекло" не призовава към бойкот на въпросните фирми. "Всички работнички, с които разговаряме, ни казват, че имат нужда от тези доходи. Но е пределно ясно, че нещо трябва да се промени: тези хора трябва да получават прилични заплати, а условията на труд трябва да бъдат пригодени към европейските стандарти", казва Бетина Музиолек. Тя обаче добавя, че пътят дотам е дълъг и труден: "На първо място трябва да бъдат подсилени позициите на синдикатите. Тези раннокапиталистически условия са направо потресаващи".



Условията на труд са далеч от европейските стандарти


Сръбският президент Вучич сам грабва лопатата, за да покаже, че чуждестранните инвестиции са добре дошли в страната му


Шивачки в Източна Европа изработват луксозни дрехи за известната марка "Хуго Бос", получавайки в замяна мизерни заплати, от които не може да се живее. В същото време ушитите от тях дрехи се продават на астрономически цени



В постсоциалистическите страни на Източна Европа има около 700 000 официално регистрирани текстилни работници на "Хуго Бос", а нерегистрираните - онези, които работят без всякаква социална осигуровка, възлизат вероятно на около 350 000 души. Ако се предположи, че всеки от тези работници изхранва със заплатата си най-малко тричленно семейство, поне девет милиона души в тези страни са зависими от въпросните средства, тъй като те най-често са и единствен семеен доход