Коктейл от история, гафове и псевдо активност

Д-р, инж. Георги Вълков

Слушах по програма "Хоризонт" на националното радио коментари за гафа на депутата от групата на социалистите проф. Иво Христов. Спорът между опонентите на двете основни парламентарни сили придоби леко фарсов характер - и с въпроса да подаде ли депутатът оставка, и с аргументацията по него, и с опитите на водещата да измъкне на повърхността някой скандален детайл за подгряване на интереса на аудиторията. И се забърка един непонятен коктейл от интерпретации на исторически факти, политически гафове и конюнктурна парламентарна активност за повдигане на политическия рейтинг. Словесно-фактологичен коктейл с блудкав привкус. Омесиха различни теми в една амалгама с цел предизвикване на скандална новина.
Твърдението, че "80% (от населението) са дебилни и не могат да се подписват" наистина е гаф. Няма непосредствена връзка между неграмотност и глупост, ако приемем, че професорът е говорил иносказателно.  От друга страна, липсата на знания у нашето общество за конкретни исторически факти за ролята на Червената армия при спасяването на българските евреи през Втората световна война също няма отношение към интелекта на българската нация.
В тази връзка искам да подчертая един нюанс в позицията на Американския еврейски комитет, който, признавайки заслугата на българското правителство, църквата и обществото за спасяването на евреите в страната ни, все пак не пропусна да отбележи факта, че "българските действия не са били перфектни" и 11 000 евреи от Тракия и Македония (тогава под българска окупация) са депортирани в лагерите на смъртта, а "това не може да бъде забравено". Т.е. нека не се перчим толкова с хуманността си, понеже и българските действия търпят критика и се помнят от еврейските институции и организации.
Но казаното от проф. Христов бе пасквилно раздут от пресата и управляващите. Интересно е, че негодуват управляващите парламентаристи - същите, които възпряха оставката на уличения в шуробаджанащина техен депутат Делян Добрев. И сравниха случая с този на Антон Тодоров, заплашил преди време журналисти. Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Не може да се иска оставка на депутат за негово изказване.
А като цяло тенденцията на непремерени (и неприемливи) обидно-скандални изявления на наши известни политици не е от вчера (не че това я оправдава). Едни го правят с цел привличане на електоралния интерес, други - за психологическа атака срещу противниците си. Така някога се държеше председателят на "Обединени патриоти", така днес се опитва да го замести в тази му роля съпредседателят от парламентарната му коалиция.  Аз, като свободен гражданин, мога да изразявам лично, специфично и дори скандално мнение, без да компрометирам ничия партия, организация или институция, каквито не представлявам. Политиците, депутатите и министрите обаче имат своите задължения и трябва да носят отговорност за изказванията си не толкова пред своята партия, колкото (и най-вече) пред собствените си избиратели и обществото като цяло.