Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Ноември 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Право, куме, в очи...

На гол тумбак чифте пищови

Светлана Михова

15. Ноември 2017 , брой: 224   304   0



А честито! Високоседящото началство на България ни приши към нов военен пакт - "чисто европейски". Никакви американци в него нямало да се бъркат. Заедно с още 22 страни от ЕС одобрихме идеята на Франция и Германия, т.е. - тяхната амбиция, да вземат юздите на войната в свои ръце. Милите, не са имали това удоволствие от края на Втората световна война, когато Щатите им ги измъкнаха и ги поставиха под своя чадър.
Ставало дума за някакъв механизъм за Постоянно структурирано сътрудничество (PESCO). Западни наблюдатели нямат съмнение, че това е нов военен алианс. Присъединилите се към него членки на ЕС трябва "да са на една и съща позиция по отношение на отбраната". Според немския в. "Ди Велт" от всяка страна ще се изисква да поеме най-малко 20 ангажимента, включващи "регулярното увеличаване на бюджетните военни разходи за постигане на поставените цели", както и да "внасят съществен принос" във въоръжените сили на ЕС. Наред с това "ще са длъжни да участват най-малко в един съвместен проект". Твърди се, че много скоро членовете на новия военен пакт ще се договорят за първите 10 съвместни проекта. Едно от главните изисквания е всички да се включат във "военния Шенген" - така, че контингентите да могат свободно да кръстосват из Европа, както си поискат. Да не чакат разрешение от националните власти.
Дали някой от колективното ни държавно началство ще благоволи да извести българите в какви проекти ги набутват? Колко ще им струва поредното членство? Откъде ще дойдат въпросните бюджетни разходи, които трябвало непрекъснато да растат, като не отпада и яремът за увеличаване на вноските за НАТО? Не ни ли идва в повече едновременното членство в два военни съюза? Твърде съмнително е, че ще получим внятен отговор. Самодоволното ни правителство си взе решението да върже държавата за мъглявото и опасно начинание и хич не му иде наум преди това да попита народа. Така стана и с присъединяването ни към НАТО. В други - пак като нас, бивши соцстрани направиха референдуми. У нас - няма. Най-много да чуем тежкобузести министерски особи да декламират от телевизора патетичните оди за пословичната "българска лоялност към евроатлантическите съюзници". Ще ни уверяват, че пословицата "На гол тумбак чифте пищови" не се отнася за нас, защото икономиката ни била цъфнала, а затова и тумбакът ни не бил гол. Който има обратното усещане, сигурно халюцинира.
Още по-обезпокоително е обстоятелството, че и ситите тумбаци в "голямата Европа" не са много сигурни дали ще им стигнат силите да потеглят машината на европейския военен пакт. Според германския външен министър евроотбраната дори щяла да спести средства. Може би това важи за Германия, която вижда в PESCO преди всичко механизъм за модернизиране на собствената си армия. Неотдавна германски военни експерти алармираха, че макар страната да е локомотив в ЕС, същото не се отнася за Бундесвера. Вертолетите трудно излитали, танковете засядали, имало дефицит на запасни части. Даже в НАТО били разтревожени от състоянието на германската военна промишленост. Затова в Берлин искат "широко сътрудничество" в новия пакт, та покрай унифицирането и модернизирането на всички армии потягането на Бундесвера да им излезе по-евтино.
Другият инициатор - Париж, има свои амбиции и те са различни от германските. Там виждат обединението по-ограничено - многонационални части да са в състояние да действат оперативно в различни части на света - главно в Африка и Близкия изток, където са интересите на Франция. Всяка от включилите се в авантюрата страни си прави свои тънки сметки. Правят си ги и петте, които засега не са дали одобрението си - Великобритания, закопчаната за нея Ирландия, Дания, Португалия, Австрия и Малта. По-дебели са сметките на комисарите в Брюксел. Към пакта се прикачиха традиционно неутралните Финландия, Швеция и Кипър. Така, вместо да вземат трудното за тях решение за членство в НАТО, лесно ще бъдат вързани към атлантическите структури. Англия няма какво да я мислят - и вън от ЕС, тя е с четири лапи за всеки почин, насочен срещу Русия. За да всели увереност в съюзниците, премиерката Тереза Мей дръпна разпалена реч, в която обеща и след Брекзит да защитава Европа от "руската агресия". Патосът й не помръкна, въпреки че бунтари от собствената й партия й искат оставката и тя с единия крак е извън политиката.
В мъглявината на различните сметки е ясно едно: новият военен пакт е замислен като помощна структура на НАТО в общото противостоене срещу Русия. И в ЕС, и в НАТО официално го признават. Освен това надеждата е PESCO да засили представата за значимостта на Европа на международната сцена, от която тя бавно изчезва. Европа постепенно се превърна в инструмент на външната политика на САЩ. Значимостта на Европа в международните дела красноречиво бе определена от американския политолог Джон Мишаймър: "Европа днес е скъп музей от глобално значение".
 

 

 

Колумнисти

  • Право, куме, в очи...
    22. Ноември 2017 229
    306
    0

    Преди два дни отмина една паметна дата. Разбира се, за онези, които имат памет. На 20 ноември 1945 г. започва Нюрнбергският процес, поставил извън закона нацистката идеология. Година по-късно е произнесена присъдата над лидерите и институциите на Третия райх, а принципите на обвинението залягат в Устава на ООН.
    Тогава европейските вестници с...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"