Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Ноември 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Култура

Смешна до сълзи сатира с тъжна горчилка

Артисти със сребро в косите играят "Женитба" в нова постановка на Никола Петков

15. Ноември 2017 , брой: 224   167   0
Снимка

Режисьорът Никола Петков

Антония Каракостова

В навечерието на Деня на българските будители се състоя премиерата на класическата комедия на Н.В. Гогол "Женитба". Реализацията й е дело на Сити Марк арт център и формация "Артисти със сребро в косите". Режисьор-постановчик е Никола Петков - доказан майстор на комедии, сатири, хумористични зрелища. В творческата му биография Н.В. Гогол заема значително място, поставял е многократно "Ревизор" и "Женитба". Паметен е спектакълът на "Женитба" и на сцената на Народния театър "Иван Вазов" с чудесен актьорски състав.
Днес "Женитба" под режисурата на Никола Петков се играе в залата на арт центъра в София на бул. "Янко Сакъзов" 30 (популярното преди и любимо кино "Левски"). В случая "Женитба" е в негов сценичен вариант, превод и даже палави текстови импровизации.
И на пресконференцията, и на премиерата спектакълът се радваше на многочислена публика, която възторжено посрещна трупата на "Артисти със сребро в косите". Преди да влязат в залата, зрителите се озовават във входното фоайе, където са изложени картини на Ставри Калинов. Те с артистизма си ги потапят в атмосфера, контрастна на стилистиката и характера на спектакъла, но от това и двете произведения печелят.
От името на Сити Марк арт център пресконференцията се водеше от Христо Киров, който с пълно основание определи този спектакъл като събитие. За Кольо Петков Гогол е "основателят на "модерното течение на абсурдизма". В режисьорското си решение Н. Петков е търсил не само смешното, гротесковото, а по неговите думи "да обрисуваме човешкия характер, гледан не само отстрани, а да го обърнем и с лице напред, да го покажем и в опакото, отгоре и отдолу, не само чрез острата и смешна сатира, но и в човешкия му трагизъм. Поставяме сатира, с ноти на трагизъм, с ноти на особена тъга." Публиката, видяла спектакъла, почувства, че намерението е постигнато.
За специалистите, познаващи текста на "Женитба", голяма изненада беше отсъствието на първата сцена на комедията, където се експонират главните действащи лица на Подкальосин и Кочкарьов с действие в дома на Подкальосин, където се появява и сватовницата Фьокла Ивановна. Режисьорът обясни това свое дръзко решение с невъзможността на тази малка сцена да осъществи и организира две различни места на действие. Затова стремителното развитие на събитията се извършва само в дома на кандидатката за женитба Агафия Тихоновна. При това решение времетраенето на спектакъла е час и половина, без промени на сценичното пространство. Съкратен е и образът на кандидат-жениха - търговеца Стариков.
Декорът хитроумно е решен от Надежда Митева. С шарени басмени ивици, окачени в полукръг, е очертано сценичното пространство. По различните басми са окачени разнообразни кукли. Кукли са поставени и по всеки от столовете на авансцената. Всеки от кандидат-женихите, когато поиска да седне на стол, трябва да вдигне куклата. Подсъзнателно в ръцете му тя придобива вид на бебе - нещото, невъзможно при възрастта на мераклиите за брак. Но количеството кукли на сцената дава повод и за марионетъчна игра на героите, нещо, което подсилва карикатурността на ситуациите, предизвиква смях в салона.
Сатиричното и смислово внушение на спектакъла зрелищно се подсилва от великолепното решение на цялостния образ на костюмите от водещата в тази област българска художничка Елена Иванова. Исторически като кройка и силует те съответстват на епохата и са дворянски за кандидатите за брак, но са осъществени от груботъкан лен, даже напомнящ като материя едва ли не за материята на чувалите. Фраковете, жилетките и пардесютата са в светлобежов цвят, символ на социалното уеднаквяване на обществената несъстоятелност на залязващото дворянство. Отдавна изпаднали от политическия елит, тези "дворяни" се борят чрез брак по сметка да се докопат до материално благополучие и костюмът е този, който подчертава темата на сатирата.
Ако някой някъде се е надявал, че текстът на Гогол може да работи на русофобска тема, той се е провалил. Провалят го нашите артисти със сребро в косите. Повечето от тях са пенсионирани по административни разпореждания за навършена възраст, а не дали могат с опита и таланта си да бъдат полезни в щатните театри. Тези творци имат красиви гласове, великолепна техника на говора и нямат нищо общо с модата на мрънкащите си колеги по сцените на столичните театри, където само можеш да гадаеш какво се приказва. Сега такава е модата. Тези артисти от "Женитба" на Н. Петков правят ролите си със завидна енергия, влюбеност в произведението на Гогол и обръщат сатиричната насоченост към нашите съвременни нрави. Тук пазарната икономика диктува всичко и даже браковете по сметка, иначе е невъзможно елементарното оцеляване. Скръбно, но факт.
Женският състав на постановката е поставен по-скоро на втори план. Дамата, която мечтае за женитба, богатата търговска дъщеря Агафия Тихоновна, се изпълнява от Емилия Цанкова - известна актриса и режисьорка от кукления театър. Нейната леля Ирина Пантелеймоновна е поверена на актрисата от Сатиричния театър Красимира Казанджиева. Жена властна и със самочувствие, но смешно безсилна пред желанието на бъдещата булка да се ожени не за търговец, а маниакално да настоява за дворянин. Сватовницата Фьокла се играе от дългогодишната актриса от Младежкия театър Мара Чапанова в битово характерен план. Интересно ще бъде в тази роля да видим и Гинка Станчева, която по-късно ще влезе в спектакъла.
На голямата ни артистка Жоржета Чакърова е поверена малката роличка на слугинчето Дуня, но тя я превръща в ярка запомняща се роля. Тя посреща и изпраща всички "дворяни" - кандидати за брак, и техните упорити връщания в дома на търговската дъщеря. Слабичка и крехка, Жоржета Чакърова при всяка нова своя поява на сцената проследява натрупващата се на плещите й умора. Започва с високите регистри на гласа си и изненадващо преминава към все по-ниски тонове. Много е смешна, когато, отпусната на стол и безразлична към ставащото, превежда изречения на немски монолог на лелята. Фраза по фраза. В създадената от режисьора дуетна сцена с жалващия се Анучкин, Жоржета Чакърова почти пантомимно изиграва съчувствие и е доведена до комедийна безсловесност. Сатиричното в образа на тази Дуня е, че няма и не може да има съзнанието за своето превъзходство над търговските и дворянските ищахи. Никола Петков превръща възрастта на артистките в качество на сатиричния си спектакъл. Както и на образите на дворяните.
Най-ярък и въздействащ сред желаещите женитба е образът на Жевакин, създаден от Любомир Бъчваров. Талантът му владее цялото сценично пространство. Чувството му за хумор и хипербола е завладяващо при монолога му как се е справял с италианския в Сицилия, която щастливо пояснява, че е "Си Цилия". Блестящ и в монолога си и демонстрацията на фрака си от английски плат с вид на зебло, който го е съпътствал десетилетия. Този морски капитан на Любомир Бъчваров е комичен с щастливия си оптимизъм и самочувствие. Отказаният му брак предизвиква само недоумение като нещо невъзможно при осъзнат чар.
Широката палитра от сценични образи в групата на дворяните, жадуващи женитба, ярко се изявяват Стефан Германов като Подкальосин, сладострастно тероризиран от приятеля си Кочкарьов на Илия Божилов, много добрия Антон Тонев в образа на Анучкин и Стефан Илиев в ролята на човека с дворянска фамилия "Пържени Яйца". Разнообразни, изпипани комедийно образи на хора, изпаднали от елита, но жадуващи чрез женитба социален просперитет, мечтаещи за нова социална реализация.
Блестящо режисьорско хрумване е играта с булчинския безкрайно дълъг воал, озовал се в бързината с венеца си от бели цветя върху главата на Подкальосин - вечно колебаещ се, вечно измъкващ се от намерението си за женитба на чудесния Стефан Германов. За да не се измъкне за пореден път, Кочкарьов в този спектакъл го омотава в булчинския воал, но Подкальосин го използва едва ли не като въже, за да се измъкне през прозореца. С този воал всички артисти се покланят при бурните аплодисменти на публиката.
Повечето медии, верни на рекламните си пароли БеГе (BG), не отразиха раждането на спектакъла на "Артисти със сребро в косите". Само че театралната общественост не живее в нещото, наречено BG, а в България, все още, и културна България може да се радва на този спектакъл.


Снимки Светослав Николов
 

 

 

Култура

  • Памет
    23. Ноември 2017 230
    62
    0

    ДЕН НА СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ. Патрон на катедралния храм "Св. Александър Невски" в София. На тази дата през 1263 г. в съборния храм на Владимир митрополитът и свещенството тържествено извършват обреда на погребението на княз Александър Невски. Празникът е посветен на руския национален герой и светец, княз на Новгород, живял през ХIII в. Князът, предвождащ малобройна войска, на 15 юли...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"