Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Ноември 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

На първа страница

А Балканска визия има ли за региона?

Време е за среща, на която да си определим взаимните интереси и да отстояваме общите за полуострова приоритети

Зорница Илиева

14. Ноември 2017 , брой: 223   407   0



Американският посланик в София, Н.Пр. г-н Ерик Рубин, казал в интервю за наша медия, че "на Балканите има да се върши още доста работа". Няма спор, така си е. Въпросът е кой каква работа върши и дали в крайна сметка нашият регион ще успее да се отърве от бедност, корупция, несправедливост, закононарушения на високо ниво, мании за величие, съпроводени от  етнорелигиозни противоречия, "ислямски дъги", завръщащи се джихадисти и т.н. Ще се отърсим ли и от влияния, намеси и съпричастност, които историята ни е научила, че са донесли преди всичко беди на балканските народи, включително войни. Днес на Балканите всички сме евроатлантически ориентирани и правителствата дерзаят за НАТО и ЕС, Жан-Клод Юнкер обаче не пропуска да ни осведоми, че  "в момента  нито една страна в региона не е готова за членство в ЕС, но европерспективата се запазва". От време на време дава надежди със срокове до 2023-2025 г. за ново разширение на ЕС в посока Балканите, и то при постигане на съответните критерии. От своя страна в. "Курир", Австрия, цитира еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан, който заявил, че "Албания и Македония са на добър път към ЕС" и дава по-кратки срокове за членство. Доза оптимизъм винаги върши работа при работни посещения с цел приобщаване. В същото време проучване на университета в Санкт Гален, Швейцария, доказвало, че само Македония имала шанс да изпълни критериите за членство в ЕС до 2023 г., Сърбия и Турция - до 2035 г., а Албания и Босна и Херцеговина да стискат зъби до 2050 г. Последната, ако остане в сегашните граници. Проучването не засягало Черна гора и Косово, защото "липсвали достатъчно данни". Изводът бил, че разширяването се дължало на действията на самите страни кандидатки, а не на "експанзивната политика на Брюксел".
Едно е сигурно за региона -  няма сериозен наблюдател на процесите, които протичат на Балканите, който да не е наясно, че САЩ и Русия имат напълно противоположни визии за този европейски полуостров и от влиянието им зависи дали ще се "седи на два стола" (по израза на зам. помощния държавен секретар на САЩ Хойт Брайън Ий) или ще се направи "труден избор, като се вземе страна" (отново думи на г-н Ий). Казват, че г-н Ий ще е новият посланик на САЩ в Скопие, който ще смени Джес Бейли, изиграл "ключова роля при свалянето на експремиера Груевски в Македония" (по БГНЕС). Заместник помощният държавен секретар на САЩ нито е потвърдил, нито е отрекъл тази информация в интервю пред "Гласът на Америка", но неговата роля на Балканите е известна и повече от показателна. В Белград той първо ултимативно призова управляващите "Сърбия да не седи на два стола, ако се стреми искрено към членство в ЕС" (за НАТО някак не е удобно в момента поради незараснала рана от натовските бомбардировки във войната през 90-те години на 20 век). А после във Вашингтон се коригира, че е "използвал безразсъдно сръбската поговорка, но това било съвет, а не ултиматум". Гневните реакции в повечето сръбски медии, както и изявления на външния министър Дачич, явно са повлияли за уточнението, направено на среща за Балканите в Центъра за международни отношения във Вашингтон. Оказва се, че Балканите са на мода между геополитическите играчи Русия и САЩ.   
Тези дни и в Русия се провежда конференция на тема Балкани - "Русия и Балканите", за която нашата мислеща общественост остава в неведение, но няма как да не се стигне до мисълта, че Москва и Вашингтон са като скачени съдове в реакциите си по проблеми в международната политика, включително Балканите. Това в период, когато нашето правителство се готви за съвместно заседание на 23 ноември с правителството на Македония в гр. Струмица, родно място на премиера Зоран Заев, където няколко мандата е бил кмет. Не е без значение, че до 1919 г. този град е бил в границите на Царство България, а днес просперира и заради добрите търговско-икономически отношения с наши гранични градове като Петрич. Струмица е с променен облик, така както и Крива Паланка, която, за разлика от близкия Кюстендил, така се е разраснала и обновила, че буди завистта на кюстендилци, които в почивни дни пазаруват там. Струмица и околността произвеждат достатъчно плодове и зеленчуци, които намират добър прием у нас поради съхранени вкусови качества и по-ниски цени, а гражданите й не се притесняват да карат автомобили с български номера. Местни примери за добросъседство, които дават гаранция, че подписаният наскоро Договор за добросъседство и сътрудничество между България и Македония може наистина да се окаже основа за взаимно изгодни отношения с перспектива за съвместен просперитет. Фактът, че нашето правителство не пропуска да подчертава, че за този договор многократно е получило похвали от съответните представители и институции в САЩ и ЕС не е нищо друго, освен доказателство за бабуването им с цел преодоляване на пречки за ускоряване на присъединителните процеси към НАТО и ЕС на Скопие. Ние вече не би трябвало да поставяме условия пред Македония, когато става въпрос за гласуване в Брюксел във връзка с отваряне на глави или самия прием в "клуба на богатите". В Гърция също имало програма за разрешаване на спора за името на БЮРМ и като начало в Скопие ще се премахнат онези паметници от проекта "Скопие 2014", които засягат исторически личности от времето на Елада или Византия. Текат задкулисни договорки, срещи  Никос Кодзияс/Никола Димитров, активност от страна на посредника Матю Нимиц, САЩ, както и особените "съвети" на "супервайзъра по балканските въпроси" Браян Хойт Ий. Всичко това дава основания за изводи, че и тази пречка пред членството в НАТО на Македония ще бъде преодоляна до средата на 2018 г. Или 10 години след предишното гръцко вето за това членство, сега Скопие може да изпълни заръките, които се обявени за приоритет от управляващите в Македония. "За нас е важно да намерим решение на спора за името", казва Зоран Заев. После ще трябва да убеди обществеността, че избраното име не накърнява идентичността и достойнството на държавата. Нали затова не се решаваха споровете със София и Атина толкова години!
У нас нито дума за бурните реакции в Скопие по тази тема. Ние уж не сме страна по спора, но ако нещо ни засегне в договореното, как ли ще се реагира? Пост фактум, както свикнахме?   
Това, че Москва не е във възторг от ускоряване на членство в НАТО на многострадална Македония си пролича и от изявления по отношение на наша историческа гордост като кирилицата или спасяването на българските евреи. Друг въпрос е дали това недоволство от политика не е било възможно да се прецизира по начин, който да не уронва национално самочувствие или да налива вода в мелницата на и без това нароилите се русофоби в София. Както се казва напоследък - имперска им работа. Големите не се интересуват от чувствата на малките. Те си имат интереси.
А нашите интереси са мирни Балкани и добросъседски отношения с всички, за да си решим проблемите, които са сходни, и да устоим заедно на заплахите на променливия свят. Ако обявената основна тема на нашето председателство на Съвета на Европа, Западните Балкани, изпълни ролята, която й възлагаме, би трябвало да получим своята доза оптимизъм за "светло бъдеще". При наличието на непредвидими съседи, които често изнасят вътрешните си проблеми навън и не пропускат да заявяват, че "носим в сърцата си изконните земи на бившата Османска империя" или "Аллах е казал - женете се, умножавайте се и никога не отстъпвайте от това", няма как да не се налагат целесъобразни реакции и готовност да се посрещат предизвикателствата на т. нар. мека политика, която би навредила на амбициите ни за роля в региона или да ни използват в свой интерес за пробив в ЕС. Такива възможности дава председателството. На този етап само Македония е заявила на глас, че разчита на това наше председателство, за да получи дата за преговори, както казва премиерът Зоран Заев. Той е готов да реализира намерението си за ревизия на учебниците по история в Македония, където в изрази като "български фашистки окупатори" да отпадне "български", но не влиза в подробности само този проблем ли имаме по отношение на т. нар. кражба на история. Ако ще се преместват или махат паметници на наши исторически личности, които се изградиха по проекта "Скопие 2014", ние имаме ли условия и претенции? Или ще ги оставим край Вардара, защото все още вярваме, че сме народ с общ корен и няма значение къде ще се почитат с величествени паметници общите ни герои? "Тънка работа" казваха за Източния въпрос, но за такова нещо се изискват доста познания, опит и професионализъм. И не става въпрос за вторачване в миналото, а за изчистване на напрежение, което се е трупало с десетилетия поради наша пасивност, изолиране или чужди намеси и влияния, които не са се съобразявали с наши каузи, чувства или принадлежност. Тези дни в Македония заседават началниците на Генералните щабове на армиите на страните от Адриатическата харта и обсъждат цялостната интеграция в НАТО. Става дума за н-к ГЩ на армиите на Албания, Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина и зам.-командващия войските на САЩ в Европа ген. Тимъти Рей. Въобще много зам.-началници на Балканите. Наблюдатели в срещата са Сърбия, Словения, Косово. Това във време, когато Заев очаква "жестока реакция от страна на Русия" заради "приемането на РМакедония в НАТО", което се съпътства с внушения, че "сега аз съм на ред" т.е. прави аналогия със събития в Черна гора и изчезването от политическата сцена на Мило Джуканович. И докато "руската карта" се размахва като плашило на Балканите, Китай строи пътища и ж.п. линии не само в Сърбия, Унгария и Гърция, където е собственик и на пристанището в Пирея, но и в самата Македония (пътят Щип-Кочани), но изнася печалбите си в собствената страна, както се тревожат в Скопие. Време е да свикват. Това е пазарната икономика и политиката на големите. Независимо кой къде членува. Тирана също се включи в изграждането на инфраструктурни проекти  като магистралата Тирана-Дебър. Ето нещо, което на Балканите до този момент липсваше - модерни, включително въздушни, транспортни връзки поне между балканските столици. Болна тема за нашия Бургас-София-Скопие-Вльора, който десетилетия все не се получава. Просто някои в София наливат вода в мелницата на съседи, чиито интереси не са в такава посока. Уж Македония ни е приоритет и ще я приобщаваме! Нещо като енергийните ни проекти. Все гоним Михаля, докато съседи получават своето, защото си знаят интереса и невинаги се съобразяват със "съвети".
Така е на Балканите не от вчера. Наистина е време за среща, на която "да си кажем кривиците", да си определим взаимните интереси и както някои предлагат - "да подпишем нещо като етичен кодекс да отстояваме свои общи балкански приоритети". Иначе ще става като при гръцките реакции за паметника с лъва пред НДК (за картата на Санстефанска България подпряна на лапата му) или дипломатическия скандал между Белград и Киев с отзоваването на посланици за консултации и упреци кой на коя страна воювал, къде сочи "ръката на Москва" и кой кого дестабилизира. И точно в този момент турският премиер Ердоган писал писмо на сръбския си колега Вучич с обръщение "скъп приятел", където го уверява, че "мирът и стабилността на Балканите са от първостепенно значение за Турция". Докато Санджак (предимно мюсюлманско население) решил да се прави на Каталуния и да настоява за независимост.
 Редно е да си спомним прословутото "спасението на давещите се е в собствените им ръце" и да признаем, че друг начин Балканите нямат. Както и да се ритат по кокалчетата по исторически причини или заради насъскване от "доброжелатели". Балканската визия за региона е на дневен ред. Ще се справим ли ние? Въпросът без съмнение е с повишена трудност. Знаем си собствените кривици.
 
 

 

 

България

  • Премиерът да каже кога, откъде и от кого, как и при какви обстоятелства е получил информацията и кои са въпросните лица, призовават социалистите
    23. Ноември 2017 230
    117
    0

    "БСП за България" настоява главният прокурор Сотир Цацаров да разпита премиера Бойко Борисов за изявленията му, че има депутати, замесени в наркотрафик и в купуване на гласове от затворници. Това обяви вчера секретарят на парламентарната група на левицата Филип Попов. Сигналът е подписан от Корнелия Нинова, Драгомир Стойнев, Крум Зарков,...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"