Държава, стратегия, планиране

Проф. Петко Ганчев

Преди около две години известният американски политолог и философ Ноам Чомски каза в прав текст, че България е категоричният пример на страна от Източна Европа, разсипана от ЦРУ. Още тогава във Facebook допълних, че България е категоричният пример на страна, която при управлението на Б. Борисов и събраната от него партия неудържимо деградира в материално, социално, икономическо и духовно-културно отношение, заемайки първо място по всички негативни показатели и последно по всички позитивни показатели на ЕС.
Разбира се, не само управлението на Б. Борисов и Ко доведе до това състояние държавата, обществото и народа на България. Заслуги за това имат в различна степен всички правителства на т. нар. преход, който е по същество хвърляне в неоколониална зависимост от Запада. Но правителствата, водени от Б. Борисов, финализираха този погром и заробване. Като се има предвид демографското, здравното, духовното състояние на основната маса на населението, което днес обитава територията на България, не могат да се очакват позитивни промени, жертвоготовност, мотивация на духа за борба, за подем, за пробуждане.

Защо стигнахме дотук?

Причините са много както от обективно-исторически, така и от субективно-ментален, български характер. Тук ще посоча онези, които изиграха ключова роля и доведоха до поразяването, до деградацията на цялата обществена система на България.  
Първо, краят на Студената война,  която ознаменува краха на държавния социализъм от съветски тип и заедно с това откри възможности за експанзия на западния либерален капитализъм в откритите пространства на Източна Европа и разпадналия се Съветски съюз. Това беше фактически край на една епоха и начало на нова с много възможности и варианти за развитие. Българската икономика, успяла в предишната епоха да се впише в световната икономическа система (Европа, Близкия изток, бившия Съветски съюз, Япония, Китай, Индия), просто трябваше да удържи позициите си, да реформира своите институции и форми, за да продължи да участва умно в променената глобална пазарна среда. За съжаление, следвайки синдрома си на несамостойност и стратегическо късогледство, вместо да се възползва от открилата се възможност за свободно развитие, новоизлюпилата се политическа класа се хвърли в обятията на новия "голям брат" и с васална сервилност се зае да унищожава създадените през "онази" епоха икономически мощности, радвайки се на благосклонното потупване по рамото от страна на новите ментори - по същество господари.
Второ, политическите и практическите действия на управляващите от бившата политическа и стопанска комунистическа номенклатура, както и набързо пръкналите се с различни етикети представители на демократурата, поразили народа на България, бяха по същество мотивирани от идеологията на "неолиберализма". Но както бързо захвърлените опразнени конструкции на държавния социализъм, неуспял да се реформира в "перестройката", така и възприетите като панацея идеи на неолиберализма, не бяха проумени в тяхната дълбока същност като възраждащи принципите на дивия, "манчестърски" капитализъм, който зад "простите рецепти" (Дж. Сорос)

налагаше правилата на "джунглата"

в системата на обществените отношения. В радикално променената обществена атмосфера вече действаха мощните сугестиращи, манипулиращи и зомбиращи средства на медиите - голяма част и досега с неизвестен собственик, които системно и методично разбиваха традиционните национални културни ценности, основани на православното християнство. И също така системно и методично формираха русофобски нагласи и отношение сред младите поколения у нас. Така поразяването на България беше цялостно. В първото десетилетие на този погром един бракоразводен адвокат в ролята на президент дори призоваваше за "нов цивилизационен избор", съпроводен с "дебат за смяна на кирилицата с латиница".
Трето, в тези процеси, проточили се близо 30 години и довели страната ни до агония, къде беше партията, свързана в народното съзнание с големия проблем на живота - социалната справедливост, Българската социалистическа партия? След "промяната" новите водачи на БСП не се интересуваха особено от други възможности за политика, освен сценария от доклада на Р. Ран и Д. Ът, разработен от десетина "мастити" български икономисти от "дясно" и от "ляво", за разрушаване на направеното от социализма и бързо строителство на капитализма по американски образец, т.е. в съответствие с принципите на Вашингтонския консенсус - принципите на неолиберализма. В това време България от най-верния сателит на СССР се нареди в

групата на най-верните васали на САЩ

Основан на няколко "прости правила" (ускорено производство, експанзия в нови пространства и ускорено потребление чрез кредити), неолибералният глобализъм бързо изчерпи лимитите и раздутите до предел финансови балони започнаха да се пукат. Логично през 2008 г. първо финансовата система на САЩ, а след това и скачената за нея финансова система на ЕС, навлязоха в дълбока криза, която удари цялата икономика, а по същество и целите системи на обществото. Издържа КНР, а също и скандинавските страни, чиито правителства не бяха се поддали на неолибералната еуфория.
Но финансово-икономическата, а по същество глобална криза на капитализма отключи и другите инстинкти на капитала за оцеляване - войните и дестабилизирането на световното пространство. На свой ред серията "цветни революции" и "пролети" разбудиха други конфликти и сринаха бариерите пред миграцията и развихрилия се ислямски тероризъм. Светът, както в първите години на Студената война, отново се изправи пред бездната на ядрената катастрофа.
Къде бяха при тези събития и каква политика предлагаха на Европа и света

европейските социалисти и социалдемократи

Прегърнали идеологията на неолиберализма и по същество отказали се от великите принципи на социалната справедливост и свободата, европейските (френските, немските, испанските, италианските, чешките и т.н.) социалисти и социалдемократи за кратко събудиха надеждата на народите, след което окончателно се сринаха под валяка на т.нар. народни партии, в действителност партии на европейския и американския олигархат. Те продължават да припяват кухите лозунги на интернационализма, а по такъв начин работят за укрепване на господството на неолибералния глобализъм, водещ народите или към ядрена катастрофа или към нов феодализъм.
Не само Станишев, Оланд, Шулц и другите лидери на ПЕС и на националните европейски социалистически партии са виновни за срива на тези партии до третостепенни политически сили. Вината е в ръководните структури на тези партии, които от бивши комунистически в Източна Европа и социалдемократически в Западна не се издигнаха до нови идеи в своите политически програми в съответствие с духа на настъпващата от 80-те години на ХХ в. под напора на новите технологии глобална епоха. Идейната им немощ ги връщаше в миналото, когато и от "ляво" (болшевиките, комунистите) и от "дясно" (социалистите и социалдемократите) извършиха първите ревизии на автентичния марксизъм. И вместо да вземат на оръжие неговия дух на свобода и социална справедливост и диалектическия метод при анализа на глобалните и конкретните национални условия, се хванаха за буквата на казаното някога от Маркс. Нещо повече, те се уловиха за духа на неолиберализма, който много по-реалистично се възползва от опразнените догми на комунистическия интернационализъм, подменяйки ги със своите евроатлантически ценности и неолиберален глобализъм. 
Могат ли представителите на

партиите на социализма в сегашните условия

да върнат своя авторитет на действителни защитници на трудовите, експлоатирани и хвърлени в мизерия и несигурност слоеве на съвременните европейски общества, на България? Може ли в условията на дълбока поразеност на съзнанието на огромната маса от населението да се освободим от "простите рецепти" на неолиберализма - че главното е да се печели, да се "правят пари"? Може ли да възкръсне "лявото" движение като "ново ляво" и подобно на птицата Феникс да изведе от дълбоката криза човечеството?
Може, но ръководствата на тези партии, които са заложили в своите програми идеала за социална справедливост, трябва да се съобразят с два основополагащи фактора, които открито или под други форми са задавали тон и са мотивирали грамадна част от народите в модерната история да излизат от кризата и да правят чудеса в материалното си, социално-икономическо и духовното си културно развитие. Тези два фактора са:

държавата и свободната инициатива

Но не държавата-собственик според догмите на държавния социализъм, а държавата стратегически национален субект, като върховен арбитър и законодател на един универсален конкурентен ред, при който всички естествени монополи, едър и частен бизнес, кооперативи и общини, отделни бизнесмени и отделни дейци на свободни професии  се подчиняват на законовата система и работят за реализацията на своите интереси в съответствие с общите национални интереси и цели. Именно така те, разгръщайки своята свободна инициатива, ще реализират един от върховните принципи на социално-икономическата и социално-политическата доктрина на социализма - принципа на социалната справедливост. И още, политикономическата основа на социализма, който трябва да възроди съвременните изпаднали в дълбока криза общества, не би била пълна и не би довела до действителното освобождение на работещите в различните форми на наемния труд, ако изхабената либерална демокрация, отдавна използвана като фасада за управление на олигархичния капитал, не бъде заменена от действително социализирани форми на управление, от формите на участващата демокрация.
А след като говорим за организирани съзнателно колективни форми на управление на всички нива на обществената система - от производството до науката не е ли логично управляваното от социалистите общество

да започне да планира стратегически своите дейности

Не става въпрос да се възстановява старата безплодна централизирана система на планиране от горе до долу, а върху основата на комплексни прогнози за развитието на обществото да се приемат стратегически индикативни планове, които да очертават главните национални цели и законодателните пътища за тяхното реализиране. Именно тук националната държава трябва да разкрие пълния потенциал на своята стратегическа роля в глобалното и националното пространство, като стимулира онези стопански и други субекти, които, реализирайки своите интереси, работят за реализиране на националните цели. Всъщност така работят много от развитите държави в света (САЩ, Франция, Швеция, Норвегия и т.н) за разлика от България, където и "десни" и "леви" още в началото на 90-те години на ХХ в. захвърлиха всяко планиране и се впуснаха в хаоса на свободния пазар.