Човекът, който се надпреварваше с времето

Чавдар Стоименов*

На 13.11.2017 г. се навършват 90 години от рождението на изтъкнатия юрист, общественик и антифашист проф. д.ю.н. Велко Вълканов Иванов - ярка личност със собствена гражданска позиция, първият кандидат-президент на БСП и на българската левица след демократичните промени. Боец на лявата идея, той живее в съзнанието ни като една от големите фигури на социалистическия идеал след 1989 г
Като кандидат-президент през 1992 г., бай Велко мобилизира 2 443 434 гласа, които до ден днешен остават най-крупният електорален ресурс, подкрепял БСП - както и левицата - на избори.  Друг значим негов успех е внушителната библиография, която той остави в наследство  - стотици статии, монографии, студии, една дузина книги, безброй речи, доклади, интервюта и т.н.
Правозащитникът Вълканов никога не е бил член нито на БКП, нито на БСП, но е трън в очите на партийните величия - както заради откритата си критика срещу Възродителния процес, така и заради симпатиите си към каузата на Русенския комитет.  Твърдеше, че никога не е бил против комунистическата идея като такава, а "против някои от хората, които я осъществяваха на дело". Въпреки непрестанния административен и психологически тормоз и въпреки грозните атаки срещу доброто му име, и преди, и след 1989 г., Бай Велко остана предан на социалистическия идеал и негов пламенен трибун.
Той бе впечатляваща личност - високо ерудиран, не правеше компромиси с принципите си. Главната опора в живота му е четенето и писането. Стреми се да бъде над материалното. Не се оплакваше нито от всекидневието си, нито от здравето си.
Проф. д.ю.н Вълканов е роден в гр. Елхово. Завършва право в Софийския университет, доктор е на юридическите науки като защитава дисертацията си в Германия. Посвещава години на академична работа - в Института за държавата и правото при БАН. Избран е за депутат в 7-ото ВНС, 36-ото, 37-ото и 38-ото обикновено Народно събрание.  Издигнат е за председател на Комитета по правата на човека, на Българския комитет за защита на мира, както и дългогодишен председател на Българския антифашистки съюз. Учредител на Международната фондация "Георги Димитров" и почетен председател на Международната федерация на антифашистката съпротива (ФИР). Носител е на редица отличия, но подчертано удовлетворение му носят призът за публицистика "Георги Кирков" и високото признание "Заслужил деец на антифашисткото движение в България".
Неговата самоотверженост в защитата на "непопулярни" каузи му носи широко международно признание. Така например съвместно с Рамзи Кларк (бивш министър на правосъдието, главен прокурор на САЩ при Джон Кенеди) и Александър Зиновиев - съветски дисидент, е съпредседател на Международния комитет за защита на Слободан Милошевич. Отново в сътрудничество с Рамзи Кларк, проф. Вълканов е главно действащо лице в Международния комитет "Защита на Ирак срещу агресията на САЩ". Негово твърдо убеждение бе, че участието на България във водената от САЩ т.нар. Коалиция на желаещите е "равнозначно на углавно престъпление". Категоричен бе, че всяка българска смърт в Ирак ни задължава да търсим отговорност от онези, които с раболепието си вкарваха страната ни във войната.
Поканен е в Инициативния комитет по издигането на кандидатурата на Румен Радев за президент на Р България, като победата на генерала прави бай Велко истински щастлив. На ген. Радев е посветена и последната му статия - от 19 октомври м.г. във в. ДУМА. В нея той споделя впечатленията си от дебата между ген. Радев и Ц. Цачева преди балотажа. "Поведението му бе поведение на истински джентълмен. Бях горд с него! Човек не бива да издевателства над противника си, особено когато той е очевидно безпомощен", споделяше Вълканов.
Определя Жельо Желев като некоректен. Разказа ми и за първата му среща с него през 1988 г. Поканили го на вечеря след статията му във в. "Народна култура", в която защитава правото на всеки българин на свободно сдружаване. "Още тогава ми направи недобро впечатление с изказването, че Тодор Живков трябва да бъде обесен с главата надолу. Така не се говори, един политик трябва да си мери приказките. Останах с усещането, че срещу мен стои един дълбоко комплексиран човек."
Споделяше, че любопитството към света е "велика движеща сила". "Докато има болка в душата ми, имам какво да кажа..."
Бай Велко живееше изключително скромно. Денят му започва с разходка на неговото кученце Санчо Панса. "Аз съм Дон Кихот" шегуваше се бай Велко. "Смея да твърдя, че нямам нищо друго - само тоя хол, стая и кухня. Имам малко спестени пари в банка, но те са от пенсионния ми фонд, не от политика. Тях ги пазя за по-тежки здравословни ситуации. Искам да си оставя и някой лев за погребение".
Проф. Вълканов почина на 25.11.2016 г. Току-що бе навършил 89 г.
Проследявайки живота и делото на проф. д.ю.н  Велко Вълканов, най-ярко се откроява постоянната надпревара, която той води с времето. Така се е запечатал в паметта ми един наистина достоен син на България.

*Авторът е председател на Международната фондация "Георги Димитров".