29 Март 2024петък11:00 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Нужна е държавна политика за библиотеките

Заради перманентно недофинансиране, заложено и в проектобюджета за 2018 г., огнищата на просветление и българщина загиват

/ брой: 221

visibility 44

Доц. Константинка КАЛАЙДЖИЕВА,
директор на Народната библиотека (1965-1983)


В годините на прехода общокултурното и общообразователното ниво на нашето общество перманентно се понижава, обезценяват се моралните ценности, агресията, наркоманията и други негативни явления се ширят сред младежта. Не се използва организирано мощното въздействие на книгата и четенето като превенция срещу негативните явления. Поради обедняването на населението, десетократното поскъпване на издаваните книги, подценяването от страна на държавата на библиотеките, чийто полезен капацитет е равностоен на училищата, понастоящем ценностната литература не е широкодостъпна. Тя вече не е част от бита на българина. Това се чувства от обществото, което проявява инициативи от рода на "Подари книга", "Прочети и предай нататък", "Голямото четене", "Голямото малко четене" и др. Тези инициативи обаче не могат да заменят държавната политика за библиотеките.
Силното

подценяване на библиотечно-информационната система

у нас е видно от проектобюджета за 2018 г. За нея са предвидени само 4 млн. лв. Разпределението на финансовите средства между отделните сфери на културата също е показателно. През 2017 г. бюджетните субсидии за основните направления в МК бяха, както следва: за "Сценични изкуства" - 70 млн. лв.; за "Филмово изкуство" - 14 млн. лв.; за "Обучение на кадри в областта на изкуството и културата" - 28 млн. лв. За българския книжен сектор - библиотеки и читалища - 4,5 млн. лв.
Националната библиотека е с най-малък бюджет сред всички останали национални културни институти. Така например за БНТ се отпускат от бюджета всяка година около 150 млн. лв. държавна субсидия, въпреки че телевизията разчита и на собствени приходи от рекламна дейност. А Националната библиотека получава годишно от 2 до 2,5 млн. лв. от бюджета. Държавата, респективно МК, не осигуряват основните задължителни предпоставки, от които зависи нормалното функциониране на Националната библиотека. Тези предпоставки са сграден фонд, бюджетно финансиране, персонал, статут и адекватно ръководство, т.е. директор. Такива са изводите и в доклада на наскоро извършения одит на Сметната палата. Не е извършван основен ремонт на настоящата сграда повече от половин век, вследствие на което в буквалния смисъл на думата сградата е опасна за персонала и читателите. Библиотеката страда от перманентен дефицит на помещения и голяма част от фондовете са пръснати в непригодни помещения в областта. Съществува реална опасност тези фондове да бъдат похабени, особено голяма е опасността, свързана с неприкосновения архив на българската книжнина. Основното задължение на Националната библиотека е

да съхрани този фонд за поколенията


Какво става с хората в библиотеката? 1990 г. завари Националната библиотека с 499 души персонал, сега той е 206 души. Бюджетът на институцията също бе свит наполовина - от 4,5 млн. лв. преди 10 ноември 1989 г. до близо 2 млн. лв. годишно след това. Националната библиотека в годините бе доведена до колапс. Тя не е в състояние да изпълнява основните си функции, очаквани от всяка национална библиотека през информационния ХХІ в. Днес нашата Национална библиотека е на последно място сред европейските национални библиотеки. През 70-те години на миналия век в областта на библиотечното дело България беше сред първите 20 страни в света. Мерехме ръст с Дания, със скандинавските страни, където библиотечното дело е много добре развито. Бяхме на четвърто място в света по книгоснабдяване (на глава от населението). Бяхме една от четящите нации!
Понастоящем Националната библиотека "Кирил и Методий" не е в състояние да бъде фактор за националния и културния просперитет на държавата и обществото. Силно е занижен полезният капацитет на общообразователните библиотеки - окръжни и читалищни, поради перманентното им недофинансиране. През социалистическия период книжните фондове на тези библиотеки всяка година са се обогатявали с над 1 млн. нови библиотечни единици. Сега общият книжен фонд намалява всяка година и понастоящем статистиката отчита не увеличение, а общо намаление на този фонд със 7 млн. тома. Това естествено доведе до отлив на читатели и намаляване на четенето. Този факт е една от причините за

отрицателните явления в обществото

В цялата страна имаше единодействие и готовност да се създаде информационна система, информационно общество. Интелигенцията в София, от 28 до 30 хил. университетски преподаватели, научни сътрудници и пр. работеха в Националната библиотека. Имахме богат фонд от справочна литература. Получаваха се 8 до 10 хил. чуждестранни списания - най-ценната научна периодика в света. По този показател се равнявахме с най-добрите.
Националната библиотека извърши огромна полезна работа през годините, а сега е съсипана. Стигнала е до такова положение, че не може да подвързва периодичните издания - ще се похабят, ще се разхвърлят. През най-голямата световна икономическа криза в миналото, през 30-те години на миналия век, библиотеката е подвързвала материалите си, а сега е докарана до такова състояние.
Възможно ли е библиотечно-информационната ни система отново да заеме своето място в обществото? Като се имат предвид общите финансови възможности, с които страната ще разполага през 2018 г., според представения официално проектобюджет, е напълно реално, без да се търси допълнително финансиране, да се намерят средства за нормална и народополезна дейност.
Какво бюджетно финансиране е необходимо за неотложните нужди на библиотечно-информационния сектор? За Националната библиотека трябва да се възстанови бюджетът, с който институцията е разполагала през 80-те години, възлизащ на 4,5 млн. лв. Още през т.г. трябва да се осигурят минимум още 2 млн. лв. към досега предвидените. Допълнителните финансови средства са крайно необходими за основен ремонт на сградата, довършване на сградата в кв. "Изток", купуване на компактни стоманени стелажи и осигуряване на необходимата климатизация за неприкосновения архив на българската книжнина, за комплектуване на чуждестранна справочна литература и на готови информационни бази данни с текстови статии за най-новите постижения в света. Средствата са необходими за повишаване на заплатите на персонала и за възстановяване на онези щатни бройки, орязани неправилно през последните години, което доведе до свиване на блокове от дейността на библиотеката. Пари са нужни за закупуване на информационни технологии за извършваната информационна дейност от самата библиотека и за модернизация на читателското обслужване. Ако всичко се пресметне, ще се окаже, че тези 2 млн. лв. са недостатъчни, но все пак трябва да се започне отнякъде.
Що се отнася до обществените библиотеки - 17 регионални и 2500 читалищни, необходимо е да се увеличат средствата, предвидени за тях в проектобюджета за 2018 г. (4 млн. лв., които МК предвижда за закупуване на новоиздадена литература). Съгласно утвърдени нормативи тези средства трябва да бъдат двойно повече и да възлизат ежегодно на 8 до 10 млн. лв. Нужно е да се предвидят средства за програмно и кадрово осигуряване, за поддържане и осъвременяване на информационната мрежа, създадена от дарителската фондация на Бил Гейтс за 900 читалищни библиотеки. Фондацията завърши своята неколкогодишна програма и очаква българската държава да поеме по-нататъшното финансиране и разширение на информационната мрежа. От това зависи до голяма степен дали ще създадем

информационно общество в България

МОН и МК след съответно договаряне следва да разширят информационната мрежа във всяко населено място, където има училище, местната читалищна библиотека да поеме функциите на училищна библиотека, за да се осигури двусменно работно време чрез допълнителна щатна бройка, осигурена от образователното министерство. Квалификацията и високопрофесионалното обслужване следва да се осигуряват чрез методическата дейност на местната регионална библиотека. Снабдени с нови, стойностни издания и с неограничен достъп до интернет, библиотеките от цялата страна ще бъдат задължени да привличат читатели, учащите се още от начален курс ще надграждат и ще разширяват училищното обучение чрез умело използване на възможностите, скрити в качествените книги, ще формират бъдещите граждани на страната. За изпълнението на тази благородна програма също ще са необходими средства. МОН ще разполага с бюджет от близо 4 млрд. лв., от които би могло да се отделят за целта 25 до 30 млн. лв. годишно, като тези пари се вземат например от разточителното издаване на учебници, поглъщащи ежегодно стотици милиони. Тази практика обогатява само тези, които правят учебниците. Те не са нужни нито на учениците, нито на родителите, които плащат скъпо и прескъпо, а и побъркват учителите.
В много сектори в държавата положението е тревожно лошо. Но най-лошо е, когато се хабят средства, когато се хвърлят за ненужни неща, а не се оползотворява това, с което разполагаме.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 498

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 511

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 464

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 474

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 424

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 605

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 544

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 548

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ