Благодарим ви, социални партньори!

Любен Томев,
главен икономист на КНСБ

Изпълнителният председател на БСК, който напоследък много рядко озарява със своето присъствие бипартитния и трипартитния социален диалог, все още има пресни спомени от Сталинизма. Като хвърля в пространството едни числа и твърдения, той не само поставя под съмнение способността му да борави със статистическа информация, но и създава един своеобразен поведенчески модел -  Даневизъм, ярко натрапващ ни се в медийната среда. Както е казал народът - никога не е късно да станеш за резил! 
Даневият разум изпитва страх от перспективата "работодателите да отделят 10% от печалбата и да я раздават ежемесечно за увеличение на заплатите". Ужас - синдикатите искат административно налагане на "десятък" за печелившия бизнес! С изненада научаваме, че средната работна заплата в сектори, като преработваща промишленост и търговия надхвърля 1300 лв., а НСИ отчита едва 902 и 975 лв. през първата половина на тази година. Пъкленият замисъл на синдикатите е не само да обогатят своите членове в тези сектори, но и всички работещи в икономиката с по 100 лв., а тук идва вече фундаменталният въпрос - кой е източникът за тези средства?
Източникът е пределно ясен, включително и за "неграмотните, полуграмотни и хора с начално образование", които г-н Данев с неприязън споменава - приходите на предприятията и бюджетът на държавата. По-важно е обаче да поясним - какъв е механизмът. Не с декрет, г-н Данев! КНСБ провежда кампания за увеличение на доходите от труд и иска не по 100 лв. "на калпак", а там, където и с колкото има възможност - да се договаряме (с работодателите, с правителството). Това са механизмите и инструментите, които се използват по света и тази кампания тече в цяла Европа. А това, че реакцията на някои български работодатели е неадекватна, действително ни намирисва на споменатия социално-икономически анклав.
Искате да се договорим за механизъм за определяне на минималната работна заплата, в който социалните партньори да имат решаваща роля, а сте застинали твърдо на максимално съотношение 42% спрямо средната работна заплата. Искате да няма административно определяне на минималните осигурителни доходи, а бойкотирате преговорите. Искате работната сила да бъде с опит, натрупани стаж и умения, а не желаете да плащате за тях. Какво всъщност искате? Ниски данъци - дадоха ви ги, ниски социално-осигурителни вноски - намалиха ги, никакви регулации и минимални стандарти - е, май вече прекалявате!
За периода 2008-2015 г. "изчезнали от икономическата карта на България 92 големи, 887 средни и 2488 малки предприятия" и тук вината за административното определяне на МРЗ и нейното вредно въздействие е конкретно адресирана, а синдикатите косвено са станали ликвидатори на малкия и средния бизнес. Има обаче една малка подробност, която се крие зад цифрите - тази загуба е 100% в годините 2009-2012 и тя е циклично обусловена от икономическата криза, а МРЗ тогава бе замразена за цели две години и половина. Вижте цифрите от втората половина на периода, г-н Данев: 2012-2015 г. - 20 971 микропредприятия повече, 434 малки предприятия повече, 17 средни предприятия повече, 2 големи предприятия повече. В същия този период МРЗ на няколко стъпки нарасна с над 40% и това очевидно не попречи нито на малкия, нито на средния, нито на едрия бизнес. Не търсете под вола теле, г-н Данев!
Чувам гласът на разума ви да казва - Благодарим ви, социални партньори!