Нищо не е това за което го мислиш

Иван Маринов

Един приятел вече цяла година сам прави ремонт на апартамента си. Най-сетне свърши и един следобед ме заведе у тях - хем една водка да ударя по случай края на начинанието, хем да видя резултата от работата му. Отидох и зяпнах – така добре се беше справил. Викам му:
- Пешо, с какъв латекс си боядисвал? Толкова гладко покритие в наситено червено досега никъде не съм виждал!
- Кой е луд с латекс да боядисва, след като във всеки супермаркет може да намери доматено пюре! – обяснява ми Пешо. – Доматените пюрета вече ги правят от стрити на прах тухли с добавка, извлек от двойно филтриран пресован оборски тор. Правиш си сметката, като знаеш, че един буркан покрива три квадратни метра, купуваш колкото ти трябва и се хващаш за четката. Става идеално.
- А плочките? Гледам как равно и здраво са залепени. С “Теракол” ли си работил – питам го, щото и аз разбирам кое-що от домашни ремонти.
- Ама ти от Марс ли падаш? – изумява се Пешо. – От години никой и не помисля да лепи плочки с тия чорби! Днес плочки се лепят само със сирене. Отиваш на “Женски пазар” и взимаш от което и да е. Сега сиренето го произвеждат от гасена вар и мраморно брашно. Тази смес прави страхотна спойка. Плочката не можеш да я изкъртиш, ако ще и с танк да я чегърташ!
Влезнахме в хола и аз направо ахнах - направил го е наистина идеално. Особено паркета – един равен, плътен, лъснат. Викам му:
- Страхотен паркет! Не съм виждал досега такъв!
А той се смее:
- Къв паркет, бе? Да не съм луд паркет да слагам! Бисквити “Наслада”! Продукция на “Кючуков пудингс енд бисквитинг”. Мене слушай, за под по-добро от бисквитите на “Кючуков пудингс енд бисквитинг” няма! Те се произвеждат от букови трици, костен туткал, кафяви каменни ! Казвам ти, в тоя хол и с кон да се разходиш, една драскотина по пода няма да се появи! Щото здрава работа, европейска! Някои си правят подовете с тункваните вафли на “Наслада трейдинг”, същите, дето ги продават по училищните лавки! Кво да ти кажа, не са лоши, добре се полагат и хубав паркет от тях става, ама аз не ги предпочитам! Вярно, издържат добре и на влага, и на натиск, ама, все пак прекалили са със захарта, като го лизнеш пода, бе, сладни...
Прибрах се вечерта, сложи ми жената да хапна. Викам й:
- Шницел си сготвила!
А тя ми вика:
- Какъв шницел, бе? Това са дунапренови уплътнители за прозорци! Купих ги от железарския магазин отсреща! Най-вкусен шницел от тях става!
Ей, модерни времена! Нищо не е това, за което го мислиш...