Нямало засечени храни с антибиотик през тази година

Антибиотиците в животинските продукти са опасни най-вече заради риска бактериите да развият резистентност и след това с тези щамове да бъдат заразени хора, обясни вчера националният консултант по микробиология в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Тодор Кaнтарджиев пред БНТ. Поводът за обяснението на Кантарджиев бяха данните от годишния доклад на Европейската агенция по лекарствата за продажбите на антимикробни препарати за ветеринарни цели за период от пет години, в който България е на осмо място от общо 30 държави. От него стана ясно, в България расте употребата на тези препарати.
В отговор Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) разпространи позиция, в която се казва, че ежегодните доклади не дават информация за реално употребените препарати при животните. Предвид данните за общите обеми и чрез математически модел се представя информация за количествата антимикробни субстанции, с които потенциално могат да бъдат третирани всички животни. БАБХ съобщи, че данните за България по проекта "Европейско наблюдение на консумацията на ветеринарни антимикробни продукти" (ESVAC) се предоставят доброволно от търговците на едро с ветеринарни препарати и трябва да се интерпретират внимателно. Данните за 2014 г. за България са непълни. "Твърдението, че фермерите "тъпчат" животните с лекарства "за всеки случай", е невярно", заявиха от агенцията.
От над 500 проби за препарати в животински продукти през 2015 г. е открит един случай на несъответстващ пчелен мед. Пак при над 500 проби през 2016 г. са хванати три несъответстващи проби патешко месо с тетрациклин. През 2017 г. до 30 септември са изпитани общо 290 проби за антибактериални субстанции и такива не са открити в храни и суровини от животински произход.
Според Кантарджиев не се знае колко от купените във ветеринарните аптеки препарати са употребени. "Докладът на Европейската агенция по лекарствата не казва, че в месото има антибиотик, а казва, че животните по време на своето развитие са били третирани. Проблемът е, че антибиотиците в храните селектират резистентни микроби, а не, че антибиотикът е толкова вреден за човека", заяви той.  В нашата страна ветеринарите спазват правилата лечението с антибиотик да не предхожда клането за месо. В България не се дават антибиотици във фуражите с цел увеличаване на биомасата, нещо, което се правеше в западните държави през 60-те и 70-те години, каза Кантарджиев.

Д-р Диляна Попова, експерт в Асоциацията на месопреработвателите, отхвърли да се дават превантивно антибиотици на животните, тъй като това било много скъпо. "Когато животните са болни и се налага да приемат антибиотици, има карантинен срок. През това време нито млякото се използва, защото антибиотикът потиска развитието на млечно-киселите организми и не може да се произведат кисело мляко и млечни продукти, нито се колят животни", обясни тя. Според Попова месото е най-контролираната суровина - "веднъж кланицата си има собствен контрол и веднъж държавата ни контролира".