Трябва да запазим огнищата на българщината

Петър Витанов е народен представител от "БСП за България". Избран е от 25 МИР в столицата. Завършил е Първа английска гимназия, магистър е по международни отношения и международни финанси. През последните четири години е работил в дирекция "Международни връзки и протокол" в Народното събрание. Занимавал се е с институционалното обезпечаване на международната дейност на парламента в качеството си на секретар на Българската делегация на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Витанов е 35-годишен, има две деца.

Интервю на Миглена Китанова

Петър Витанов е член на две изключително важни комисии към Народното събрание - по отбрана и по международна политика. Въпреки отговорностите му на народен представител, от  месеци се е заел да изучава читалищната дейност, да се среща с читалищни дейци и хора от различни сродни институции. Неговата загриженост и проучване на законодателството в тази област имат своите корени - той е бивш читалищен възпитаник, посещавал е кръжоци и е изучавал английски език. За Витанов читалищата са огнища на българщината, уникални културни средища със собствен облик, които имат вековна история и са забележителна ценност за българи и чужденци. Затова и милее за съхраняването на тази стара институция, за запазването на традициите и духа. Не е съгласен с някои мнения, че читалищата са архаична институция. Витанов смята, че има тенденция да се омаловажат и след време напълно да изчезнат работещите читалища, и то не без "помощта" на съществуващата нормативна база. Народният представител смята още, че никой не бива да се притеснява от промени в законодателството. Целта е всички, заети с читалищна работа, да се обединят, за да се гарантира бъдещето на тези традиционни огнища на просвещението.

- Господин Витанов, с какво се сблъскахте по време на вашите специални срещи по въпросите на читалищата в страната? Има ли единно разбиране по отношение бъдещето им?
- През последните 5-6 години не са правени промени в Закона за народните читалища. Не мога да се съглася, че сегашната им функция е принизена до нивото на НПО. Така се създава възможност за безогледно регистриране на нови читалища. На практика регистрацията става по закона за юридическите лица с нестопанска цел. Наблюдава се бум на регистрации, чиято цел е дадени хора да придобият сграда от общината, както и държавна субсидия от Министерството на културата. Т.е. режимът на регистрация е изключително облекчен, няма възможност за отказ, а новооткрити читалища може да видите в  апартаменти, без необходимата база и библиотечен фонд. 
Вторият проблем е, че липсва обективна оценка върху дейността на читалищата и няма кой да контролира това. Съзнавам, че по закон те имат самостоятелен статут, но същевременно държавата отпуска средства и трябва да има яснота къде и как се разходват те. С една дума - държавата е абдикирала от контрола, а това създава предпоставки за злоупотреби.
- Как преценявате унизителното заплащане на работещите в читалищата?
- Заради някои новорегистрирани субекти, наречени читалища, които нямат дейност, страдат  работещите читалища, за които остават минимални средства и са изправени пред тежки финансови проблеми. В рамките на два месеца се срещнах с представители от над 50 читалища, с председателя на Съюза на българските читалища, със специалисти от Министерството на културата, с хора, които са писали по темата. Всички са на мнение, че трябва да се завишат критериите при регистрация, така че да се преустанови порочната практика на безогледна регистрация. Редно е отпусканите субсидии за читалищата да бъдат обвързани с минималната работна заплата и работещите там да получават заслужено възнаграждение. Болно е, че сградите на някои читалища се рушат, а общините не отпускат средства за ремонт. Все пак 95 на сто от читалищата са общинска собственост и при недостиг на финансиране общината е длъжна да запазва и подпомага материалната база, която е преотдала.