Кого засяга прогресивният данък върху доходите?

Проф. Иван Ангелов,
член-кор. на БАН


    Преобладаващата част от големите български партии се отказаха да отменят ниските "плоски" данъци и да ги заменят с умерено прогресивни. Преди изборите през март 2017 г. на гражданите беше внушено, че въвеждането на умерено прогресивни данъци означавало поголовно повишение на данъците за всички и ще потиска стимулите за предприемчивост. Това беше една голяма лъжа, но доста хора й повярваха и тя внесе смущения в обществото.
След изборите се заговори за изпълнение на обещанията за повишение на заплатите в бюджетния сектор и най-ниските пенсии. Възникна въпросът - откъде да се вземат парите? България, заедно с Литва и Латвия, е страната с най-големи доходни контрасти. Коефициентът Джини е над 37,0, при средно за ЕС - 31,0, а в страни като Словакия - 23,0. Колкото по-висок е този коефициент, толкова по-голямо е доходното неравенство. Вместо парите да се осигурят чрез умерено повишение на данъка върху доходите, на корпоративния и на други данъци за най-богатите, обявиха, че ще ги отнемат от инвалидните пенсии и от ограничаване на социални плащания. Ако има нарушения на закона за инвалидните пенсии, нека ги отнемат, но очевидно не там е главният източник на пари за по-високи бюджетни заплати и пенсии.

Парите могат да се намерят

чрез умерена данъчна реформа. Защото данъкът върху доходите на физическите лица у нас е най-нисък в ЕС - 10%. Недопустимо е най-бедната страна в ЕС да прилага най-нисък данък. Средното в ЕС е около 40%, а максималните ставки са до 56-58%. Ние сме единствената страна в ЕС без необлагаем минимум, т.е. облагат се и най-бедните. Това е най-реакционният данък върху доходите в ЕС, въведен преди 10 години, за съжаление, от правителството на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев. Този данък е социална провокация срещу мизерстващите милиони българи и социално подмазване пред няколко десетки хиляди най-богати. Въпреки масовите настроения в обществото, нашите управници не желаят да повишат данъка върху доходите до 25%, защото така "се орязвали доходите на най-предприемчивите".
Вярно ли е това? В предходната ми статия от 26 октомври тази година по реформата в данъчната система писах: "Плоският" данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен с необлагаем минимум - 510 лв. С 10% да се облага месечен доход от 511 до 2000 лв. (което е преобладаващата част от данъкоплатците); с 15% - доход от 2001 до 3500 лв.; с 20% - от 3501 до 5000 лв. и с 25% - над 5000 лв. Не е задължително данъчните етажи да са същите. Важното е да ги има и максимумът да е 25%. Максималните проценти за този данък в ЕС са между 55 и 60%.
    За данъкоплатците с месечни доходи над 2000 лв., които плащат 15 и повече процента, да не се прилага необлагаем минимум.
Не е вярно, че с предлагания умерено прогресивен данък върху доходите на физическите лица се орязват доходите на най-предприемчивите данъкоплатци. Това личи от таблица 1, където е показано как се променя данъкът на едно лице с по-висок доход:

Таблица 1. Предложение за умерено повишение на данъка върху доходите



Пояснение: По-високите данъчни проценти важат само за съответните етажи на доходите, а не за целия месечен доход. Например с данък от 10%  досега се облага целият доход, независимо от размера му. С новото предложение се въвежда необлагаем минимум от 510 лв., който се прилага спрямо месечните доходи до 2000 лв. и не важи за по-високите доходи. С данък от 15% се облага само доходът от 2001 до 3500 лв., а не за целия доход до 3500 лв. С данък от 20% се облага само доходът от 3501 до 5000 лв., а не за целия доход до 5000 лв. С 25% се облага само доходът над 5000 лв, а не целият доход. В последната колона е показан новият среден месечен данък, за да проличи разликата с досегашния, посочен в третата колона. Размерът на новия месечен данък на конкретния данъкоплатец за съответния етаж зависи от размера на дохода и данъчния процент за този етаж. Общият размер на новия данък за съответния данъкоплатец е сума от данъците по всички редове (т.е. етажи на облагане), като за доходите над 2000 лв. се прибавя и данъкът по първия ред, тъй като за тях не се признава необлагаем минимум.

    В таблица 2. е показан сегашният (при ниско пропорционално облагане) и бъдещият данък (при умерено повишено прогресивно облагане), който ще плащат гражданите с различен месечен доход:


   
Данъкоплатците с месечен доход до 2000 лв., т. е. огромното мнозинство от данъкоплатците, ще плащат по-малък от досегашния данък, защото спрямо тях ще се прилага необлагаемият минимум. При по-големи доходи размерът на данъка ще нараства постепенно.
Максималният данъчен процент обаче няма да превишава 25% и то само за най-високите етажи на доходите. По-чувствително ще го почувстват данъкоплатците с месечен доход над 5000 лв. (т.е. над 60 000 лв. годишно). И особено тези с месечен доход от 6,5-10,0 хил. лв и повече (т.е. 78-120 хил. лв. годишно в повече). Данъкоплатец с годишен доход 60 хил. лева (5000 лв. месечно) може да понесе без сътресения годишен данък от 8,7 хил. лева.
Още по-спокойно ще понесе данъкоплатец с годишен доход 120 хил. лева, годишен данък от 23,7 хил. лева. Техният брой обаче е минимален. Според надеждни данни от около 3 млн. данъкоплатци, около 2,8 млн. ще получат данъчни облекчения, а едва около 120-130 хил. данъкоплатци ще плащат по-големи данъци. По-големи, но няколко пъти по-малки, отколкото плащат за същите доходи големите данъкоплатци в западноевропейските страни членки на ЕС.

В някои западноевропейски страни

(Белгия, Дания, Швеция, Португалия), данъкът върху доходите на физическите лица достига до 55-57%. В Холандия е 52%, във Франция 50,3%, в Австрия 50%, в Словения 50%, в Гърция 48%, в Германия 47,5%, в Италия 45%, в Хърватия 40%, в Турция 35%, в Полша 32% и т.н.
На 31 октомври тази година Институтът за дясна политика обяви по BTV, че по тяхна поръчка изследователският център "Тренд" е провел допитване до общественото мнение у нас. Между многото теми е била засегната и тази за данъците. Оказва се, че мнозинството от анкетираните не желаели повишение на данъците и въвеждане на прогресивно облагане. Първо, така зададен въпросът, е силно подвеждащ. Кой изпитва удоволствие да плаща данъци? Но ако им се обясни, че всички държави събират с данъците приходи за финансиране на здравеопазването, образованието, науката, културата, инфраструктурата, държавната администрация, националната сигурност, отбраната и т.н., отговорът сигурно ще е положителен. Второ, зависи кои данъкоплатци са запитани? Ако са най-богатите, които ще трябва да плащат повече данъци, естествено е да са против. Ако са по-бедните, които ще получат облекчения, ще се радват. Трето, зависи как е зададен въпросът и дали анкетираните знаят какъв ще е кръгът на засегнатите? Ако знаят, че хората с месечен доход до 2000 лв. (т.е. огромното мнозинство от данъкоплатците) ще плащат по-нисък данък, сигурно ще го подкрепят. Четвърто, зависи кой поръчва и плаща за проучването. Институтът за дясна политика сигурно предпочита резултати, които допадат на техните разбирания. Междувременно прочетох коментари на сериозни наши автори, които твърдят, че е приложен "десен неолиберален подход при избора на инструментариума на изследването".
   
Изводът е ясен

Допълнителните данъчни плащания са умерени. Те облагодетелстват бедните и средните слоеве. Засягат умерено заможните и по-чувствително - само най-богатите, но не така силно, както е в другите страни от ЕС. Нашите управници са загрижени за ниско облагане на собствените си милионни доходи и за доходите на най-богатите си събратя. Тях, изглежда, не ги вълнува мизерията на няколкото милиона българи. Затова тези милиони хора трябва да се борят за елементарна справедливост.
БСП трябва да признае грешката си с въвеждането на "плоските" данъци върху печалбата и доходите на физическите лица през 2007-2008 г. И да настоява за незабавно въвеждане на умерено прогресивни данъци върху доходите на физическите лица, а също и върху печалбата. Необходимо е също да се въведе семейно данъчно облагане, което ще остави допълнителни доходи в семействата за по-голямо потребление. Да настоява също при запазване на основната ставка от 20% за ДДС, да се въведе 5% за облагане на лекарствата, учебните помагала и детските стоки и 27% за вносните луксозни и екстравагантни стоки. Така ще се облекчи животът на възрастните хора, които са най-големи потребители на лекарства, а също и раждането, отглеждането и образованието на децата.
В миналото БСП губеше подкрепата на трудови хора, не защото беше лява, а понеже не беше достатъчно лява! Крайно време е тя да докаже, че наистина се грижи за тях, за младите, за интелигенцията, за дребния бизнес и за пенсионерите. Милиони българи чакат това от БСП.