Концертът е кауза, която ще продължи

"Концертът" представя легендите на българската музика, които ще изпълнят евъргрийни от последните десетилетия на 11 ноември от 19 ч. в зала 1 на НДК. Ще прозвучат обичани песни на Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Маргарита Хранова, Нели Рангелова, Силвия Кацарова, Тони Димитрова, Искра Радева, Кристина Белчева, Джина Иванова, "5-те Сезона", Дони и Нети, Стефан Димитров, Стефан Диомов, Веселин Маринов, Йордан Караджов, Михаил Белчев, "Сигнал", Хайгашод Агасян, Илия Ангелов, Кирил Калев, Кирил Маричков, Константин Белчев и "Белчев бенд", Тодор Георгиев, със специалното участие на Недялко Йорданов. Режисьор на спектакъла е Николай Априлов.
Хитовете от 60-те, 70-те, 80-те, 90-те г., написани по лириката на най-забележителните ни автори, сред които Стефан Цанев, Георги Константинов, Евтим Евтимов, Миряна Башева, Радой Ралин, Владо Даверов, Маргарита Петкова, Иван Вълев, Блага Димитрова, Александър Петров, Димитър Василев, Недялко Йорданов и др., са променяли животи. Затова се помнят от поколенията, затова са винаги актуални, а посланията им не излизат от мода, категоричен е Михаил Белчев, инициатор на събитието. И е убеден, че прояви като тази трябва да се превърнат в традиция в името на националната култура. Концертът е под патронажа на председателя на Народното събрание Димитър Главчев.


- Какъв е замисълът на концерта? С какво той е по-различен от всички останали?
Михаил Белчев: Озаглавихме го "Концертът", за да акцентира върху това, което предстои да се случи в зала 1 на НДК на 11 ноември. Това е концерт с главна буква, имайки предвид песните, авторите и изпълнителите, които публиката ще има удоволствието да гледа и слуша. Идеята дойде от само себе си, защото това, което е около нас като текстове и поведение, е потресаващо... Концертът е замислен като контрапункт на пошлите песни и нецензурните послания, които все повече заливат медийното пространство. Подстрекателят е млад човек - синът ни Косьо, който каза: На фона на цялата тази игра, която се разиграва тук с цинични фрази и какви ли още не боклуци, какво правите? Защо не направите отново показно старата гвардия да изпее българските песни на обичаните български поети и да се види, че това са песни, които са създавани, още се създават и ще се създават, дай боже. Някои от тях са променяли съдби. Това са хора, които са дали по 20, 30, 40 години от живота си за стойностната песен. Не говорим за някакъв забавен концерт с много смях и танци, става дума за песни, които са за главата, а не за краката.
Кристина Белчева: Романтичен и докосващ сърцето. Посланията са красота и любов, за разлика от онези текстове, които провокират нещо грозно, уродливо и неприятно. Безизходно. Докато това са песни, които възраждат и много млади реагират, купуват билети, което е изключителна изненада за нас.
М.Б.: Миналата година беше същото - имаше много млади на юбилейния ми концерт. Откриваха тези песни.
- Как си обяснявате факта, че евъргрийните продължават да се слушат и днес и то от все повече млади хора?
М.Б.: Това е каузата на концерта. Виждаме  как не може да се запее песен, нито да се изпее, камо ли да се помни... А спектакълът събира хора и години, които поколения наред са живели с тези песни. С тях са преживели любови, срещи и раздели, какво ли не. Оставяли са спомени.
Кр. Б.: Концертът е прегръдка за младите. Искаме да ги стоплим и да провокираме желанието от тях също да излиза красота. За да използват вулгарни думи, вероятно са наранени. Не е случайно това, което правят. Всяко време си ражда изразните средства, според мен са по някакъв начин наскърбени, затова "Концертът" е прегръдка за тях. Не е конфронтация. Защо са принудени тия деца да правят компромиси?! Няма как да се издържат ли? Това е много страшно. Фатално дори.
- Днешните изпълнители обръщат голямо внимание на визията си - как изглеждат, а не какво пеят. Нормално ли е? Какви ще са последствията?
М.Б.: Кой да им каже? Кой да ги възпитава? Между тях има такива с много глас и с много талант, но който въобще не личи от това, което пеят. Доминира войнстваща, невероятна простотия.
Кр. Б.: Може би нямат друг изход. Нямат средствата да си поръчат и да си изберат смислена песен. Най-лесният начин е налице и виждаме резултатите - вкусът деградира. Опростачването е тотално.
- Наблюдаваме в националния ефир да звучат повече песни на английски език, както и в конкурсите за съвременна българска песен. Това не обърква ли допълнително ситуацията?
М.Б.: Има станции като Радио "София" и  програма "Христо Ботев", които държат на присъствието на българската песен. В Националното радио пускат поне качествени песни. А в конкурсите и музикалните тв формати се пее почти и само на английски език. Какво да се прави - пълен парадокс! 
- Синът ви, който също ще участва в "Концертът", тръгна по вашите стъпки. Насърчавате ли го?
М.Б.: Върви по неговите си стъпки, защото той е доста наясно с това, което става тук, и не се вписва в пейзажа. Но въпреки всичко държи да е в България и да се занимава с това, което му доставя удоволствие и може добре да прави. В същото време следва защита на националната сигурност, аз учих инженерство, обаче се оказа, че не е за мен...  
Кр. Б.: Музиката е скъпо хоби. 
- Какво му казвате: Сине, музиката не е работа за теб, виж, "музикант къща не храни"...
М.Б.: Никога не бихме си го позволили. Защото, въпреки всичко, музикант храни къща!
Кр. Б.: Не можем да го лишим от удоволствието, което само музиката дава - на него и на хората. Може би само лекарят, когато излекува пациента, изживява нещо подобно като емоция и щастие. Несравнимо е. То с пари не се измерва и ако Косьо има потребност и е белязан за музикант, нека бъде такъв. 
М.Б.: Неслучайно е попаднал на сцената и показва какво може. Този занаят е гладиаторска работа, няма фамилия Белчев. Или можеш, или не можеш.       
Кр.Б.: Често ме питат славата на семейството пречи ли му или точно обратното - помага. До този момент мисля, че не му пречи. Той много се гордее с нас и винаги го е показвал и заявявал, слава богу, той израсна без комплекси. Не знаем какво му е в душата, сигурно хич не му е лесно. Затова казвам, че славата и помага, и пречи. Той си знае. Дали сме му възпитанието и средата да израсне с тази професия, с тази култура. Оттук нататък изборът е в неговите ръце.
М.Б.: Перфекционист е. При него няма компромиси.
- У нас често не се спазват авторските права, какво мислите за тяхното предварително уреждане?
М.Б.: Като организатор на концерта всичко съм уредил с "Музикаутор". Вече 50 години  говоря, че трябва да се казват авторите на песните, а сега се съобщава само продуцентът. Може би съм един от много малкото изпълнители, които уреждат правата винаги. Това си е до манталитет.
- Една песен, за да стане хит, какво е по-важно - музиката, текстът, аранжиментът или рекламата вече...
М.Б.: Всичко е важно. Една песен е спектакъл - има драматургия, музика, изпълнител, актьорско присъствие, режисура, декор, всичко е вътре. Младите твърдят, че текстът не е толкова важен.
Кр.Б.: Най-важно е да я въртят медиите, защото ако не я чуят хората, няма как да стане хит. 
М.Б.: Ето как това чудо се превръща в продукт в нечии ръце...
- Много артисти от вашето поколение останаха без пенсии. Как ще коментирате проблема? 
М.Б.: Несправедливо е. Вместо пенсии бе решено да бъдат отпуснати финансови награди, пожизнени, за хора, които са с изключителни заслуги към държавата и нацията. Има критерии, на които трябва да отговаря човек. Аз имах шанса да бъда един от тези избрани творци. Надявам се и други мои колеги да успеят да бъдат одобрени или компенсирани по някакъв начин.     
 

И синът Константин