Вехне цветът ни...

330 хиляди българи в трудоспособна възраст нито учат, нито работят. Това не е добър атестат за една държава. Особено за нашата, обрулена от всякакви ветрове на промяната, страна на ЕС. Това означава, че схемата мотивация-демотивация е тотално сбъркана. И удря най-вече хора между 18 и 29 години - цвета на нацията. Който вехне, преди да даде плод и да стигне "попрището жизнено в средата". Ако работещите у нас са някъде към 3 милиона, тези десет процента са изпадналите по пътя млади, здрави и прави българи, които или намират начин да не умрат от глад, или бойкотират сегашната държава с нейната липса на държавност и усет за собственото й оцеляване.
Не всички са на социално подпомагане, разчитат на заплатата на родител или на пенсията на баба и дядо. През това време не разчитат и на бюрата по труда, защото оттам им предлагат места, които не са "атрактивни". Тоест, нито те бягат, нито някой ги гони и времето си минава във взаимни обвинения. За пазара на труда примерно, който си кара агале-агале, пък безработицата пада. Пада, но и заетостта не се изправя кой знае колко. Заплатите - колкото за работещи бедни, по-добре да си седиш поне вкъщи. Нямало добре обучени професионалисти. Ами, ако са семейни, младите отлагат ученето и квалификацията за други времена, примерно докато детето порасне, защото и за детските заведения трябват пари. През това време трудовите навици, ако ги е имало, съвсем закърняват. А пък и на село не размитат за такива кадри, които често пълнят местната кръчма и от време на време подхващат някоя дребна работа за дребни пари. Едно време държавата наказваше т.нар. тунеядци, помните ли тази дума? Не можеше да не работиш, защото навсякъде имаше работа. А сега защо може?
Кой днес в тази държава ще се наеме да обърне схемата мотивация-демотивация в правилната посока? Докато не всичко още е загубено...