Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Ноември 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Белите конци на "Русиягейт"

Най-големият скандал в съвременната история на САЩ все повече прилича на фарс

Георги Христов

7. Ноември 2017 , брой: 218   658   0
Снимка


Откакто Доналд Тръмп е президент на САЩ, основна тема в Америка, а оттам и по целия останал свят, са предполагаемите му връзки с Русия и „руската намеса“ в президентските избори от миналата година. И ако в нашата част на света това не е чак толкова обсъждана тема, оттатък Океана „скандалът“ е ежедневна дъвка в устата на световноизвестни медии като СиЕнЕн и ЕнБиСи. Нещо повече, с въпроса се заеха дори властите, а през миналата седмица бяха повдигнати и първите обвинения. Първата жертва се оказа бившият мениджър на предизборната кампания на Тръмп, Пол Манафорт. Написах „скандалът“ в кавички, защото макар за това да се говори от вече почти една година, доказателствата, които досега бяха представени пред масовата публика, или просто липсват, или в най-добрия случай са косвени и се нуждаят от известен полет на въображението, за да послужат като солидна основа за изграждане на солидна теза. Такъв е и случаят с Манафорт. Но нека първо погледнем защо започна тази нова Студена война.

Путин е виновен!
В Америка отдавна е изграден навик по всяка неудобна тема да се намесват руснаците и ако не да бъдат обвинявани, то поне да се задават въпроси дали не са намесени. Такива конспиративни теории можем да проследим до времената след Втората световна война и прочутия сенатор Джоузеф Маккарти, известен с това, че дава начало и име на „маккартизма“ – най-големия лов на вещици в съвременната американска история под предлог за комунистическо, разбирай руско, влияние. Под ударите на маккартистите поради обвинения във връзки с руснаци или хора с леви политически убеждения попадат най-различни хора, от най-различни области на живота, дори когато няма никакви доказателства срещу тях. Маккартизмът има огромно влияние през 50-те години на миналия век и успява да съсипе живота на множество хора въпреки недоказаните или отхвърлени обвинения срещу тях. В днешни дни това движение е изхвърлено на бунището на историята, но въпреки това през последната година станахме свидетели на неговото възраждане.
Но как стана възможно това? Русия отдавна е най-големия страх на американците. Той обаче е повече изкуствено създаден, отколкото почива на някакви реални причини. Доста сходно с описаното от Джордж Оруел в романа му „1984“, по време на Студената война в целия западен свят се води усилена и постоянна пропагандна кампания, чиято цел е да убеди населението, че Съветският съюз е едва ли не пред вратата и аха-аха да хвърли атомните бомби върху „свободния свят“, след което да открадне богатството му и да изпрати всички в Гулаг. Тази постоянна „заплаха“ и до днес дава отражение върху мисленето за Русия на запад от нас. Пропагандата изглежда смешно от днешна гледна точка, но нека приемем, че в контекста на тогавашната идеологическа борба между капитализъм и социализъм/комунизъм е била разбираема. Днес обаче Русия е също толкова капиталистическа държава, колкото и САЩ. Нещо повече – през 90-те президентът Елцин бе активно подпомаган и съветван от новите си приятели отвъд Океана. Доколкото Владимир Путин лично бе посочен като наследник от Елцин и доколкото той също се придържа към пазарната икономика, в началото той също бе обявен за приятел на Запада. Русия отново се бе запътила към клуба на великите сили в света, а за Путин вратите на всяко западно правителство бяха широко отворени. Впоследствие обаче нещата се промениха, когато Путин реши, че Русия трябва да следва свой собствен път, а не такъв, диктуван от външните съветници. Изведнъж младият и модерен лидер на Руската федерация се превърна в деспот и тиранин, потъпкващ човешките права, принципите на демокрацията и т.н. Нищо ново под слънцето - дори далеч по-спорни личности като Кадафи и Садам се радваха на подкрепата на САЩ, докато не представляваха пряка заплаха за интересите им. Впоследствие нещата се обърнаха на 180 градуса. Емблематичен е и примерът със Саудитска Арабия - въпреки че е доказан спонсор на терористи, въпреки че "демокрация" е последното нещо, което може да се каже за тази държава, няма и намек от влошаване на добрите отношения.  
Така че когато Хилъри Клинтън – и американската върхушка, която тя представлява - загубиха изборите от един съмнителен бизнесмен като Доналд Тръмп, по-известен чрез шоуменските си изяви по телевизията и с абсолютно никакъв опит в политиката, Русия се явяваше почти естествена „изкупителна жертва“. В противен случай трябваше да се признае пълният крах на американската политическа класа и пълната й неспособност нито да чуе, нито да отговори на проблемите на обикновения американец. А те не са никак малко – Америка е страна в дълбока криза, където реалните доходи (изчислени спрямо инфлация и други странични фактори) на населението не са се вдигали от 80-те години насам, а задълбочаващото се неравенство означава, че се формира една супер прослойка от много богати и друга от хора, които не могат, или едвам свързват двата края. Особено показателен индикатор за разкъсващата се тъкан на обществото е фактът, че социални помощи под формата на купони за храна получават почти 50 милиона американци – над 15% от населението! Много от тях са хора, които работят, но или заплатите им са толкова ниски, че не стигат за покриване на линията на бедност, или работят, но на непълен работен ден и в резултат отново изпадат „зад борда“. Тази плашеща социална картина, която трудно може да бъде забелязана в телевизионните програми или холивудските филми, от години тлее под повърхността и макар да имаше своите проявления като движението „Окупирай Уолстрийт“, упорито се игнорира от двете партии в страната – Демократическата и Републиканската. Вместо това от администрацията на предишния президент Барак Обама се занимаваха повече с ПР, като изтъкваха този или онзи икономически показател като доказателство за икономическото възстановяване на страната след тежката криза от 2008 г. Дори да има такова възстановяване обаче, данните показват, че то е предимно при най-богатите, които не само не обедняха от кризата, ами след нея дори увеличиха благосъстоянието си – което пък се отразява на усреднените икономически показатели и по този начин прави картинката малко по-розова.
Не е изненадващо тогава, че двамата най-популярни кандидати на миналогодишните избори бяха тези, които отидоха директно при обикновения човек – отляво това беше Бърни Сандърс, а отдясно Доналд Тръмп. И двамата се изказваха критично за сегашната система, и двамата обещаваха да действат в името на интереса на средностатистическия американец, а не в полза на едрия бизнес и корумпираната вашингтонска върхушка. Именно тя обаче бе решила, че следващият президент трябва да се казва Хилъри Клинтън. В кампанията й бяха налети огромни средства (цялата сума, похарчена от нейния щаб по време на първичните вътрешнопартийни и впоследствие на президентските избори, е около 2 милиарда долара!), един куп медии и  известни личности от различни области на живота заявиха публично подкрепата си за нея… Въобще, създадена бе огромна организация, с която избирателят трябваше да бъде дори против волята му убеден, че Хилъри Клинтън е човекът за този пост и никой друг. Самата Хилъри обаче бе твърде непопулярен кандидат сред масите поради  факта, че въпреки заявленията си, тя никога не е защитавала техните интереси по време на дългогодишната си кариера като политик. Същото важи и за съпруга й Бил Клинтън, а подписаното по негово време споразумение за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико НАФТА и катастрофалните последици от него за централните части на САЩ, където преди това е имало най-голяма концентрация на производствени мощности, се превърна в една от централните теми на дебата. В разгара на лятото се появиха имейли от шефа на кампанията й Джон Подеста, които разкриваха твърде нелицеприятни детайли как кампанията взаимодейства с представители на медиите, висши ръководители на Демократическата партия с цел да си осигури служебна победа над народния любимец Бърни Сандърс. Така Клинтън спечели номинацията, но като представител именно на онази част от политическия елит, която бе най-недолюбвана и обвинявана от американците за проблемите на страната, не само не успя да спечели симпатиите на електората, а напротив – мобилизира огромен протестен вот срещу себе си, без който победата на Тръмп нямаше да е възможна.
Тук обаче бе пресечена една червена линия за американския елит – да се признае, че „най-квалифицираният“ кандидат (така бе рекламирана Клинтън) е загубил от един пълен аматьор в политиката, с оскъден речник и често непремерени изказвания, означаваше този елит да извърши политическо самоубийство. За пръв път от много време насам стабилното двупартийно статукво бе разклатено и на това трябваше да се реагира.
Логично за виновник бе посочена Русия – стар враг и настоящ геополитически съперник, удобна мишена за всякакви инсинуации. Вкарването на Русия в играта започна още по време на първичните избори, които трябваше да определят номинацията на демократите за президент. След като Хилъри Клинтън спечели по доста съмнителен начин правото да се изправи срещу кандидата на републиканците, започнаха и атаките за руските връзки на Тръмп, който по това време вече и на теория си бе осигурил победата. Иронията в случая е, че разкритията на "Уикилийкс" (впоследствие също обвинена, че се контролира от дългата ръка на Кремъл) показаха, че именно от кампанията на Клинтън са насърчавали медиите да обръщат внимание и по този начин да избутат напред Тръмп, тъй като от стратегическа гледна точка той се е разглеждал като най-желания и лесен противник за Клинтън. И когато този ход се оказа неуспешен, а Тръмп все пак стана президент за ужас на цял Вашингтон, в играта бе задействана цялата машина на американската държава. От вътрешнопартиен въпрос "руската намеса" стана въпрос на национална сигурност. Освен оправдание за невероятния провал на Клинтън, Русия се оказа перфектният виновник за почти всички проблеми в обществото, а термините "руска намеса" и "фалшиви новини" (чрез които лошите руснаци объркали ясното съзнание на редовия американец и той избрал грешната опция на изборите) се оказаха универсалното обяснение за тях. Дори в протестите на чернокожите срещу полицейското насилие и стрелбата в Лас Вегас прозорливи коментатори "разкриха" руска следа. Руски хакери бяха обвинени дори за повреда в електрозахранването в американския щат Вермонт. Което по ирония на съдбата се оказа абсолютна "фалшива новина", при това разпространена от уж авторитетния "Вашингтон поуст". Но как иначе да си обясним такива позорни събития в най-великата държава на света, ако не с подлите руснаци?
За да не бъдат обвиненията голословни, се появиха доклади от различни разузнавателни служби. Повечето от тях бяха секретни, но общото между тези, които достигнаха до широката публика беше, че предизвикваха само смях в непредубедения читател заради липсата на каквато и да е убедителна информация за т.нар. руска намеса.  Своеобразен връх бе постигнат миналата седмица, когато в разследването бяха включени технологичните гиганти "Фейсбук", "Туитър" и "Гугъл". Това стана, след като оттам обявиха, че са засекли "руска активност" в социалните си мрежи преди и, забележете, след изборите и бяха поканени да дадат повече информация пред американския Конгрес, от чието име се води разследването. На изслушванията особен интерес предизвика методологията за определяне на "руската връзка" от страна на туитър - ако даден акаунт е регистриран от територията на Русия, с руски телефонен номер или дори ако е писал на кирилица, това се приема за връзка с Кремъл. Сякаш възможността в Русия да живеят и други хора освен руснаци и да има руснаци, които не са непременно свързани с Кремъл, изобщо не съществува...

Един лобист в грешното време на грешното място
Пол Манафорт, първият официално обвинен в аферата, е от една прослойка, която има многобройни представители в столицата Вашингтон. Той е лобист. Ако в Европа това все още е мръсна дума и има негативна конотация, то в Щатите това си е напълно „нормална“ професия. Напълно законно е да получаваш пари от заинтересовани клиенти с цел да лобираш за промяна в даден закон или друга услуга пред властимащите. Преди да се озове в щаба на Тръмп, Манафорт е правел точно това, и то в продължение на дълги години – без никакъв проблем. Специализирал се е в осигуряването на влияние за най-различни чуждестранни политици, като общото между тях е съмнителната им репутация, която е трябвало да бъде поизлъскана и да се осигури благоволението на американското правителство. Сред тях са например диктатори като Мобуту Сесе Секо от Конго и Фердинанд Маркос от Филипините. Докато е работил за тях и такива като тях, Манафорт не е представлявал проблем за американското правосъдие. Проблемът се появява при бившия украински президент Виктор Янукович. Сега Манафорт е обвинен, че така по някакъв начин е прокарвал руските интереси на американска почва, а "проруските" настроения на Янукович трябва да служат за доказателство за връзките между Кремъл и Манафорт. Изтъкват се и различни по-дребни нарушения, като това, че не се е регистрирал надлежно за закона за агентите на чужди правителства. Подобно на Ал Капоне, много е вероятно Манафорт (и другите, които ще го последват) да бъде принесен в жертва заради тези си дребни прегрешения, които след това да бъдат използвани за вменяване на вина и по отношение на "руската намеса".
Интересно е, че през това време станаха известни доста любопитни подробности именно за Клинтън, претендираща да е основният ощетен от аферата. Оказа се, че именно семейство Клинтън са свързани с Русия чрез сделка за износ на уран. С нея Русия е придобила контрол над 20% от производствените мощности за радиоактивния елемент в САЩ, а в процеса фондацията на семейство Клинтън е получила "дарения" от около 140 милиона долара от участниците в сделката. Случката е от времето, когато Хилъри е заемала поста държавен секретар на САЩ. Както обаче вече споменахме, американският елит трябва да остане безпогрешен и ненадминат в своята изключителност. Вероятно заради това този абсолютно реален скандал не предизвика никаква реакция в американското правосъдие. Клинтън получи и още един удар през изминалата седмица, когато бившият председател на Националното събрание на демократите Дона Бразил разкри шокиращи подробности как от кампанията на Клинтън са предоставяли финансиране на организацията в замяна на контрол над дейността й, включително проверка и одобряване на хората, които са били назначавани. Всичко това отново ни връща към грандиозния провал и корупция не само на Клинтън, а и на хората, които я подкрепиха. Имаше само един начин огромното петно да стане малко по-малко...
Белите конци на "руската афера" стърчат отвсякъде, но въпреки това американският политически, икономически и медиен елит упорито продължава да разпространява тезата, че изборите са били опорочени от Русия. Освен за собственото му вътрешнополитическо оцеляване, новата Студена война има значение за върхушката и във външнополитически план - след като САЩ се провали в Сирия, а Русия обърна хода на войната и само за една година направи това, което най-мощната армия на света не успяваше по една или друга причина да направи в продължение на повече от 5, имиджът на САЩ  като стожер на международната стабилност пострада сериозно. А след Украйна това е още един повод за консолидация на НАТО и увеличаване на военните разходи. А си кривнал от официалната евроатлантическа линия, а са те обвинили, че си агент на Путин. Виждаме го и на наша почва с атаките срещу президента Радев. Същата схема се използва и на Запад срещу тези, позволили си да имат собствено мнение. Затова можем да направим обосновано предположение, че атаките ще продължат. Досега обаче ефектът им е доста слаб - дори на вътрешната сцена те не постигат желания ефект. При Хилъри Клинтън може дори да се говори за обратен ефект. В крайна сметка заигравката с темата "Русия" за постигане на собствени цели може да се окаже голям автогол за Америка. В тази ситуация, която сам си създаде, американската политика няма полезен ход - ако признае лъжата, с нея е свършено. Ако не я признае пък, все повече става за смях. Но както е казал народът, на лъжата краката са къси.

Пол Манафорт, първата "жертва" по делото за руска намеса в изборите в САЩ, на излизане от съда, където му бяха представени обвиненията към него
БГНЕС

 

 

България

  • Премиерът да каже кога, откъде и от кого, как и при какви обстоятелства е получил информацията и кои са въпросните лица, призовават социалистите
    23. Ноември 2017 230
    115
    0

    "БСП за България" настоява главният прокурор Сотир Цацаров да разпита премиера Бойко Борисов за изявленията му, че има депутати, замесени в наркотрафик и в купуване на гласове от затворници. Това обяви вчера секретарят на парламентарната група на левицата Филип Попов. Сигналът е подписан от Корнелия Нинова, Драгомир Стойнев, Крум Зарков,...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"