Бюджетът не дава необходимата глътка въздух на армията

Интервю на Спирдон Спирдонов

Кольо Милев е роден на 26 юли 1953 г. във варненското село Рудник. През 1976 г. завършва Висшето народно военно училище във Велико Търново със специалност подемно-транспортни, пътно-строителни и специални машини - инженерни войски, а през 1983 г. и Военната академия в София. До 1996 г. е командир на Инженерно-сапьорния полк в с. Сотиря. През 2001 г. завършва Генералщабния факултет на Военната академия в София. През 2006 и 2007 г. е главен координатор на поделенията от БА, участващи в борбата с наводненията по р. Дунав. Командир на 55-а Инженерно-сапьорна бригада (2002-2008). От 1 юли 2008 г. до 3 май 2010 г. е командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада. В периода 8 ноември 2011 - 30 октомври 2015 г. е кмет на Сливен. Депутат в 44-то НС, член на групите за приятелство на България с Русия и САЩ. Член е на СОСЗР.

- Г-н генерал, какво показват числата в проекта на държавния бюджет за следващата година в частта за отбраната?
- За съжаление, има намаление на реалния процент разходи от БВП за отбрана в сравнение с тези за 2017 г. - от 1,2 на 1,15 на сто. Нищожното увеличение с 65 хил. лв. на средствата за висшите училища не променя в добра светлина нещата.
- Все пак има увеличение на разходите за отбрана със 113,117 млн. лв.
- Това е вярно, но трябва да си отговорим на въпроса за какво ще се използват тези средства. Те отиват основно за персонал. Вече стана ясно, че прокламираното от управляващите увеличение на военните заплати ще бъде между 70-90 лв. При днешния пазар на труда у нас и възнагражденията, които предоставя икономиката, този ръст няма да направи военната професия привлекателна. Тези стотина милиона трябва да покрият също увеличението на минималната работна заплата на цивилните служители от 460 на 510 лв., нарасналия с един процент размер на осигурителните вноски, отчасти издръжката на курсантите и очаквания прием на войници за преодоляване на големия недокомплект от личен състав.
- Как ще коментирате запазването на базата за определяне на възнагражденията на най-ниската длъжност в армията на 380 лв.?
- Това е сериозен проблем и той ще се отрази негативно на социалния статус на военнослужещите и оттам на попълването с личен състав. Базата изостава от минималната работна заплата вече четвърта година и през 2018 г. разликата ще достигне 130 лв. Не е трудно да се прогнозира, че процесът на напускане на въоръжените сили, който вече е неконтролируем, ще се усили, което не може да не доведе до спад на боеспособността на формированията и на качеството на изпълнението на планираните задачи. 
- Какви са вашите прогнози, за какво няма да стигнат парите в отбраната?
- Независимо от увеличението, няма да има средства за назначаване на по-голям брой военнослужещи и за осигуряване на гориво-смазочни материали и резервни части за военната техника.
- Нали има заделени средства в централния бюджет за модернизацията?
- В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2018-2020 г. е посочена политиката в областта на отбраната, свързана с поддържането на модерни и боеспособни въоръжени сили. За целта са предвидени допълнителни разходи в размер до 1,191 млрд. лв. Тези средства са за изпълнение на утвърдените от Народното събрание в началото на юни миналата година проекти за придобиване на нов тип боен самолет - 678 млн. лв., и за многофункционални патрулни кораби от 513 млн. лв. Въпросът е кога ще се случи това. Загубена е повече от една година, след като проектите бяха утвърдени. Резултатът от временната комисия за проучване на процедурата по избора на новия самолет върна проекта в Министерството на отбраната по чисто политически причини. Има и друг притеснителен факт. Записано е "нов тип изтребител", което говори, че може би ще купуваме самолет за изпълнение на задачите по Air Policing и няма да отидем на многоцелеви, който да има възможности за задачи в подкрепа на Сухопътни войски и ВМС. На практика това са 90 на сто от задачите на авиацията. Да вярваме, че е "неволна" грешка.
- Забравихме ли проекта за новите бойни машини?
- Някои може и да го забравят, след като в бюджета за следващата година не са предвидени средства. Вярно е, че Народното събрание все още не го е гласувало, което не позволява залагането на средства. Очаква се при ново разсрочено плащане за самолетите да останат средства и за бойните машини. Ако това не стане, ще продължи декапитализацията на Сухопътните войски, което означава загуба на способности. Тревожно е ненарастването на капиталовите разходи. Да планираш 50 хил. лв. повече за такава тежка система, каквито са Въоръжените сили, е направо смешно. Това положение обезсмисля всички проекти за модернизация на Сухопътните войски, няма изгледи за преодоляване на недостига от средства за издръжка и бойна подготовка, на резервни части, гуми, гориво-смазочни материали, акумулатори и консумативи.   
- Как стоят нещата в перспектива?
- Перспективата също е много тревожна. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза показва огромен спад на средствата за сектор "Сигурност и отбрана". При общо очаквано нарастване на БВП от 99,634 млрд.лв. за 2017 г. до 119,193 млрд. лв. за 2020 г. е планиран спад с един процент - от 4,5 на 3,5 на сто. В абсолютни стойности това намаление е около 300 млн. лв.
- Какво предлагате?
- Предлагаме увеличение на разходите за отбрана. Необходими са още 200 млн. лв. Този ръст е заложен в алтернативния бюджет, който бе приет на 49-я конгрес на БСП. И това няма да е много. Но тези средства поне ще дадат възможност да се спре спадът на бойни способности и да се задържи на сегашното ниво. Бюджетът на правителството не дава необходимата глътка въздух на армията.