Ако ни управляват умно, би трябвало да инвестират мъдро

Акад. Дамян Дамянов

Над 20 години пиша доклади за тази дата (Деня на будителите - б.ред.) и говоря пред аудиторията 30-40 минути. От тези доклади се получи книга, но не се получи принос за полезни промени. Безспорно, промени настъпиха. Обучението в началното и средното образование се преобразува неколкократно по съвременни модели и като резултат достигна едно от най-ниските нива, които е имало от създаването си. Унищожихме техникумите и професионалните училища, успоредно с предприятията, за които бяха необходими съответните кадри - модел, възхитил Маргарет Тачър още в далечната 1973 г. Сега се мъчим да възродим този модел по чужд опит и препоръки.  Създадоха се над 50 университета, висши училища и колежи, без да се прецизират изискванията за висше училище, както и необходимостта от толкова структури. Започна самоцелно размножаване на нови специалности и производство на много ненужни специалисти, които не могат да намерят своето място в стопанската дейност и в живота. С това образователната система даде своя принос за миграцията и емиграцията на българските младежи - без и с висше образование, задълбочавайки демографските проблеми, пред които държавното управление стои, общо взето, безпомощно.
Науката в България бе системно потискана, недофинансирана, оставена да се бори със собствени сили и възможности. Ако в САЩ и Китай дават за наука милиарди, ако в страните от ЕС дават стотици милиони, у нас средствата за наука са сведени до 15-20 милиона, отпускани за Фонд "Научни изследвания". Има трайно неразбиране за мястото на фундаменталните изследвания, за дългосрочността на инвестициите в наука, в научни изследвания, нови технологии и материали. Има напълно нереалистична представа за приноса на научните изследвания в ежедневието, за стопанския живот, за промишлеността и селското стопанство. Налице е тотално разминаване между схващанията на управници и учени за институционалното и проектното финансиране на научните изследвания. Впрочем, брутният вътрешен продукт на България е само около 90 млрд. лева. Наистина трябва да си добър жонгльор, за да заситиш едновременно здравната система, отбраната, полицията, образованието, без да засягаш администрацията и бюрокрацията. За това и новият бюджет за 2018 г., в който за науката в страната се заделят допълнително едва 65 млн. лв., може да предизвика у нас само тъжни усмивки и старо разочарование.
 Един пример. През 1968 г. български колектив в СУ и БАН започва проучвания върху светодиодите и прави няколко много успешни изследвания. Тяхната публичност е ограничена от държавата, а финансирането е недостатъчно. Приблизително по същото време такива проучвания започва проф. Акасаки в Япония. Същият професор става учител и научен ръководител на Хироши Амано, продължител на неговите изследвания. Изследователската работа продължава повече от 45 години, като само за 4 години (1987-1990) Японската държавна агенция за наука и технология субсидира този проект с 4,6 млн. евро. Като резултат са създадени светодиоди, излъчващи синя светлина, на базата на които бяха произведени енергоспестяващи източници на бяла светлина, т.нар. LED осветителни тела (Light Emitting Diodes). Пет българи стават съавтори в проучванията. През 2014 г. проф. Хироши Амано и проф. Шуджи Накамура от Университета в Нагоя получиха Нобелова награда по физика за изобретението си. До момента то създава 32 хил. работни места, донесло е повече от 30 млрд. евро от продажби, подобрява качеството на живота на около 1,5 млрд. души от развитите страни. Към 2030 г. се очаква изобретението да се отблагодари с 8 млрд. евро икономически ефект за Япония и 100 млрд. евро - в световен мащаб.
Този пример потвърждава известния факт, че научните изследвания стават печеливши след дългогодишни, често десетилетни проучвания; че в разумните държави субсидирането на науката в държавата не се счита за неолиберален грях, а за разумна стопанска инвестиция; и че японските и други учени, имайки подкрепата и грижата на държавата си, се приземяват в центъра на печелившото откритие, а българските учени могат само да прелетят като метеорити край него. Защото постиженията на науката и образованието са резултат от дългосрочна политика и разумни консенсусни цели.
Но коя ли област на човешкото познание и развитие не изисква дългосрочно мислене! България е бедна държава. Ако ни управляват умно и държавнически, би трябвало да инвестират мъдро, а не разсипнически. Ние можем само да си го пожелаем.

(Из словото на тържеството на Съюза на учените в България за Деня на будителите, 30.11.2017 г.)