Бюджетни политики 2018 - икономика, доходи, справедливост

(продължение от миналия брой)


ЦЕЛ: ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЗАДЪЛБОЧАВАЩИТЕ СЕ  РЕГИОНАЛНИ РАЗЛИЧИЯ

Целта на тази политика е преодоляване на дълбоките регионални различия, намаляване на безработицата и обезлюдяването на населените места. Стряскаща за нас е разликата в заетостта и доходите в различните региони на страната. Докато безработицата в София е едва 3,9%, в Шумен тя е 17,4%, в Силистра - 16,9%, и т.н.
В момента управляващите отчитат спад на тази безработица. Но дали реално понижението й е в резултат на нови инвестиции и откриване на работни места, или просто хората напускат България, за да търсят работа. Данните показват, че за периода от януари до август 2017 г. инвестициите са 516,4 млн. евро, а през същия период на 2016 г. са 1124,7 млн.евро. Сривът е с повече от 54,1%.
Не само безработицата, а и ниското заплащане е причина за миграцията и задълбочаване на демографската криза. Най-ниската средна заплата към момента е в Северозападния район - 830 лв., и Северен централен район - 827 лв. В София нейният размер е 1396 лв.
Задълбочаващата се демографска криза е огромна заплаха за страната ни. България има уникален дисбаланс, който няма аналог. Концентрацията на населението е по осите София - Бургас - Варна и София - Кулата.
Правителството не само че не взима мерки за преодоляване на тези различия, но години наред насочва огромни ресурси за водещи инфраструктурни проекти в областта на пътното и железопътното строителство в южната част на страната.

 III. МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА  2018 г.
 
Анализът на прогнозните показатели за 2018 г., представени от МФ (Министерството на финансите), показва, че те са занижени, включително и за БВП. Това е в резултат от наблюдаваната през последните няколко години практика. Още в средата на текущата година НСИ отчита много по-висок БВП от прогнозирания. В края на годината кабинетът за пореден път преизпълнява своя бюджет, чийто приходи са процент от предварително заложения нисък БВП.
Реалистичните очаквания за 2018 г. би следвало да имат следните прогнозни параметри:



Очакванията ни са за запазване на темпа на растеж на икономиката и нарастване на вътрешното потребление. Те се базират на предвидения от МФ "скок" на вноса за 2018 г. В съчетание с нарастващото банково кредитиране за домакинствата, търсенето ще продължава възходящата си тенденция и през 2018 г. Това ще даде тласък на динамиката на индекса на потребителските цени. Очаква се инфлацията да се развива с малко по-големи темпове и средногодишната й стойност да бъде 1,9%. Инвестиционните разходи по оперативните програми на ЕС няма да бъдат изпълнени в график за 2017 
г. и ще се прехвърлят за следващата година заедно с предвидените вече инвестиции за 2018 г.
Нашите прогнози са за по-висок номинален БВП с около 1,1 млрд. лв. в сравнение с очакванията на МФ. Тази разлика е приемлива на база на досегашните наблюдения на промените в прогнозите на БВП.




IV. БЮДЖЕТ 2018 - ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ

1. ПРИХОДИ

В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. на правителството се заявява, че негов основен приоритет е "поддържането на макроикономическата и финансовата стабилност на страната". Несъмнено този приоритет отговаря на изискванията, фиксирани в Пакта за стабилност и растеж на ЕС, но финансовата стабилност на страната е замръзнала в долно равновесно положение. Състоянието на икономиката и обществото показват, че са налице изключително остри проблеми и кризисни процеси. Нараства финансовото неравенство между българските граждани. Отношението между доходите на 20-те процента най-бедни и 20-те процента най-богати нараства от 6,1 пъти през 2012 г. на 6,8 пъти през 2014 г. и на 7,9 пъти през 2016 г. България е сред страните с най-голямо финансово разслоение на населението, което се увеличава.
Към юни 2017 г. осигурените лица са 2 956 541, като от тях 2 829 626 души имат среден месечен облагаем доход в размер на 672,78 лв., а в същото време 8614 осигурени лица имат среден месечен облагаем доход в размер на 25 101,82 лв. Или над 37 пъти е разликата между най-богатите 8614 и останалите. Не най-бедните, а останалите работещи. 29 941 лица получават над 10 пъти в повече от останалите работещи в страната.
Ето защо има крещяща нужда от по-справедливо преразпределение. В същото време въпреки ниските данъци, липсват инвестиции и като резултат икономическият растеж се основава единствено на потреблението.
Това е така, защото пазар и общество не са едно и също. Ние може и да сме сред най-бързо растящите икономики в ЕС, но все още сме много назад зад развитите западноевропейски страни както по отношение на доходите, така и по отношение на регионално развитие. В разрез с неолибералната доктрина трябва да споменем, че по Индекса за човешкото развитие на ООН на първо място са страните с дълго социалдемократическо управление - с данъци между 40% и 50% от БВП, а не тези с най-либерален пазар. Затова трябва да сме наясно, че не либерализацията е лекарството. Югът на Европа няма да настигне Севера, ако следва пазарния модел. Либерализацията на пазара не е решение, защото днес определящо е не кой пазар е по-либерален, а къде науката е най-развита и свързана с производството. Няма работни места без технологична динамика, имаме нужда от нова, в по-голямата си част високотехнологична и иновативна икономика. Но за това са необходими инвестиции и в нашия алтернативен бюджет залагаме преди всичко на публичните инвестиции, защото практиката показва, че ако например инвестираме 2,5 млрд. лева, то това води до увеличаване на БВП с 5 млрд. лв. за 5 години. Публичните инвестиции трябва да имат преди всичко социален ефект и затова публичните, а не частните инвестиции са решаващи.
Но днес ние се нуждаем от план за действие, не от декларации. В тази връзка предлагаме:

ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИ ПРИХОДИ

o Въвеждане на прогресивно подоходно облагане с необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата (МРЗ), 10% данък за доходи в границата между размера на МРЗ и 3300 лв., доходите между 3301 и 10 000 лв. ще се облагат с 15%, а горницата над 10 000 лв. - с 20%.  Увеличаване на максималния месечен размер на осигурителния доход от 2600 лв. на 3300 лв.



С въвеждането на прогресивното подоходно облагане над 2 850 000 работещи ще плащат по-малък данък, отколкото досега. Това допълнително ще стимулира търсенето, оставяйки у населението над 1,1 млрд. лв.
o Приравняване ставките на данъка върху дивидентите със ставките на данъка върху доходите на физическите лица (от 5% плосък данък на прогресивен в границите от 10 до 20%);



o Въвеждане на данък върху финансовите  транзакции;
o Запазване на ставката на корпоративния данък на 10%;
По отношение повишаване на събираемостта и борба с корупцията и контрабандата предлагаме следните мерки:
o Разширяване и усъвършенстване на обхвата на фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България чрез включване на допълнителни групи стоки като горивата, сделките с недвижими имоти и зърно.
o Законодателни промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, целящи намаляване на субективния фактор в ревизионното производство и изясняване на нормите, по които има различни тълкувателни решения от Върховния административен съд.
o Законодателни промени в Търговския закон, ограничаващи прехвърлянето на дружества с необезпечени задължения;
o Обвързване размера на санкциите с размера на укритите обороти, укритата заетост, укритите доходи, завишените разходи.
Мерки за борба с корупцията в приходната администрация:
o Създаване на публичен регистър на обжалваните, отменени и оставените в сила ревизионни актове по сектори и региони.
o Обвързване на системата за стимулиране на служителите на НАП с резултатите от приключеното съдебно производство.
o Въвеждане на ефективни инструменти за отговорност на държавни органи и служители на администрацията при неизпълнение на законови задължения.

Следва