28 Март 2024четвъртък18:46 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Четиво

Завръщане с будьоновка

Разказ от Борислав БОЙЧЕВ

/ брой: 216

автор:Дума

visibility 133

(по действителен спомен)

Разделихме се ние с тебе, другарю Балю Тодоров, преди година и осем месеца, на връх Коледа и при пълна нелегалност. И всичко после стана, както го бяхме намислили. Щом се каращисах с тях, ученическия си шинел от дебел вълнен плат размерих с окъсан войнишки шинел, с ученическата фуражка направих същото, поомацах си лицето и още там, във влака, заприличах на един истински пленник и когато дойде моят ред да стъпя на кораба "Варна", а началникът на пристанището Антон Прудкин ме попита кой съм, аз му отговорих с единствените руски думи, репетирани през целия път: "Сергей Сергеевич, с первого петроградского полка", както бях записан нелегално в пленническите списъци. Не възникна съмнение и той ме пропусна към корабния трюм. Корабът вдигна котва, даде се команда "пълен напред". От пристанището и целия бряг, почернял от народ, се надигна мощно "Ура!" и думите "Да живее червена Русия", "Да живее руската революция", духова музика засвири с пълна мощ химна на световния пролетариат, корабът пое в открито море, забучаха и заблъскаха вълните, засвири януарският вятър, две хиляди руски сърца заплакаха, от радост заплакаха, че след дълги години на войни и неволи отново се завръщат при своята матушка Рус. В тоз момент, другарю Бальо Тодоров, усетих че не съм същият, че станах друг, единият ми крак е здраво стъпил в стремето на революцията и нямам нищо свое, обречен съм ней и ако на очите ми тогава се появиха сълзи, те бяха от радост, че корабът се движи все напред и все на изток, вкоравих сърцето си и гонех угризенията и мъката, че съм тръгнал без вест и потъвам завинаги в неизвестност за баща и майка.
Одеското пристанище ни посрещна, сковано в лед, но корабът разби леда и се промъкна.  Развълнуван народ очаква своите братя, оркестър свири "Интернационала". И аз бях прегръщан, и аз бях целуван като всички и поздравяван с речи от името на световното пролетарско отечество. А когато ни строиха и дадоха команда всички чужди граждани да излязат три крачки напред, аз си помислих, че съм сам и ще се погордея, а то излезе друго, другарю Бальо Тодоров, излязоха тридесет души като мене, а между тях и три жени.
А по улиците на красивия черноморски град Одеса разбиват лед и разчистват разрушения от интервентите, между обикновените хора се виждат и с астраганени шуби и други такива буржоазни облекла, свалената класа е заставена да изкарва хляба си с честен труд. Ние минаваме по тези улици, най-подло оклеветената от световната реакция Чека ни вози с кола, облича ни с топли дрехи, настанява ни в най-скъп хотел с кристални полилеи и паркет от карелска бреза и ни нахранва богато, с което искам да кажа, че още в първия момент се срещнахме с правдата на революцията. Снабдени с билети за товарен вагон с печка по средата и нарове един над друг, с вагон теплушка, както им казват, потеглихме нататък, по нашия дълъг път. По буферите и по стъпалата на вагоните висят хора, пътуват от една гара до друга, кой с чувалче картофи, кой с торбичка жито, а руският студ не си поплюва, вкоченява, но при нас печката бумти, от всяка гара с купонче ни дават дърва и храна, на всеки перон казани с вряща вода и навсякъде надписи: "Не пейте сырой воды, а пейте только кипяток", и ние се научихме да пием чай по руски, с бучка захар в устата, само че половин, а не цяла, поради недостиг на този продоволствен артикул. Пътувахме много дни и в белокаменната красавица Москва, в българското представителство при Коминтерна на ул. "Тверская" 46, в бившия хотел "Люкс" пристигнахме въшлясали. Настанени във Второй дом советов, тръгнахме да разглеждаме Москва, ходихме на театър, гледахме "На дъното" от пролетарския писател другаря Горки, както и други пиеси с наше съдържание. А през това време работници окачват лозунги по стените, войници с винтовки и дълги щикове сноват навсякъде, Москва се приготовлява за Десетия конгрес на партията, ала в самото навечерие, подкокоросан от есери и меншевики, избухна Кронщадският контрареволюционен метеж и триста делегати заминаха направо там да го потушават. Мнозина от тях не се върнаха и на откриването на конгреса на 8 март 1921 г. със ставане на крака и мълчание почетохме паметта им. Защото и аз бях там, в галерията, с редовен пропуск на гост, надлежно снабден от коминтерновски другари и през цялото време съзерцавах другаря Ленин как най-сърдечно разговаря с останалите вождове на революцията, наредени в президиума и колко скромно се облича с дрехи от най-прост вълнен плат. Той тогава употреби думата разкош, непозволен разкош нарече натрапената дискусия за профсъюзната опозиция и също така предложи новата икономическа политика, наречена НЕП.
Ала революцията не е театър да я съзерцаваш отстрани и да й ръкопляскаш. Получих направление да постъпя във Висшата военнотехническа школа, находяща се недалече от Москва, в бившата духовна академия "Сергеевский посад" - старинен манастир, ограден с дебели каменни стени, с кули и с отвори за амбразури, камбаната му се чува на трийсет версти, с голям храм, а в него стъклен ковчег с шарлатанските тленни останки на самия Сергей Великомученик, защото са изкусно изработена восъчна мумия, но по причина на религиозния опиум богомолци от цяла Русия се стичат с подаръци и чрез религиозно беснуване и захлас молят изцеление. Тричленната приемна комисия ми зададе въпрос какво е тангенс от алфа, на който отговорих на чист български език, но бях напълно разбран, а когато изпълних черната дъска с формули и се видя с каква вещина владея математическите действия, комисията остана извънредно доволна, поздрави ме и ме зачисли в списъците. В курсантска униформа, червеноармеец, слушах лекции, изучавах танкове и бронетранспортьори, разположени в манастирския двор, а нощем понякога с тревожен сигнал ни вдигаха, с товарни вагони ни отвеждаха по посока на град Тамбов и развърнати във верига, с пушечен и картечен огън разгромявахме вилнеещи в този район антоновски банди. И видях аз тогава как се воюва с оръжие в ръка за революцията и как се умира за нея. През месец юли същата година, поканен на партийно събрание, ми се даде думата и разказах, че аз, Тодор Иванов Раев, произхождащ от семейство на полкови ковчежник, съм български комсомолец из град Шумен и като организатор на ученическа стачка съм изключен от гимназията от буржоазните власти и после нелегално съм емигрирал в Русия по идейни съображения. И за голяма моя радост и учудване бях единодушно приет в редовете на славната ВКП(б) и ми се издаде партиен билет с признаване на комсомолския стаж, начиная от 1918 г.

(следва продължение)




Борислав Бойчев е роден през 1933 година в с. Голямо Ново, бивша Поповска околия. Завършил е Поповската гимназия и журналистика в СУ "Климент Охридски". Работил е като кореспондент на Радио София от Кърджали и Шумен, като репортер в радиото, редактор във в. "Литературен фронт", сп. "Септември" и "Летописи". Автор е на книгите с разкази "Тежките дядови ботуши" (1970), "Село без кучета" (1982), "Момчето и лисицата" (1995), "Домашна любов", "Отвъд стария мост" (2007). Негови повести, новели и разкази са печатани в сп. "Пламък", сп. "Септември", в. "Литературен фронт" и други вестници и списания. През 1995 г. е удостоен с Годишната награда на Съюза на българските писатели.


 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 297

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 319

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 255

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 340

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 289

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 308

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ