Палитра
Пeйзажи със старини в Двореца
300 творби от колекцията на Националната галерия
/ брой: 216
Пейзажи със старини, макар и спорадично, се появяват в българското изкуство още през възрожденския период, като отглас на широко развития в европейската живопис от ХVII в. Неговото самостоятелно и широко развитие започва към първото десетилетие на ХХ в. и процъфтява през 20-те и 30-те г. на века.
Разкриването и опознаването на българските старини от художниците е паралелно на създаването на българските институции, свързани с изучаването на художественото наследство и културата на неговото опазване. В изложбата тази научна страна е представена чрез експликации - текстове и фотографии, включващи най-важните етапи - от описанията на произведения и старини и действия по тяхното опазване на български деятели от XVII до XIX в. до проучванията и законите от първите десетилетия на XX век.
Първата модерна живописна работа, която бележи самостоятелното развитие на жанра у нас и датира от времето на обсъждане и приемане на Закона за старините (1911), е руината "Св. София" на Никола Петров.
Изложбата представя разнообразието и постиженията на българските художници в този жанр, неговото развитие и особености, не като подражание на европейския, а като визуален еквивалент на културата на опазване на художественото ни наследство. Публиката ще види близо 300 творби - маслени картини, рисунки, акварели, пастели и печатна графика на именити наши художници от първата половина на ХХ век, сред които И. Мърквичка, Я. Вешин, И. Ангелов, Б. Денев, К. Щъркелов, И. Милев, Майстора, Ал. Мутафов, Хр. Каварналиев, Н.Танев, С. Скитник, Ц. Лавренов.
Техните работи представят знаковите български старини като Св. София, Боянската църква, Рилския манастир, Търново и другите старинни възрожденски градове, Охрид и Кавала, Созопол и Несебър, Мелник и Балчик, Ловеч и Троян, Карлово и Копривщица.
Изложбата е посветена на Андрей Протич. С портрети, текстове, снимки и издания се представя научното наследство на известния изкуствовед и в частност - огромната му роля за развитието на Националната галерия. Изложбата продължава до 18 февруари в Двореца, пл. "Княз Александър" I.