Парадът, битката, разгромът, филмът

Доц.д-р Стоян ВЛАЙКОВ
                                                      
Неотдавна в музея на киното в Москва бе открита статуетката "Оскар", с която Американската академия за филмово изкуство е наградила документалния съветски филм "Разгром на немските войски под Москва". Създаването на филма и наградата имат дълга, интересна и направо приключенска история.

Към средата на октомври 1941 г. хитлеристките войски са само на 18 км от покрайнините на Москва и на 34 км от Червения площад. На 15 октомври Сталин подписва постановление за евакуация на съветските учреждения към вътрешността на страната. Дипломатическите мисии също се изнасят. Предлагат на Сталин да замине с тях, но той категорично отказва. Той се допитва до Блажената незряща Матушка Матрона Московска и тя го съветва да не напуска столицата, за да му вярва народът. Обзавеждат му кабинет в московското метро, той тръгва към него, но по средата на пътя размисля и се връща в Кремъл.
Германските войски напират. Хитлер иска да превземе Москва не само защото е столица на СССР, но и за да овладее железопътните артерии и да изнася за Германия нефт, суровини и храни.
И в тази напрегната обстановка, в тези горещи боеве и несигурен изход от войната, Сталин решава да проведе тържествен парад на 7 ноември 1941 г., по случай 24-годишнината на Октомврийската революция. Безумие според мнозина, но вождът не се отказва и нарежда да започнат приготовленията за парада във възможно най-строга тайна.
Войските се придвижват до определените им места, стоят и чакат. А върховният главнокомандващ продължава да премисля. Решава, че парадът не бива да трае повече от час и половина, за да се избегнат въздушни нападения на немците.
Дава заповед парадът да започне два часа по-рано от замисленото време - в 8 часа сутринта, вместо в 10 ч. Ако има изтичане на информация за готвената изненада, нападателите да бъдат изпреварени. Парадът се командва от ген. Павел Артемиев - командващ Московския гарнизон, който рапортува на маршала на СССР Семьон Будьони. Яхнал любимия си кон, с кавалерийска сабя на кръста и с калпак на червеноармеец от Гражданската война, Будьони изглежда величав и решителен и с юнашките си мустаци. Той обхожда строените части, разиграва буйния си кон преднамерено, изправя се на седлото със строг израз на лицето, вдигнал ръка за чест и приема парада. Гледката е внушителна, той прилича на руските богатири от миналото.
Строеваците са занемели. Маршалът се качва на мавзолея на Ленин и докладва на върховния главнокомандващ, че военните части са строени за парад. Сталин издава заповед парадът да започне.  Пред очите на стотици московчани, които едва сега научават за парада и се стичат на Червения площад, преминават 69 батальона, 140 оръдия, 160 танка, общо 28 500 войници и офицери.
В 8.10 часа Сталин произнася реч.
Парадът изтрещява като гръм от ясно небе не само в Русия, но и в целия свят. Никой не е очаквал нито в СССР, нито в Берлин, нито в съюзническите столици такава немислима дързост, безумие дори. Парадът се сравнява от наблюдатели със светкавична успешна военна операция. Сталин произнася кратка, но внушителна и убедителна реч, вдъхва вяра в победата.
Речта се слуша в цял свят. Американски вестници пишат: "Организацията на парада в Москва в горещите боеве пред столицата показва, че Москва стои и ще стои непобедима."
Същата сутрин Адолф Хитлер включва радиото на някаква станция и чува Сталин да говори. Завърта по другите европейски радиостанции и все същото - предават речта на Сталин. Веднага му просветва какво става в Москва. Незабавно се свързва с командващия въздушните сили на Източния фронт, пренебрегвайки министъра на авиацията Херман Гьоринг, и нарежда незабавно да бомбардира Москва!
Уви! Нито един немски самолет не може да достигне съветската столица. Пазят я плътна завеса от огън и съветски изтребители.
От парада войсковите поделения и военната техника се отправят направо за фронтовата линия. Пристигат и сибирски бойци, облечени в бели халати и със ски в ръцете, калени в студовете. Тях генерал Мраз не ги плаши, докато немските войници студуват в летните си униформи и замръзват, а немските танкове не могат да запалят двигателите.
Стратегията на Сталин се сбъдва - немците са разбити и на 6 декември 1941 г. Червената армия преминава в контранастъпление. Светът вече разбира, че Хитлер ще загуби войната. Американските вестници пак пишат: "За 38 дни Хитлер прегази Полша. За 38 дни Хитлер завзе Норвегия, Дания, Белгия и Люксембург. За 38 дни падна Франция. А сега немците стоят 38 дни пред Москва и не могат да влязат в нея".
По-късно, по време на Нюрнбергския процес, журналисти задават въпроса на фелдмаршал Вилхелм Кайтел (1882-1946) - началник щаба на Върховното командване на Вермахта, кога е разбрал, че войната е загубена. Кайтел отговаря: "След битката при Москва".
Но! Организаторите на събитието допускат страшен гаф - не е записана речта на Сталин. Кой е виновен? Снимачният екип начело с оператора Марк Трояновски се е подготвил добре и чакал да го повикат. Но в суматохата, напрежението и бързането просто го забравят. При това Сталин решава парадът да стане два часа по-рано.
Съветските хора обаче трябва да научат, че Сталин наистина е държал реч. А служителите на НКВД (Министерство на вътрешните работи) очакват строги наказания, защото случилото се е саботаж във военно време...
Вместо наказание от Министерството на културата идва предложение... да презапишат речта на Сталин в театрална обстановка. НКВД се хващат за сламката и с голямо безпокойство и хиляди извинения умоляват Сталин отново да произнесе речта си. Върховният главнокомандващ  веднага се съгласява без никакви уговорки, но и настоява това да стане по-скоро. Организаторите подготвят едно помещение с декори на Червения площад, Мавзолея на Ленин и стената на Кремъл и записът започва. Режисьор на театралната постановка е Леонид Варламов.
Но едва започнали да снимат и лентата се скъсва. Настава паника. Сталин обаче великодушно ги успокоява и се съгласява да почака, даже леко се подсмихва на изпотените лица на кинаджиите. Сменят лентата за една минута и половина. След това Леонид Варламов казвал, че на снимачния екип тези 90 секунди се сторили цял век!
При презаписа Сталин повторил речта със същите паузи, както на Червения площад, със същите акценти, същата решителност и повелителност. Направо блестящо изпълнение.
На 27 ноември 1941 г. снимачният екип е извикан в НКВД. Всички изтръпват, но там им казват: "Другарят Сталин поръча да направите филм за разгрома на фашистите под Москва!" А разгром още няма, боевете продължават с нестихваща сила. Но Сталин поръчва филм за победата при Москва - иска я, очаква я, уверен е, че немците ще бъдат разгромени. 
Незабавно се формира снимачен екип начело с режисьорите Леонид Варламов и Юлий Капалин. Филмът започва с парада на 7 ноември и речта на Сталин. След това се представят боевете. През деня операторският екип снима битките, вечер се връща в Москва и обработва материала, толкова близо е била фронтовата линия. Работят 15 оператори, към тях са аташирани разузнавачи от НКВД, които проучват къде се водят най-силни боеве, кои сражения са най-важни и къде е по-безопасно. Операторите се качват и на самолети и заснемат сраженията от въздуха.      
На 6 декември 1941 г. Червената армия разгромява хитлеристите край Москва и започва контранастъпление. Именуват филма "Разгром на немските войски под Москва". Материалът е обработен и монтиран за рекордно кратко време. В края на декември филмът е готов и е размножен в много копия. На 23 февруари 1942 г. е пуснат по екраните на цялата страна. Киносалоните са препълнени, големи опашки се вият, прожекциите са безплатни. Хората го гледат по 2-3 пъти и разбират, че немците могат да бъдат бити и разбити. Това вдъхва голяма увереност и психическа устойчивост. Народът вече знае: Съветският съюз ще победи!
Филмът получава най-високото отличие - Сталинска награда. Изпращат го и в столиците на страните съюзнички на СССР. Американците си позволяват и една малка приятна волност: първо представят Москва по време на спортен празник - радост, веселие, млади хора маршируват и пеят. И изведнъж картината се сменя - показват се руини, разрушения, обгорели сгради, човешки трупове и надпис: "Това е СЕГА!"  Американците гледат и се чудят: бе, тези червени варвари, с които толкова време ни плашат вестниците и политиците, ами те са също хора като нас!
След шествието на филма "Разгром на немските войски под Москва" група съветски оператори са поканени през 1943 г. на посещение в САЩ. Развеждат ги из цялата страна, посрещат ги като герои. Преди тръгване обратно за родината ръководителят на групата Владислав Микош е повикан в съветското консулство в Ню Йорк. Консулът му подава запечатана кутия. Отварят я и изваждат малка статуетка. Изненадата е голяма - това е статуетката "Оскар", с която Американската киноакадемия отличава най-добрите филми. Сега Академията я присъжда на съветския филм "Разгром на немските войски под Москва".
Преди десетина години руските филмови режисьори се сещат за статуетката и започват да я търсят. Намират я в Музея на киното в Москва. Изваждат я от същата кутийка и виждат, че е направена от гипс. Американските статуетки "Оскар" се правят от олово и след това се позлатяват. А тази е от гипс и е позлатена, защото всяко парче метал е било нужно за фронта. Това е първата и единствена статуетка "Оскар", направена от гипс. Пази се като уникална реликва, свидетелство за признателността към съветските кинодокументалисти и за разгрома на хитлеристите под Москва.


Парадът                                                                         Минават танковете


"Оскар"-ът, с който филмът е удостоен от Американската киноакадемия