Бюджетни политики 2018 - икономика, доходи, справедливост

(Продължение от вчерашния брой)

II.    АЛТЕРНАТИВНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТНИ ПОЛИТИКИ

ЦЕЛ:  НАМАЛЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА И НЕРАВЕНСТВАТА
Oбщото състояние на икономиката и обществото показват, че са налице изключително остри проблеми и кризисни процеси, изискващи много по-различна дефиниция на основния приоритет, определящ съдържанието на Бюджет 2018 и на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. Така например:
- Мнозинството български граждани са с доходи на границата на физическото оцеляване. В най-голяма степен това се отнася за пенсионерите и хората над 65 години.
- Делът на лицата, живеещи при тежки материални лишения, през 2016 г. е 34,2% от населението, или 2 млн. 460 хил. души при 33% през 2014 г., т.е. само за две години лицата, живеещи  при тежки материални лишения, са се увеличили с близо 100 000 души.
- Относителният дял на лицата в риск от бедност и социално изключване е 40,4% (2,9 млн.).
- България е страната в Европейския съюз, чието население е най-застрашено от бедност и социално изключване. Докато средно за ЕС делът на населението в риск от бедност е 23.4%, в България той е 40,4%.
- За 2016 г. с доходи под линията на бедността са 1 млн. 639 хил. български граждани - 22,9% от населението. Броят на българските граждани с доходи под линията на бедност за  2016 г. се е увеличил с 53 хил. спрямо 2015 г.
- За 2016 г. с пенсии под 310 лв. са над 1,3 млн. пенсионери - 60% от общия брой пенсионери.
- 20% от децата нямат подходящо място за учене или писане на домашни вкъщи.
- 36% от децата не могат да си купят два чифта обувки в рамките на календарната година.
- Делът на работещите бедни в България през 2016 г. е 11,6%, със 110 хил. души повече от 2015 г., когато е бил 7,8%. През 2013 г. този дял е бил 7,2%.
Увеличава се финансовото неравенство между българските граждани. Отношението между доходите на 20-те процента най-бедни и най-богати нараства от 6,1% през 2012 г. на 6,8% през 2014 г. и на 7,9% през 2016 г. България е сред страните с най-голямо финансово разслоение на населението, което непрекъснато расте. За сравнение, в Скандинавските страни това отношение е около 3-3,5%.
Населението на България се топи и застарява. През 2016 г. в страната са се родили 2600 деца по-малко, в сравнение с 2014 г., а населението е намаляло със 100 000 души. Бедността и неравенството, заедно с демографската криза, са сред най-големите заплахи, пред които е изправено българското общество. Динамиката показва влошаване на показателите и увеличаване на риска за националната сигурност от нарастващото социално разслоение и бедност.
Изключително тревожен е големият брой на децата във възрастовата група 0-17 години, които са от бедни семейства и израстват в среда, предполагаща социално изключване. Немалка част от тях вероятно са обречени да бъдат с липсващо или ниско образование, непостоянна и нискокачествена заетост или безработица, липсващи или ниски доходи от труд, престъпност.
Наличието на такава категория български граждани - работещи бедни, както и техният относително висок дял, показва сериозното изоставане на доходите от труд, гарантиращи минимален стандарт на живот.
Налице е необходимост от дългосрочни национални програми за:
- икономическа политика за инвестиции, висока заетост, качествени работни места, доходи;
- демографска политика за преодоляване на негативните тенденции;
- образователна политика, гарантираща висок обхват на децата и подготовка за висококачествена заетост;
- оптимизиране на програмите за социални помощи, подкрепа на домакинства, децата, хората с увреждания, самотните майки, възрастните хора и др.

ЦЕЛ: ГАРАНТИРАН ДОСТЪП ДО КАЧЕСТВЕНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
"Здравето е неотменимо човешко право и състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само липсата на болест или недъг."
Прибързаната, без оценка на въздействието смяна на модела на финансиране на българското здравеопазване и въведените пазарни механизми силно фрагментираха сектора - от свръхконцентрация на предлагането на здравни услуги в големите градове до ограниченото или напълно липсващо предлагане на здравни услуги в различни райони на страната. В резултат на задълбочаващите се териториални диспропорции нуждаещите се от медицинско обслужване в малките селищни системи не са равнопоставени с тези от големите градове. Висококачественото и своевременното медицинско обслужване е невъзможно за почти 1/3 от населението поради липса на достатъчно лекарско насищане в различните райони, остаряла транспортна техника и медицинско оборудване. Непрекъснато расте недоволството от качеството на медицинското обслужване, гражданите са принудени да отделят непосилни суми за лечение, а домакинствата свиват разходите си за здраве, спират да купуват редовно приемани медикаменти и избягват да ползват лекарски услуги. Допълнителните разходи за здраве надхвърлят 5,3% от общия бюджет на  домакинствата, което всяка година води до обедняване на 4% от населението.
Недоволни са и лекарите. Все по-често и обслужвани, и обслужващи "търсят" здравните системи на страните от Европейския съюз.
Извънболничната медицинска помощ е оставена на саморегулиране и не предлага комплексни медицински услуги. Непрофесионално ограниченият достъп до специализирана медицинска помощ (лимит на направленията) крие голям риск за живота на пациентите.
Спешната помощ е неефективна, а липсата на кадри, амортизираният автопарк и лошото оборудване на линейките отреждат на спешната помощ ролята на санитарен транспорт до съответното болнично заведение.
Болничната помощ се развива във взаимно изключващи се тези: закриване на обществени болници и болнични легла и без обосновка за тяхната необходимост откриване на нови частни болници. Регистрацията на болничните заведения  като търговски дружества превърна медицинската помощ в търговия със здраве, подчинена на печалба. Изборът на екип от право на пациента се превърна в негово задължение, чието неизпълнение в много от случаите води до отказ от лечение. Порочната практика за заплащане на база преминал на лечение пациент стимулира лекарите да работят "на парче", броят на хоспитализираните болни непрекъснато расте, а задълженията на болниците всяка година се увеличават и вече надхвърлят 500 милиона лева. Непрекъснатите недобре мотивирани реформи и натрупаните дългове доведоха здравеопазването до катастрофално състояние.
Нашата амбиция е да променим функционирането на системата, за да гарантираме свободния достъп до качествени здравни услуги и в най-малките населени места.

ЦЕЛ: ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА НЕГРАМОТНОСТТА И РАЗВИТИЕ НА НОВИ ПОКОЛЕНИЯ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ С ВИСОКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ
Срив на грамотността. Някои измерения:
Губи се десетилетната българска традиция за пълен обхват на децата в основното и средното образование. Трайна е тенденцията на увеличаване на незаписаните в училище деца  и подрастващи.

Нетен коефициент на записване на населението в образованието/НСИ 
Коефициентите са изчислени в проценти като отношение на броя на учещите по степени във възрастовите групи 7-10, 11-14 и 15-18 години към броя на населението в същите възрастови групи.
Учебна година                                                2011/2012    2012/2013    2013/2014    2014/2015    2015/2016    2016/2017
В началното образование (I-IV кл.)                   95,8          95,3              95,5            94,8              93,2           92,1
В прогимназиалното образование (V-VIII кл.)     81,8           81,0             79,7            78,6              78,3           78,2
В средното образование (IX-XII кл.)                   81,3           82,1             83,0              82,2              81,5          80,4


Всяка година (по данни на НСИ) напускат/отпадат от образованието:
o от началното    (I-IV кл.) - между 5,5 и 6,5 хил. ученици;
o от основното (V-VIII кл.) - между 7 и 8 хил. ученици;
o от средното (IX-XII кл.) - над 6 хил. ученици.
Над 6 хил. ученици всяка година повтарят класа. (Голямата част от тях - в групата V-VIII клас, за 2016/2017 г. - 5693).
По данни на МОН 206 378 деца и ученици на възраст от 5 до 18 години са отпаднали от образователната система или никога не са прекрачвали училищния праг; преждевременно отпадналите от образователната система са между 130 и 150 хиляди; 90% от ромите са с образование по-ниско от средното.
Въпреки по-високите като цяло резултати на националното външно оценяване на учениците в IV и VII клас през 2017 г., остава тенденцията слабите оценки да са 2-3 пъти повече от отличните. Учениците остават на равнището на компетентности, които се свързват с базовата грамотност и не са развили функционална грамотност. Това се потвърждава и от международните изследвания. Учениците трудно извличат информация от текст, не умеят да разсъждават, да формулират и аргументират теза.
Делът на неграмотните в България достига критични за страната нива. Това силно влияе и често определя социално-икономическите и политическите процеси в страната.
Осем са националните стратегии, пряко насочени към грамотността. Въпреки положения труд и многобройните програми и инициативи, негативните тенденции се задълбочават.
 Това означава, че се провежда политика, която не води към общество на знанието, а се превръща в пречка за развитие на страната. Резултатът е: липса на мотивация за образование; неграмотност и полуграмотност в застрашителни за страната размери; образование, което все повече става социално-разграничителен белег; нарастване на бедността и предаване по наследство; деквалификация на работната сила; снизяване на културата.
Училищната мрежа и училищните дейности се  определят главно от принципа "Парите следват ученика", който се оказа пагубен за системата. Резултатът е: закриване на училища; вегетиращи малки училища; затруднен достъп до образование за децата и учениците в малките и планинските селища; деца, практически лишени от достъп до образование; ранно напускане на училище; липса на млади учители; дефицити в подготовката на учителите; практическо ликвидиране на доброто качество на общественото образование; гетовизация и обезлюдяване на територии.
Философията "Образованието - услуга" не отговаря на интересите на страната и на интересите на гражданите. Националната икономика се превръща в икономика на бедните и непродуктивните услуги.
Поради системното недофинансиране качеството на висшето ни образование е спаднало тревожно. Ниските заплати и липсата на преподавателски кадри са довели броя на младите преподавателски кадри под критичния минимум за устойчиво развитие на висшите училища. Университетската материална база изостава от изискванията за провеждане на учебен процес и на научни изследвания от високо ниво. За реновиране на студентските общежития държавата не е инвестирала средства от времето на кабинета на С. Станишев.
Науката се редуцира до критичен минимум, при който престава да бъде фактор за устойчивост и растеж. Младите учени като брой са под допустимия праг поради ниски заплати и липсата на възможности за реализация. Заплатите на професорите и доцентите в БАН и ССА са с около 200 лв. под средната заплата за страната. Това води до разпад на системата на науката. Заплащането в науката в България показва, че пирамидата на ценностите е обърната, че компетентностите не са фактор в оценката на труда.
Необходими са нов подход и нарастване на публичната подкрепа за науката и за образованието и значително увеличаване на средствата за сектора.

Следва