Българите в Октомврийската революция

Подготви Христо Георгиев

Ако не беше загинал на Вола Христо Ботев, навярно би доживял сбъдването на пророческите си огнени думи:
"Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.
Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят."
Възхвалявана и отричана, Великата октомврийска социалистическа революция се поражда в недрата на руския народ и изригва със силата на вулкан, за да помете дивия и варварски капитализъм и да сложи началото на нова ера в човешките взаимоотношения. Оттук нататък нейният тътен ще отеква през десетилетията и ще дава сила на бедните и унижените в борбата им за хляб и свобода. За ужас и страх на ония чорбаджии, които вместо сърце носят в гърдите си камък.
Днес обаче, сто години след октомври 1917 г., вече рядко някой се сеща, че в онези събития в Русия участват и немалко българи. Техните истории намираме в сборника с очерци "Българи октомврийци" (Партиздат, 1987 г.): Асен Христев, Борис Шаранков, Владимир Райнов, Георги Садакли, Георги Добрев, Георги Гологинков, Иван Дечев, Йордан Пехливанов, Марин Папурков, Никола Трайчев, Павел Стаев, Парашкев Лабенски, Петър Лабенски, Стефан Лабенски, Симеон Ванков, Стоян Джоров, Тодор Жеков, Тодор Бояджиев, Христо Боев. Днес ви предлагаме оценката на Димитър Благоев за революцията в Русия в речта му пред историческия конгрес на БКП през 1919 г. и със съкращения очерка на проф. Ангел Веков за един велик българин - Кръстьо Раковски, боец от първата линия на Октомврийската революция, воювал за нея рамо до рамо с Ленин и Троцки.

Реч на Димитър Благоев
при откриването на първия конгрес на БКП (т.с.), 25 май 1919 г.

    Другари и другарки! За пръв път след тригодишна война се събира конгресът на Българската работническа социалдемократическа партия. Цялата буржоазия беше за тая кървава и катастрофална война. Само ние се обявихме против нея. В тая война паднаха много скъпи наши жертви.
Другари и другарки! Сбъднаха се нашите предсказания, че войната ще се завърши със социална революция! Да, избухна великата социална революция в Русия! Войната се свърши с началото на великата болшевишка революция, която тържествено върви към комунизма. Дойде революцията и в Германия, дето наши другари, спартакистите, се сражават за нейната велика победа! Там пролетариатът даде скъпи жертви, особено в лицето на другарите Либкнехт и Роза Люксембург!"
    На всички жертви на социалистическата и комунистическа революция ние отдаваме нашата дълбока почит и пред кръвта и гробовете им даваме клетва, че ще следваме техния революционен пример! На всички жертви на международното дело на социализма във всички страни да почетем паметта им със ставане на крака!
    Другари и другарки! Днешният конгрес е исторически. Той съвпада с новия свят, който никне из пепелищата и кървите на стария капиталистически строй... (Краят на речта е унищожен от цензурата - б.а.)

(В."Работнически вестник", бр. 265, 26 май 1919 г.), в сб. с документи "Великата октомврийска социалистическа революция и революционните борби в България през 1917-1919", изд. на БКП, 1957 г.

 
По личното поръчение на Ленин...

Кръстьо Раковски
(Кръстьо Георгиев Станчев)
(1873 - 1941)

Проф. Ангел Веков

Името на Кръстьо Раковски, един от пионерите на социалистическото движение в България, виден деец на руското, румънското и международното социалистическо движение, все още е малко известно на нашата общественост. Българин по произход, румънски поданик, женен за рускиня революционерка, житейските му посоки го водят ту в България, ту в Румъния при родителите му, ту в Петербург, където живее жена му.
Кръстьо Раковски е роден на 13 август 1873 г. в Котел. Семейството му принадлежи към най-състоятелните съсловия. Баща му Георги Станчев се занимава с овцевъдство и търговия. Бил е високообразован за времето си човек. Майка му произхожда от семейство, което играе изключително голяма роля в нашата културна и политическа история. Тя е сестра на Г.С. Раковски, а организаторът на Велчовата завера през 1834 г. против турското владичество кап. Георги Мамарчев е техен вуйчо. Сам Кр. Раковски се гордее със своя произход и приема за цял живот фамилното име по майчина линия.
Като ученик във Варна и в габровската гимназия Кр. Раковски участвува в социалистически кръжоци. Наред с марксистка литература чете произведенията на руските революционни демократи, запознава се с редица руски политически емигранти в България. Жестоката разправа на царизма с най-светлите умове на руския народ, техните съчинения, пропити с омраза към царския деспотичен строй, показват на младите им почитатели в България, че има и друга Русия, Русия, която страда и се бори, Русия на онеправданите и експлоатираните...
Кръстьо Раковски заминава да се учи в Швейцария със значителен актив на млад борец социалист. През есента на 1890 г. той е студент по медицина в Женева, където веднага се включва в обществено-политическия живот на руската политическа емиграция. В Женева по онова време развива активна дейност основаната още през 1883 г. група "Освобождение на труда" начело с нейния теоретик и ръководител, големия руски марксист Георги Плеханов. Чрез руските социалдемократи и най-вече чрез Г. Плеханов Кр. Раковски се запознава и установява лични контакти с Фридрих Енгелс и такива видни дейци на международната социалдемокрация като Вилхелм Либкнехт, Карл Кауцки, Роза Люксембург, Жан Жорес, Жул Гед и др. Руските марксисти и най-вече Г. Плеханов постепенно приобщават Кр. Раковски към себе си. Той е чест гост в техните семейства. За това приобщаване значение има и обстоятелството, че Кр. Раковски се запознава и оженва за руската емигрантка социалистка Елизабета Рябова, близка на Вера Засулич и Розалия Маркова, жената на Г. Плеханов.
Кр. Раковски има голям дял и заслуги за поддържане връзките на "Освобождение на труда" с революционните организации в Русия. Той е един от организаторите на нелегалните й канали, снабдява в повечето случаи руските революционери с паспорти, в това число и с български, води шифрована кореспонденция.
Февруарската буржоазнодемократична революция  заварва Кр. Раковски в затвора на гр. Яш, откъдето е освободен от руските войски. Оттам на на 13 ноември 1917 г. той изпраща писмо, с което поздравява петроградския пролетариат с победата на социалистическата революция. Писмото завършва с думите: "Да тържествува революцията в Русия."
 По лична покана на В.И. Ленин в края на декември 1917 г. Кръстьо Раковски пристига в Петроград. Ленин е доволен, че такава авторитетна личност като Кръстьо Раковски приема революцията и е готов да се включи най-активно за нейната защита. С лично поръчение на Ленин Раковски заминава за Южния фронт като главен комисар по руско-румънските отношения.
Ето как Кр. Раковски е описал в своята автобиография дейността си през тези тревожни, бурни и героични години: "През декември (1917 г. - бел. авт.) аз бях в Петроград и в началото на януари отпътувах като комисар организатор на Совнаркома на РСФСР на юг заедно с матроската експедиция начело с другаря Железников. Прекарал известно време в Севастопол и организирал там експедиция на Дунава против румънските власти, които вече завземаха Бесарабия, аз се отправих с експедиция в Одеса. Тук бе организирана Върховна автономна колегия за борба с контрареволюцията в Румъния и Украйна и в качеството си на председател на тази и член на Румчерода аз останах в Одеса до завладяването на този град от германците. От Одеса пристигнах в Николаев, оттук в Крим, после в Екатеринослав, където участвах във ІІ конгрес на Съветите; после в Полтава и Харков. След престоя в Москва, където останах не повече от месец, аз заминах в Курск с делегацията, която трябваше да води преговори с Украинската централна рада. В Курск ние получихме известие за преврата на Скоропадски. Тук на мен се падна да сключа примирие с германците, които продължаваха своето настъпление.
Правителството на Скоропадски ни предложи да отидем в Киев. В Киев задачата на ръководената от мен делегация се състоеше в това, да изясним пред работническите и селските маси в Украйна истинската политика на съветската власт, като я противопоставим на политиката на Скоропадски, Централната рада и други агенти на германския империализъм и руските помешчици. През септември получих екстрена мисия - в Германия да продължа преговорите с германското правителство за сключване на мирен договор с Украйна, откъдето аз трябваше да се отправя за Виена, където през това време беше провъзгласена републиката. Но германските власти не ми разрешиха да отпътувам за Виена. Наопаки, твърде скоро заедно със съветския посланик в Берлин Йофе и други другари аз бях изгонен от германското правителство. Ние се намирахме още на път в Борисов, в германски плен, когато получихме сведение за германската революция. След известно време Централният изпълнителен комитет ме постави в числото на другите делегати - Мархлевски, Бухарин, Йофе, Радек, Игнатов, които трябваше да отидат в Берлин, за да присъстват на І конгрес на Германските съвети на работническите и войнишките депутати. Но ние бяхме задържани от германските военни власти в Киев и след неколкодневен "плен" върнати обратно в Минск. След кратък престой в Минск, а после и в Гомел, където тогава се ликвидираше германската власт, аз пристигнах в Москва. Оттук бях призован от ЦК на Украинската комунистическа партия (болшевики) да заема поста председател на Украинското временно революционно работническо-селско правителство.
На свикания през март 1918 г. ІІІ общоукраински конгрес на Съветите и излезлият от него Централен изпълнителен комитет ме избраха за председател на Съвета на народните комисари в Украйна. В средата на септември отидох в Москва и оставайки на поста си председател на Съвета на народните комисари в Украйна, бях поставен начело на Политическото управление на Революционния военен съвет на републиката. Ръководител на това учреждение бях до януари, в тежките дни на деникинския, колчаговския и юденическия напор. Когато Харков бе освободен от властта на белите, аз бях назначен за председател на Революционния комитет на Украинската съветска република и за член на Революционния военен съвет. Постът председател на Съвета на народните комисари на Украинската съветска република аз заемах едновременно с постовете: председател на Извънредната комисия за борба с бандитизма, председател на Извънредната санитарна комисия, председател на Особената комисия по топливото и продоволствието и председател на Украинския икономически съвет. В Украйна аз останах непрекъснато до юли 1923 г., с изключение на периода, когато заедно с Чичерин, Литвинов и други другари ходих в чужбина като член на съветската делегация на Генуезката конференция."
През 1921 г. Раковски взема най-активно участие в пленума на ЦК РКП (б), когато се обсъжда въпросът за борба срещу глада и продоволствения данък. На този пленум В. И. Ленин предлага да се свика веднага съвещание на всички военни работници, които под ръководството на Кр. Раковски да обсъдят въпросите за борбата с глада и за възстановяването на транспорта.
Като съветски дипломат Раковски защитава националните интереси на България. Това особено ярко е показано на Генуезката мирна конференция през 1922 г. На нея от името на Съветска Русия и Украйна присъстват Чичерин, Раковски, Литвинов и други съветски дейци. Те искат ревизия на Ньойския мирен договор, който обезправя българския народ, разединява го и му налага тежки репарации.
От 1911 г. Раковски не е бил в България. Сега той представя една велика нация, която търси контакти с България. Приятно му е да се среща с ръководителя на българската делегация. И не само официално. В една бележка от 17 май 1922 г. на Ал. Стамболийски четем: "Снощи бяхме на вечеря у господин и госпожа Раковски. Там бяха Чичерин и Красин. Разговорът трая до 12 часа през нощта. Няма нужда да ви донасям, че русите във всички моменти проявиха своите адмирации и симпатии към България."
(Из сборника с очерци "Българи октомврийци", Партиздат, 1987 г.)



Раковски и Троцки, около 1924 г.