"Сателитният синдром" на българските властници

Любомир КАЛЕВ

Капитализмът се разлага, но мирише приятно! Зад шегобийския намек за разколебаната вяра в изпреварващото ни развитие съзирам желание на преподавателя ни по научен комунизъм да ни предпази от "идеологическата диверсия". С това понятие идейно непоколебимите обозначаваха лошото влияние на капиталистическите постижения върху социалистическия идеал. Споменът изплува, когато, по примера на Алековия герой, тръгнах из Европа, за да вдъхна от приятния мирис.
Като че ли се множат съжаляващите за напразните усилия на любовта. За това, че като в Шекспирова пиеса Центърът на световния комунизъм претърпя "перестройка" и ритуално самоубийство, предопределило разпада на "социалистическия лагер", обезсмислило ентусиазма и живота на поколения социалистически строители.
Колкото и да не го иска, всеки е ковач на собственото си нещастие. Синовете на активни борци и апаратчици, двойно преобразили се натегачи, набързо разрушиха и разпродадоха построеното от бащите, а те - заблудените, по стар навик заговориха за контрареволюция и за ЦРУ - също с принос за "промяната". Изоставени, "лагеристите" се присъединиха към противниковия лагер и оформиха източното разширение на НАТО, въпреки устните обещания, успокоили терминатора Миша, че такова няма да има.
"Идеологическата диверсия", доктрината "Дълес" и недостатъчният "капацитет" на народната власт били "бронебойните патрони" срещу вярата на Вапцаров, твърдят изследователи днес. А "дръжките на брадвите", ако заема от Eзоповия език на Анжел Вагенщайн в едноименния филм по негов сценарий (1970 г.), са новите треперковци със строшени крака в надпревара за височайшото доверие на Господаря.
На 06.10.2017 г. в "Панорама" заместник- председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов (Цв.Цв.) - ощипана от евроскептицизъм госпожица - се засегна от напомнянето на Александър Паунов, че не сме били питани "относно" (любимото клише на чиновника!) бленуваната евроатлантическа интеграция. Драги ми Цв.Цв., може ли думите на комуниста да ни отклонят от избрания "Европейски демократичен път"? Затова ли се борихме, че и жертви дадохме? Като тази на бившия районен съдия в Омуртаг, учредител на същото гражданско сдружение, тъмносиният Димитър Абаджиев, слязъл от депутатското на посланическото място в Словения. Все пак, щом властта произтича от Народа и му принадлежи, не трябваше ли и по двата съдбоносни въпроса да има всенародно допитване? Чак такова неуважение към работодателя бива ли?
Но такива са "младите актьори... кряскат и нищо не им се разбира" - така на 08.10.2017 г. примата Йорданка Кузманова огорчи водещия Георги Любенов, който след полунощ се прибира с такси, а не като нея - пеша през Борисовата градина в 2 ч. през нощта, след края на всеки телевизионен театър. На 25.05.1967 г. и аз, след абитуриентската си вечер, някъде към 4, изпратих ученическата си любов през "Парка на свободата" от хотел "Плиска", покрай телевизионната кула и къщичката на Баба Яга, та чак до "Лозенец". Никой тогава не се страхуваше да ходи по късна доба, въпреки недостига на "капацитет", от който и днес се оплакват.
Недостигал той и по места и затова неизбежна и не от вчера била шуробаджанащината, увери се и Диана Янкулова с примерите на проф. Милко Палангурски за четиримата Дядо-Славейкови синове и за брата на Стамболов, същи като тях народни представители. Лошото е, че изследователят на парламентарната ни история не се посвени да заключи на 04.10.2017 г. в "Нещо повече": "Няма какво да си кривим душата. На Балканите сме фасадна демокрация" и "гражданското ни присъствие е повече фасадно, отколкото истинско". Но "да се фокусираме към това да гледаме напред", както "по европейски" се изразява Таня Милушева в "Преди всички".
Защо ни "приеха с отвращение" ли (думи на президента Петър Стоянов)? Заради едната военна база! Освен най-голямата на Балканите - "Бондстийл" в Косово, новообразуваната точно за тази цел държавица, бившата сръбска автономна област с албанско мнозинство, което се нуждаело от защита и нямало време за референдум. Затова през 1999 г. Господарят хвърли подигравателно надписаните си бомби срещу православния ни Великден и срещу ненужното му международно право.
Силовото разпадане на Югославия, мирното разделяне на Чехословакия, самоопределението на Крим и Каталуния - все пукнатини в принципа за териториалната цялост и нерушимостта на границите в Европа, "анонсиран" (поредната новобрюкселска дума!) в Заключителния акт от Хелзинки (1975 г.) - само потвърдиха преходността на "световния консенсус".
С Кримския референдум, лицемерно незачетен от подкрепилите Кавказкия сепаратизъм през 1991 г., Съперникът попречи на Господаря да се настани под носа му. С референдума си Каталунските отцепници, също като британците, егоистично поискаха още по-добър живот, но набързо ги изолираха, защото, ако успее, примерът им ще съсипе Общността.
Не само Светият отец е разтревожен от разпокъсването на Европа. Раздробяването й би било пълен крах и за големите континентални икономики. Трилионните им дългове гонят 100% от брутния им вътрешен продукт. И те, ухажвайки еврофондове и капризни инвеститори, платиха за предфалита на Гърция, а е наред Италия, чиято икономика също не работи достатъчно ефективно. Каза го президентът на най-влиятелния германски икономически институт IFO проф. Клеменс Фуест в "Събота 150" на 28.10.2017 г. Причините, намига ми Карл Маркс, са в хроничното диспропорционално развитие и в непреодолимите засега противоречия между труда и капитала, който винаги ще се мести там, където ще му е по-лесно да граби.
За правилните борци за независимост, за сепаратизма и за геополитиката на Господаря стана дума и на дискусионния клуб "Валдай" на 20.10.2017 г. в Сочи. Цитираха и тълкуването на косовската независимост от Международния съд в Хага, която не противоречала на международното право, което Господаря пренаписал.
Като в римувана по БНР реклама той повтаря: Европейският съюз ми слугува, но и търгува зад гърба ми. Затова ще припиша на Съперника всички смъртни грехове и ще го извадя от световния стокообмен. Правете бизнес с него, но последната дума ще е моя. Забравихте ли милиардните компенсации на БНП-Париба и глобата на Дойче банк за сделките им с ембарговите Куба, Иран, Судан, Либия и Сирия?
Господарят е голям морализатор. Първо дава лош пример, а после наказва последвалите го. Само дето не съм забравил бруталното му нахлуване в Гренада през 1983 г., за да "защити", обезпокоен от отношенията на островната република с Куба и СССР, интересите на 630-те си тамошни студенти. Затова й спретна преврат и се намеси в името на стабилността, т.е. на двойните стандарти и на удобните марионетки.
Не са в полза на Господаря и сравненията със Съперника по брой на военните бази, размера на военните бюджети и армейските модернизации през последните 40 години. Затова не спират и рекламата на клакьорските стенания за брутално нарушените международноправни норми "от страна на" Съперника. Какво да се прави, той вече не е в удобна за секс поза.
И преди, и сега, подчинени на един благодетел, българските властници страдат от "сателитен синдром" и спазват традицията да управляват без капка самостоятелност. Умилкване чрез "пълно сближаване", "в ситуация на" (заяква и тази говорна деформация!) пред фалит, е похват и на др. Тодор Живков, опитал се през 63-та и 73-та година на ХХ век да извлече от Никита Сергеевич и да постигне при Леонид Илич съществени облаги за българската икономика. Така се произнесоха професорите и доцентите в "История.bg" на 09.10.2017 г. по темата "България - 16-а република".
Без значение в кой "лагер" са били затваряни, "вишеградци" - случили и на владичество, винаги са имали по-достойна политика. Чехите например с право се гордеят с герои и реформатори. С мъчениците Ян Хус и Ян Палах, с президента си Лудвик Свобода, откаран в Москва на 21.08.1968 г. и заявил на Брежнев, прочетох го в Международния бюлетин на БТА, че ще се самоубие, ако загине Александър Дубчек, символът на Пражката пролет и на социализма с човешко лице. Повод за гордост е, че са и най-малко застрашени от бедност и социално изключване - само 13,3% по данни на Евростат за 2016 г., - а една от четирите запазени кралски корони в Европа е на техния Карел IV.
Е, трябва да си президент с характер, а не "с облик и поведение на подчинен човек" (думите за Плевнелиев са на д-р Николай Михайлов), за да кажеш на колегата си Анджей Дуда на 04.10.2017 г., че противоруските санкции, вредни и за българския бизнес, трябва да бъдат отменени. Трябва да си премиер като Беата Шидло, а не "представителен палячо" (думите на Кеворкян за Плевнелиев важат и за неговия "номинатор"), за да кажеш на Еманюел Макрон, след антиполската му тирада в Евксиноград, да си гледа работата. Как чешкият президент Милош Земан не послуша Обама и през 2015 г. отиде в Москва за Деня на победата, а на 10.10.2017 г. в Европарламента осъди като нецелесъобразно удължаването на санкциите?
Какво ни интересува каква е Русия? Каквато я иска руският народ! Още по` на изток строят социализъм с китайска специфика. И не се нуждаят от ничие одобрение. А ние какво? Присламчили се, само чакаме да ни обязди поредният ездач. Навремето Волен Сидеров, без да го съдя, кореше виновното мълчание на дружината. Тогава се чу, че и корабът музей "Радецки" вече не бил на вечна котва в Козлодуй.
За съжаление - това е положението! Дунав и в нашия участък не е бял, нито син, а мръсен като домогванията на "световния империализъм". Само че някои "държави членки" се съпротивляват, а ние само кимаме. Чинно! За среща отсреща, за по-о-чест!