Четири погледа към неизвестното

Боряна Статкова

С този наслов на концерта на 31 май приятно изненадващата години наред с интереса си към различни форми на поднасяне на разнообразна програма талантива пианистка и композиторка (досега предимно на детски песни) Борислава Танева допринесе към рубриката "Първо представяне в България на творби от..." на международния фестивал "Софийски музикални седмици". Предназначеният за фестивала мултимедиен спектакъл на Борислава Танева и актьора Борис Луканов бе представен, както ДУМА писа, в "Студио 5" в НДК. Прозвучаха някои от първите опуси за пиано на Александър Цемлински (1871-1942), "Народни танци", оп. 1, Четири фантазии, оп. 9,  Пет крехки прелюда, оп. 1, и Четири поеми, оп. 10, от Артур Винсент Лурие (1891-1966).
Авторският текст на Борислава Танева бе поднесен завладяващо от именития актьор. През цялото време на спектакъла "на един дъх" мултимедията "разказваше" със снимки от техния живот за сложния житейски път на двамата композитори, с изискана селекция от снимки на архитектурни паметници, картини, бижута в стил сецесион, ар нуво и импресионизъм, кореспондиращи с адекватната стилистика в другите изкуства от времето на разказа. Внимателно подбрани от Борислава Танева, те придадоха цялостен смисъл на възприятието и наслада на публиката.
"Уважаеми дами и господа, да започнем с мястото - прекрасно е, нали? Но е нестандартно място за солов рецитал с класическа музика. Надявам се след концерта да разберете защо предпочетох точно тази атмосфера. Вие няма само да слушате музика! Вие ще видите музиката!" - с тези думи Борислава Танева се обърна към многобройната публика и започна спектакъла. "Професията на музиканта изпълнител е като на преводач посредник между белия мъртъв лист хартия, изпълнен с причудливи знаци, и живата съвременна пъстра публика. Водещ отговор към опита да се разбере енигмата на съзиданието е именно времето, епохата, в която е живял творецът, в случая - композиторът. Когато пристъпваме към интерпретация на каквато и да било творба (театрална, балетна, оперна), е редно да познаваме или поне да сме се опитали да се запознаем с времето, в което е била вдъхновена. И там, абсолютно ТАМ се коренят много от отговорите на неминуемите бъдещи съмнения, търсения, колебания за построяване и уточняване на естетико-драматургичната рамка на изпълнението. Оттук нататък съвсем естествен е интересът към историческите и оттам политическите, философските, естетическите и културните процеси, обуславящи една епоха" - обяснява Борислава Танева.
И продължава: "На пръв поглед няма много обединяващи компоненти между Александър Цемлински и Артур Винсент Лурие. Освен че са евреи и поради обстоятелствата са принудени да емигрират, непосредствено преди II световна война в САЩ, където и умират... Събрах ги в съзнанието си, защото всъщност това са двама талантливи творци, които по съвсем различни пътища попадат в паяжините на забравата."
Александър фон Цемлински е роден във Виена. Баща му - Адолф Цемлински, е потомък на Антон Землински. Майка му - Клара Земо, родена в Сараево, произхожда от интересната смесица между сефардски евреи и босненска мюсюлманка. В рамките на обширната Австро-Унгарска империя подобни бракове далеч не са били изключение. Когато учи във Виенската консерватория, Александър Цемлински е приет в подготвителния клас на 13 години, печели академичния клавирен конкурс на консерваторията и е награден със златен медал и роял "Бьозендорфер" и т.н., и т.н. Още през 1921 г. Арнолд Шонберг заявява: "Цемлински може да почака!", не по-малко самокритична, пророческа и безмилостна е и самооценката на композитора, споделяйки в края на житейския си път пред жена си Луиза: "Моето време ще дойде след смъртта ми!"
"За мен беше голямо откритие да попадна на творчеството на съвършено забравения руски композитор Лурие! Искам да застана в защита на този гениален човек!" - споделя изтъкнатият цигулар Гидон Кремер.
Артур Лурие е роден в Санкт Петербург. След като се е подвизавал в битността на първия музикален комисар на Съветска Русия, помощник на Луначарски, разочарован от посоката, в която се движат нещата в Съветска Русия, през 20-те години на ХХ век емигрира на Запад. И там остава неразбран поради социалното му положение в следреволюционна Русия. Пикантна подробност от личния му живот е кармичната връзка, която има с великата Анна Ахматова. Те изживяват дългогодишен роман и взаимно се вдъхновяват.
"Съвременници с различна съдба, известност, личен живот и социална среда, те по сходен начин носят отпечатъка от сложната историческа обстановка в първата половина на ХХ век върху творчеството си" - разсъждава Борислава Танева.