Бюджетни политики 2018 - икономика, доходи, справедливост

АКЦЕНТИ

о    НАМАЛЯВАМЕ ДАНЪКА ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА 2 850 000 РАБОТЕЩИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ.
o    ВЪВЕЖДАМЕ НЕОБЛАГАЕМ МИНИМУМ В РАЗМЕР НА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА.
o    НЕ ПРОМЕНЯМЕ СТАВКАТА НА КОРПОРАТИВНИЯ ДАНЪК.
o    ПРЕМАХВАМЕ СТАТУТА НА ДЪРЖАВНИТЕ И ОБЩИНСКИТЕ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ КАТО ТЪРГОВСКИ  ДРУЖЕСТВА.
o    ОТКАЗВАМЕ СЕ ОТ ПРИНЦИПА "ПАРИТЕ  СЛЕДВАТ УЧЕНИКА".


Държавният бюджет е финансов документ, който е функция на програмата за управление на държавата и залегналото в нея приоритезиране на политики и цели. Политическата му същност е отражение на програмата и визията на политическата коалиция, която упражнява властта. Държавният бюджет трябва да надгражда усилия и да е стъпка към постигане на дългосрочните национални цели пред страната.
БСП пристъпи към подготовка на алтернативни предложения за Бюджет 2018 г. на първо място като българска партия, отчитаща тежкото социално разделение и задълбочаващата се бедност на българската нация, безперспективността пред младите поколения, загубата на посока и липсата на ефективен модел за развитие на социално- икономическите отношения, продължаващата демографска криза.
Мотивът на БСП да действа изпреварващо спрямо представянето на държавния проектобюджет за 2018 г. е убеждението, че дългосрочната стабилност на държавата при управлението на ГЕРБ и Обединени патриоти е подложена на риск от повтаряне на цикъла на застой и затъване:

- липсва стратегически насочена програма за управление на държавата, която да реши основните й проблеми - демографска криза, икономически застой, бедност, корупция;
- няма приоритети и цели, а хаотична система от действащи сами за себе си административни мерки във всички сектори на изпълнителната власт;
- провалилият се неолиберален модел на тежки бюджетни рестрикции и отказът на държавата да подпомага отделни сектори, е заменен от модела на фалшива социална ангажираност и минимално вдигане на доходите само в бюджетната сфера. Милиони българи, които са извън нея, са зачеркнати от държавата;
- в администрацията текат процеси на овладяване на отделни позиции и други структури, чрез които се реализират схеми за злоупотреби с бюджетен/публичен ресурс в полза на партийни интереси;
- управляващите нямат воля и интерес да променят модела на управление на публичен ресурс, който досега успешно захранва политическото им оцеляване мандат след мандат, но изчерпва националната енергия и обезкръвява обществото.
Водена от тревога за тези видими за всички изкривявания в публичните политики, БСП реши да излезе със свое предложение за Бюджет 2018 г. Заложените в него приоритети, политики и финансови параметри са конкретизирането на дългосрочната визия на БСП за пътя на страната и са разглеждани като начален етап от реализацията й.

БСП избра този проактивен и по-труден подход - да предложи свой бюджет преди огласяването на проекта за държавен бюджет за 2018 г., за да предизвика промяна чрез по-силен обществен дебат по отделните политики. Вместо само да критикуваме готов документ, ние предлагаме свой - с риск да натрупаме негативи, но и с потенциал да прекъснем бюджетите, водещи до застой и до административно харчене на милиони, от които до отделния човек достигат жълти стотинки, лоши услуги, отчайваща здравна и социална инфраструктура.
БСП като основна опозиционна партия с близо милион подкрепящи я българи е длъжна непрекъснато да поставя на управляващите въпроса: "Накъде водите България?" и да им напомня, че изборът на посока и контролът по пътя са национално, а не партийно усилие.
В Бюджет 2018 г. БСП поставя на фокус четири приоритета, чийто център са хората - най-ценният стратегически ресурс на държавата:

- пресичане на тенденцията за скъпо, платено и некачествено здравеопазване;
- намаляване на неравенствата в доходите и овладяване на бедността;
- спиране на кризата на българското образование;
- преодоляване на регионалните диспропорции чрез балансирано регионално развитие.

Целите са:
- здрава нация;
- спиране на маргинализирането на работна ръка или изтичането й към чужди икономики;
- образована нация и икономически просперитет на основата на знанието;
- равномерно разпределение и развитие на стопанската дейност.
Четирите политики работят съвместно за постигане на стратегическия хоризонт
- нова матрица на икономика на растежа, висока добавена стойност, стопанска стабилност и достатъчен публичен ресурс за захранване на останалите системи.
Всяка от тях отчита динамиката в социално-икономическите отношения през последните години и предлага реална промяна като алтернатива на мерките на застоя и социалната мимикрия:
o в доходите - прогресивно-подоходно облагане;
o в здравеопазването - общинските и държавните болници вече няма да бъдат търговски дружества;
o в образованието - отказ от принципа "Парите следват ученика";
o в регионалното развитие - целенасочена държавна финансова подкрепа за изоставащите региони.
С Бюджет 2018 г. БСП предлага държавността като категория да бъде извадена от тясната административна ниша, в която бе натикана до момента, искаме държавата да спре да се държи като счетоводител, а да бъде стратег и да започне да изпълнява функциите си по Конституция.
С Бюджет 2018 г. полагаме основа на един нов стратегически хоризонт, в който държавата най-сетне ще постави хората като основен фактор за националната социално-икономическа стабилност, стопански напредък и сигурност. Бюджет 2018 г. на БСП е и финансовият документ, зад който стои изпълнението на първата стъпка на голямата ни политическа задача като партия - съхраняване на националния ресурс - човешки и стопански, гарантиране на социално-икономически просперитет.

I. ПРЕГЛЕД НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

Политическите и социалните процеси през последните три десетилетия оформиха ярко дефрагментирана структура на българската икономика. За сметка на производството, услугите и вътрешната търговия трайно се наложиха като преобладаващи (с 67%) дялове от съвременната икономическа структура на страната ни. Делът на производството на стоки с висока добавена стойност е недостатъчен. Каналите, свързващи отделните сектори на националната икономика, липсват вече три десетилетия във веригата на предлагане. Някои сектори на националното стопанство, като земеделието и цели подсектори на промишлеността, са свити наполовина. С други думи, производството ни се свива. С отслабен гръбнак, икономиката ни остава слаба, силно уязвима и зависима от външната конюнктура.
Особено внимание и сериозен анализ изисква прегледът на предприятията, т.е. производителният капацитет в страната. 97% от предприятията са малки и средни, т.е. преобладават тези с персонал до 50 души. Регионалното разпределение на предприятията също е неравномерно - около 70% от тях се намират в Южна България (в Югозападен, Южен централен и Югоизточен район). Около 84% от МСП (малките и средните предприятия) са в областта на услугите и само 10% са от преработвателната промишленост.
В сегашната ситуация двигателите на икономическия ни растеж са износът и вътрешното потребление. Около две трети от външнотърговския ни обем е с ЕС. Въпреки неблагоприятната му структура България изнася основно суровинни или стоки с ниска добавена стойност и внася стоки за крайно потребление, оборудване, с висока добавена стойност.
През последните няколко години европейската икономика е във възходяща тенденция и това е благоприятно за износа на страната, който се превръща в основен двигател на растежа на икономиката. От началото на тази година вътрешното потребление набира скорост и се очертава като важен фактор за растежа. Условията за това се създават от 2016 г., когато започва увеличението на средните заплати в страната. По данни на НСИ за 2016 г. средната годишна заплата (СРЗ) нараства годишно с 10%. Тази тенденция се запазва и през първото полугодие на 2017 г.
Според Евростат, България е в топ 10 по икономически растеж за 2017 г. Реалният ръст на БВП е 4%, при 2,2% средно за ЕС, или около 2 пъти повече. Очаква се номиналният БВП за 2017 г. да достигне почти 100 млрд. лв. с около 2,5 млрд. лв. повече от очаквания (БВП) през пролетта. Към днешна дата това не звучи зле. Въпросът, обаче, е дали настоящият растеж ще се запази устойчив през следващите години, както и дали ще се увеличи потенциалът за растеж. В момента наблюдаваме следното: ускорено търсене/потребление, поява на инфлация и неразвит производителен капацитет. Ако не се промени философията на стопанското управление, растежът, който съществува сега, няма да генерира потенциал за развитие и разширение на икономиката в бъдеще. Потенциалът на икономиката зависи от производствените й фактори - качеството на работната сила и инвестициите. Големите предизвикателства пред българската икономика днес са дисбалансите на пазара на труда и недостатъчните инвестиции. От 2010 г. нивото на инвестициите в страната е постоянно - на около 20% от БВП. Те са недостатъчни на фона на ръста на БВП. Това е проблем и ограничение за бъдещо разширение на производствения капацитет.
От друга страна, пазарът на труда страда от хроничен дефицит на качествени и квалифицирани кадри. По този причина се ограничава приносът на фактора труд за потенциалното развитие на  икономиката.


 
Следва