Какъв боен самолет е нужен на България?

Веселин ТЕРЗИЕВ

Въпросът за закупуване на нов боен самолет възникна през 2004 г., след като страната ни бе приета за член на НАТО. Но процесът тръгна едва през 2010 г., когато се взе решение за стартиране на проект "Придобиване на нов тип многоцелеви самолет". Този проект извървя дълъг път и финишира през 2016 г. с решението на Министерския съвет за закупуване на нов изтребител.
Процедурата за избор на новия боен самолет и методиката, по която той беше избран, обаче станаха обект на много коментари и дебати. За целта в сегашния парламент бе създадена Временна комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на самолета. Независимо, че изготвеният доклад от комисията беше повече политически, отколкото базиран на данни и факти, от него може да се направи много важен извод за бъдещата работа на Министерството на отбраната. Методиката за избор на бойния самолет трябва да бъде изготвена не само от представители на ВВС и МО, а и от външни експерти. Изискванията, на които трябва да отговаря самолетът, както и критериите за избор трябва да са ясни и известни на обществеността. Само с такъв подход могат да бъдат неутрализирани лобистките атаки.

Параметрите

На какви технически параметри трябва да отговаря новият боен самолет? Изтребителят трябва да разполага с оборудване, което да му осигури пълна оперативна съвместимост във въздуха и на земята, и висока ефективност на въздействие. За нашата армия най-добрият вариант е самолетът да притежава многоцелеви способности за различни роли. Освен това трябва да има адекватен радар с режим за работа по въздушни и земни цели, съвременен изчислителен комплекс, интегрирана система за самозащита, система за обмен на тактическа информация Link-16, интеграция на контейнери за наблюдение и целеуказване, интегрирано съвременно високоточно оръжие, система за планиране и анализ на мисията и симулатори за подготовка на личния състав.
Самолетът трябва да има и необходимите пространствено-времеви характеристики - радиус и продължителност на полета. Бойният самолет задължително трябва да притежава основните типове ракетно, бомбено и артилерийско въоръжение, които да осигуряват въздействие във всякакви метеорологически условия, денем и нощем, по въздушни, подвижни и стационарни земни цели. За изпълнение на трите основни роли на самолета - "Въздух-въздух", "Въздух-повърхност" и "Разузнаване", трябва да се осигури доставка на контейнери за целеуказване, подвесни горивни резервоари, пилони за окачване на въоръжението, очила за нощно виждане, шлемове и специални летателни костюми, разузнавателни контейнери и др. За експлоатация на самолета е необходима доставка и на имущества за техническа и логистична поддръжка като наземно техническо оборудваме, измерителна и тестова апаратура, специализирани инструменти, специализирана логистична автотранспортна техника и др.
За осигуряване поддръжка на самолетите за целия им жизнен цикъл е целесъобразно да се сключи договор за по-дълъг период за тяхната интегрирана, устойчива, планирана и целенасочена логистична поддръжка с ясни параметри, която води до непрекъснатост и предсказуемост на бойната подготовка.
България има горчив опит от новопридобитата досега авиационна техника - Bell-206B3, РС-12, РС-9М, AS532AL Cougar и C-27J Spartan нямат такива договори. Осигуряването на поддръжката на самолетите за целия жизнен цикъл е сложен процес, не по-малко важен от самото им придобиване. По оценка на водещи световни експерти само 30-50 на сто от общата цена на жизнения цикъл са за придобиване, докато останалите 50-70 на сто са за осигуряване на тяхната експлоатация.
   
Три сценария за сигурност и отбрана в ЕС

Има още много други фактори, които също ще окажат влияние върху избора на многоцелеви изтребител. Не са без значение и предприетите стъпки от ЕК за изграждане на Европейски съюз за сигурност и отбрана. На страните членки е предоставен документ за размисъл относно бъдещето на Европейската отбрана. В него са очертани основните тенденции и предизвикателства, които ще определят бъдещето на нашата сигурност и отбрана. На тази основа са формулирани и вариантите за преминаване към съюз за сигурност и отбрана в три различни сценария. Те не са взаимно изключващи се, а се основават на различна амбиция по отношение на съвместните действия в областта на сигурността и отбраната в рамките на ЕС.
Първият сценарий е сътрудничество за сигурност и отбрана. Според него 27-те държави членки ще си сътрудничат в областта на сигурността и отбраната по-често, отколкото досега. Това сътрудничество ще остане до голяма степен доброволно и ще зависи от решения ad hoc (за момента - б.р.), когато се появи нова заплаха или криза.
Вторият сценарий, който е най-вероятен, е определен като споделена сигурност и отбрана. Това означава, че 27-те държави членки ще бъдат много по-солидарни във финансов и оперативен план в областта на отбраната, като ще разчитат на по-широко и по-задълбочено разбиране на заплахите и сближаването на стратегиите си.
Третият сценарий е обща отбрана и сигурност. При него държавите членки ще задълбочат сътрудничеството и интеграцията. Такъв съюз за сигурност и отбрана ще се основава на глобални стратегически, икономически и технологични фактори, както и на политически тласък за обща европейска политика за сигурност и отбрана.
Независимо кой сценарий ще бъде избран, той ще окаже съществено влияние върху въоръжените ни сили.

Откъде могат да дойдат част от парите?

При избора на нов боен самолет съществено влияние оказват и финансовите средства. Затова трябва да се търсят различни подходи и схеми за неговото изплащане. За нас би следвало да представлява интерес стартиралият през 2016 г. от ЕК Европейски фонд за отбрана за подпомагане на държавите членки. Целта на този фонд е да осигури по-ефективно разходване на парите на данъкоплатците за отбрана, да намали дублирането на разходите и да се постигне по-добро съотношение между качество и цена.
Европейският фонд за отбрана има две направления. Първото е научноизследователска дейност. Тя вече дава първите резултати. През т.г. ЕС за пръв път предложи безвъзмездни средства за съвместни изследвания в областта на новаторските отбранителни технологии и продукти, изцяло и пряко финансирани от бюджета на ЕС. Проектите, допустими за финансиране от Евросъюза, са насочени към приоритетните области, договорени преди това от държавите членки, и принципно може да включват електроника, метаматериали, криптиран софтуер или роботика. Това направление ще бъде финансирано с 90 млн. евро до края на 2019 г., като за 2017 г. са заделени 25 млн. евро. Обявена е покана за представяне на предложения за проекти в областта на безпилотните системи в морска среда и войсковите системи. Подписването на първите споразумения за отпускане на безвъзмездни средства се очаква до края на т.г.
През 2018 г. ЕК ще предложи специална научноизследователска програма на ЕС, посветена на отбраната, с прогнозен годишен бюджет от 500 млн. евро, което ще превърне ЕС в един от най-големите европейски инвеститори в научни изследвания в областта на отбраната. След 2020 г. също ще бъдат осигурявани по 500 млн. евро годишно.
Второто направление е разработване и придобиване. Фондът ще насърчи държавите членки да си сътрудничат при съвместното разработване и придобиване на отбранителна техника и технологии посредством съфинансиране от бюджета на ЕС и практическа подкрепа от ЕК. Държавите членки например могат съвместно да инвестират в разработването на технологии за дронове или спътникова комуникация, или в закупуването на хеликоптери на едро с цел намаляване на разходите. Единствено съвместни проекти ще бъдат допустими за финансиране, а част от общия бюджет ще бъде заделена за проекти, свързани с трансграничното участие на малките и средните предприятия. ЕС ще предостави съфинансиране в размер на 500 млн. евро общо за 2019 и 2020 г. по линия на специална програма в областта на отбраната и промишленото развитие. За периода след 2020 г. ще бъде изготвена по-мащабна програма с прогнозен годишен бюджет в размер на 1 млрд. евро. Програмата ще привлече национално финансиране, като очакваният мултиплициращ ефект е 5 млрд. евро.
Инициативата на ЕК за Единно европейско небе постепенно се придвижва към своята цел за намаляване разпокъсаността на Европейското въздушно пространство. Тази цел най-вероятно ще бъде постигната до 2030-2035 г. Гарант за суверенитета и безопасността на това пространство са ВВС. Затова и усилията на всички трябва да бъдат насочени към развитието и модернизирането на ВВС, за да могат те да придобият способности, съответстващи на съвременните заплахи и на изискванията на Европейски съюз за сигурност и отбрана.