Главчев се държи като Георги Димитров

Зденка Тодорова*

Българските и сръбските политици използват българското малцинство по време на своите срещи, но без да решат неговите проблеми. Разговорите им са изпълнени с клишета и добри пожелания, от които нищо добро не може да последва.
Посещението на председателя на Народното събрание Димитър Главчев в Сърбия е част от външната политика на София в навечерието на предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Ако някой е очаквал, че положението на българското малцинство в Сърбия ще бъде приоритет в двустранните отношения, се е излъгал. Акцентът в разпространените изявления след срещите на Главчев в Белград бяха поставени върху подкрепата, която България ще даде на Сърбия в преговорите й с ЕС.
Тук българското национално малцинство присъства формално, колкото да се отбие номерът. На срещата в Ниш са присъствали български организации, като част от тях наистина са отстоявали правата на нашето малцинство, но други със своето поведение малко са се различавали от официалните сръбски представители, защитавайки интересите на Сърбия.
През 1947 г. на път за Белград Георги Димитров спира в Цариброд, където го посрещат местните жители и той им казва: "Братя царибродчани, вие ще сте мост на сътрудничество в бъдещите отношения между Сърбия и България, между братския югославски народ и България". Днес Димитър Главчев призовава българското малцинство да бъдат активни граждани на Сърбия. Клишето "мост на сътрудничество" се сменя с "активни граждани".
Проблемите на българското национално малцинство остават, нито един от тях не може да бъде решен в резултат на подобна политика. Езикът на омразата и предразсъдъците в Сърбия спрямо нас остават. Достатъчно е да припомним конференциите в редица градове на Южна Сърбия, на които се говореше за българските окупатори и бяха широко посетени от сръбския държавен връх. Сръбската православна църква продължава със своята шовинистична агитация и пропаганда и не допуска български свещеници. Българските ученици и тази учебна година започнаха с учебници на сръбски език, образованието си остава такова, каквото беше и преди. Паметната плоча, посветена на Босилеградския погром през 1917 г., остава арестувана. Т.е. нито един проблем на българското малцинство не е решен и едва ли ще се реши в бъдеще.
В същото време в самата Сърбия опозицията е в конфликт с едноличната власт на Александър Вучич, напрежението е постоянно, протестите продължават, медиите се контролират от властта. На 24 октомври заместник помощник държавният секретар на САЩ за Централна и Източна Европа Хойт Брайън Ий каза, че Сърбия не може да стои на два стола. Ако иска да влезе в Евросъюза, трябва да има нормално европейско поведение и да зачита правата на малцинствата. Забележките отвън към Белград са големи, защото тя уж се е насочила към ЕС, но в същото време си играе своя игра с Китай и Русия и е антинатовски настроена.
В цялата тази политика българското малцинство за Сърбия не представлява никакъв проблем. За това спомага и политиката на София. Българските политици не желаят да поставят по-остро въпроса, за да се разрешат натрупаните проблеми. Целта явно е да не се нагнетяват отношенията в навечерието на поемането на председателството на Съвета на ЕС. Така за пореден път ще се отложи цялостното решаване на проблемите на българското малцинство.

*Авторката е журналистка и активистка за правата на нашите сънародници в Сърбия. Анализът е направен специално за БГНЕС