Откраднахме огъня от боговете...

Илия Борисов

Когато преди години посетих за първи път този известен със безсмъртната си слава манастир, като един от най-старите в България, останах възхитен от привлекателната му архитектурна красота. Целият черковен комплекс прилича на загадъчен замък, ограден с масивна каменна ограда и няколко оригинални дървени порти, напомнящи за

духа на възрожденското минало

Колко е хубаво тук, сред това омайно и дивно земно кътче, сред разстилащата се в просторите необгледна Дунавска равнина. На около километър и половина е от живописното село Градешница и на близо два и половина километра от бреговете на легендарната река Огоста, която бавно и тихо подплисква бистрите си води от Язова планина в Чипровския балкан край устието на Дунава в землището на град Мизия. Преживял съм не един впечатляващ с богатото си духовно съдържание празник и наслушал съм се на не една загадъчна и тайнствена легенда.
В едни вече далечни години археологът на Историческия музей във Враца Богдан Николов работи в продължение на дълго време и през 1969 г. при разкопките в Градището откри глинена плочка с писмени знаци, образец на началната фаза от развитието на писмеността в стара Европа. Американецът с български произход д-р Стефан Гайд разчете любопитните писания върху пиктограмата така: "О, триединни Боже, който обитаваш Тракия; Свидетелствам истинно и (обричам се да ти) принасям дарове, велики Божи сине;

И само теб (ще) величая

О, велики Боже мой; Ти, който си в храма ми (моля), избави ме!"
Историкът Богдан Николов (вечна му памет) проучи и хвърли светлина за ранния хелколит и така се заговори за "Култура Градешница". Популярният археолог остави богата книжнина за прошумялото древно време. Учените заговориха често за придобитата слава на село Градешница. След това в манастира съм слушал да казват: "Откраднахме огъня от боговете, но можем ли да го ограничим до мирни цели, преди той да ни погълне!" Като се връщам в спомените за преживяното, ще припомня, че при официалното освещаване на новосъздаденото дружество АЕЦ "Козлодуй" ЕАД народният певец Константин Гугов изпя тук за първи път песента за Атомната. Авторът Живко Колев е написал: "Тук велика сила се ражда, тук в малкия атомен свят."
Колкото и да търсим повече факти за миналото на Градешкия манастир, няма да можем да ги открием. Оскъдни са сведенията за по-далечната му
 
история от изтъркулналите се столетия

В живописната котловина край манастира има развалини от средновековна крепост и селище. От уста на уста и до днес се разказва, че в местността Крънина е имало стар манастир, разрушен от турските нашественици при падането на страната ни под османско робство в края на ХІV век. Любопитно е да споменем, че в запазени документи и военни дневници от края на ХVІІІ век се споменава за страховитите кървави боеве на влашкия войвода Михаил Витязул, който в сраженията с турците бил подпомогнат от трансилванския княз Зигмунд Батори и молдовския княз Аарон, превзел с щурм много градове и разрушил около 2000 селища, опожарявайки и манастира.
Днес Градешкия манастир прилича на истински оазис в Дунавската равнина. Разположен е край малко речно поточе. Манастирската църква е построена през 1861 г. Сградите са издигнати през 1865 г. и носят белезите на тогавашния възрожденски стил. Изградени са впечатляващите двуетажни жилищни сгради с хубави чардаци. Сред интересните неща в този примамващ ни с 
 
уединението и романтиката

си черковно-религиозен комплекс, е малката еднокорабна, едноабсидна и безкуполна каменна църквичка. След 2000 г. е напълно реставрирана и обновена и заживява нов живот. Художници-иконописци от Националната художествена галерия в София, под ръководството на проф. Тома Върбанов канонично изографисаха грейналият в светлина божествен храм. Стенописите и интериорът създадоха привлекателен и любопитен вид за извършване на църковните служби.
Манастирският комплекс "Св. Пророк Предчета и Кръстител Господен Йоан" радва окото с особения си чар на архитектурата и модерното съвременно обновление. Тук може да се насладите на великолепната дърворезба на талантливия художник Владимир Златков, който представя иконописното богатство на различни школи от по-далечно време. Изяществото и красотата се виждат навсякъде в това свято и сияйно място.
Освен преживените човешки драми Градешкият манастир в пределите на Криводолската община има предназначението и на

възстановителен лечебно-профилактичен център

ползван в продължение на много години от АЕЦ "Козлодуй", за отдих и почивка на ядрените енергетици. Значителни средства и помощ оказа атомната централа за основното ремонтиране и отличното поддържане на материалната база. От няколко години местният бизнесмен Петко Хаджийски (отишъл си от живота) с особено родолюбиво чувство се зае със създаването и поддържането на базата в църковно-религиозния комплекс, като вложи и немалко средства за придобиващия все по-добра слава Градешки манастир.
Като журналист, свързан от много години с развитието на църковния живот във Врачанската епархия, ще отбележа, че за оживяването и запазването на тази народна светиня, в случая на манастира "Св. Йоан Предтеча", изключително големи са заслугите на Негово Високопреосвещенство врачанския владика Калиник - личност в новата история на Българската православна църква. Уви! И той напусна земния живот. Свидетелствам как той установи близки контакти и ползотворно сътрудничество с бившите ръководители на Козлодуйската атомна електроцентрала Козма Кузманов и Йордан Йорданов за дарителство и ктиторство и за полезно човешко съчетание на църквата с гражданското общество.
Само на близо 40 км от Враца и на 30 северозападно от град Монтана, в близост с град Криводол, е този красив природен оазис, един от най-старите между българските манастири, в полята на Дунавската равнина. Хубаво е, че тук се поддържат

33 места за нощувки и продължителна почивка

че има 50 места на открито и 40 на закрито за срещи и храна на посетителите - вярващи богомолци и излетници-туристи. Придобивка е и охраняем паркинг с 30 места за автомобили.
Всичко в манастирския комплекс впечатлява с благодатта и блаженството си. Човек тук научава, че от 1821 до 1868 г. е имало килийно училище и в него са се учели хора не само от оживеното село Градешница, но и от околните села в землищата край Огоста. Има пазен и досега кръст върху гроба на монахинята Гликерия, което подсказва, че тази Света обител е просъществувала и като девическа общежителна общност.
Колко е окуражително и добре, че такива свещени места, богати с пищната си красота и с неувяхващата легендарна история, грижливо се пазят. На храмовия празник 24 юни - Еньовден, най-живо и непосредствено се разкрива цялата прелест на Градешкия манастир, когато звънът на камбана напомня за отминалите времена и носи вярата, че занапред ни чакат добри дни...
 

Кокетната каменна църквичка в манастира
бе напълно обновена и в нея се извършват богослужения