Юбилейна изложба на Никола Иванов-Шаната

Малцина са онези, чийто живот намира своето продължение и след края на земния им път. Юбилеите са тези, които възкресяват спомена за личностите, неподвластни на забравата. 120 години от рождението на Никола Иванов-Шаната, емблематичен представител на Кюстендилската изобразителна школа, чества ХГ "Владимир Димитров - Майстора" с юбилейна изложба, която се открива днес от 18 ч.
Шаната - орисаният с всеобщата любов! "В Кюстендил всички го обичаха. Той беше галеното дете на града, гордостта на града", споделят Александър Петров-Франц и Асен Василиев. Многобройни са музите на Никола Иванов - музика, поезия, театър, живопис. Шаната (от фр. гл. chanter - пея) завладява всички с красивия си глас, но връх в творческото му амплоа е художникът! Никола Иванов "по пътя на своето светоусещане си създаде завидно богат колорит и изразни живописни средства", отбелязва Драган Лозенски в словото си на 13 май 1962 г., когато в ХГ "Владимир Димитров - Майстора" посмъртно се открива първа самостоятелна изложба - неосъществената приживе мечта на Шаната. В експозицията са изложени 58 картини и е видяна от 3270 посетели за 13 дни, средно по 252 човека на ден. Огромен успех!
Шаната създава своите шедьоври в областта на пейзажа и портрета. Независимо от жанра, за живописните му творби е характерно, че предразполагат към съзерцателност и галят душата с хармонията, пропиваща всичко във всяко платно. По мнението на експерти това не е просто живописване, а емоционално моделиране на експресивна атмосфера - на пръв поглед безмълвна, но в действителност увлекателно разказваща.
Никола Иванов е роден на 30 август 1897 г. в Кюстендил. Завършва гимназия извънредно, през една от отпуските си като войник в Първата световна война. През 1919 г. участва в първата изложба на младите кюстендилски художници, а през 1920 г. и във втората, която е под патронажа на Майстора. През 1922 г. взема с успех конкурсния изпит в Държавната музикална академия в Берлин и става ученик на известния професор по пеене Оскар Даниел. Две години по-късно се завръща в България и постъпва в Софийската опера. От 1926 до 1931 г. учи в Художествената академия в София, в класа по живопис на проф. Никола Маринов. Работи като учител в с. Скрът, Петричко, в с. Бобешино, Кюстендилско. От 1946 до 1958 г. е учител по рисуване в София. След пенсионирането си живее и твори в с. Бистрица. Умира на 29 юли 1959 г., малко преди да навърши 62 г.