Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Ноември 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Глобус

Балканите в окото на геополитически битки

Силните на световната сцена не от вчера кръстосват саби на полуострова. Време е Евросъюзът да действа активно в региона

Зорница Илиева

31. Октомври 2017 , брой: 213   547   0
Снимка


Преди време, когато ставаше въпрос за външната политика на САЩ, често се използваше изразът, че "действат като слон в стъкларски магазин". В епохата на еднолично властване от страна на Вашингтон по целия свят това се приемаше едва ли не за нормално, защото нямаше много лидери, които да си позволят да оспорват взети в Белия дом решения. Последствията се знаеха. От рухването на Берлинската стена обаче мина доста време и ситуацията по света е различна в геополитически аспект. Достатъчно е да се спомене за Китай, Русия, БРИКС или Шанхайската организация, за да се обоснове становище, че стари стратегии, правила или навици няма как да не търпят промяна, защото на световната сцена има нови играчи с различни интереси, амбиции и поле за изява. Затова изглежда някак странно официален представител на Държавния департамент като зам. помощник държавният секретар Хойт Брайън Ий да демонстрира такъв натиск върху суверенна държава като Сърбия, който бе определен от сръбския министър на отбраната като "най-тежкия и

недипломатичен натиск

върху страна и правото сами да решават". Думите на Александър Вулин са по повод изявления на Ий на икономически форум в Белград, че "съществува загриженост във връзка с усещането, че Сърбия с единия крак върви към ЕС, а с другия към Русия", и че е време "властите в Белград да заемат ясна позиция, защото не е възможно да седят на два стола едновременно". Допълнението е, че "страната трябва да направи своя стратегически избор, независимо колко трудно е това". Последвалата среща на Хойт Брайън Ий с президента на Сърбия Александър Вучич е продължила около 6 часа и в условия, според сръбските медии, на мълчаливо изслушване от страна на президента. Мотивите за изразеното становище на представителя на Държавния департамент са обосновани с "действията на Русия, която иска да има разединени Балкани и упражнява натиск върху Сърбия с искане за дипломатически статут на Международния хуманитарен център в Ниш". Официално е обявено, че съдържанието на проведения разговор ще бъде публикувано през "следващите дни". Но външният министър Ивица Дачич вече заяви, че "това са глупости" и че "американският официален представител е гледал твърде много научна фантастика", защото "ние не стоим на два стола, ние имаме само един стол и това е Сърбия". А за статута на центъра в Ниш мнението му е, че "ръководството на Сърбия ще реши този въпрос", защото "там има петима сърби, четирима руснаци и едно куче" и "ако това е, от което се страхуват в САЩ, тогава този свят наистина е достигнал своето противопоставяне".
Доста меко казано, но нищо ново под небето. Онова за слона явно е актуално, както и приемствеността в задокеанската външна политика, оставаща вярна на стратегия за глобално превъзходство, надмощие във всички посоки и "стопиране на Русия". Не че няма основания за подобно самочувствие, но събитията по света напоследък подават сигнали, че преобладаващата несигурност, липсата на елементарна справедливост и наслагващи се кризи от различно естество създават настроения за глобални промени, които няма как да не достигнат и до Вашингтон. Никак не е случайно, че изразените виждания на г-н Ий в Белград бяха предшествани от "морална лекция" на ген. Уесли Кларк в черногорския вестник "Дневни новини", където командващият силите на НАТО във войната в Косово през 1999 г., заявява, че се надява, че Сърбия ще последва примера на Черна гора и ще поеме по пътя й". Става въпрос за членството в НАТО, но думи като "хората на Балканите се разделиха и целият гняв изплува, след като избухна онзи ужасен конфликт", дават основание за различни размисли. Признанието, че "когато дойдох за първи път в бивша СФРЮ, видях хора, които са еднакви, говорят на един и същ език, дори албанците говорят на сърбохърватски", а сега "трябва да забравят за проблемите, които са имали в близкото минало" и да преодоляват конфликтите с "приемането на западната цивилизация". Част от нея е членството в НАТО. Разбираемо е защо в Белград казват, че "на съдбата му лежат невинни сръбски души, а изнася морални лекции" (по "Сърбия днес"), но не е сигурно дали Сърбия ще издържи на натиска и няма да предпочете да направи пазарлък с известни отстъпки в свой интерес. Белград има традиция в отстояването на свои интереси като

лавира между геополитическите играчи

Дали лавирането се е позабавило във времето и във Вашингтон стават нетърпеливи, или пък други задкулисни събития на Балканите ускоряват подобни реакции на Държавния департамент? Ясно е, че на този етап позициите на Белград и Вашингтон по отношение на Косово например се различават и че становището на САЩ във връзка със ситуацията на Балканите е пряко свързано с мнение за руско влияние в региона. Опасенията са, че изтласкването на Москва от традиционните исторически връзки с този европейски полуостров не се реализират по сценария за незабавна интеграция на всички балкански страни към евроатлантическите ценности. Сърбия се явява едва ли не последен бастион на руските амбиции във външната политика тук, но не бива да се забравя, че балканските лидери до един всички повтарят, че  членството в ЕС и НАТО е тяхна приоритетна задача. А балканските страни членки на тези съюзи лягат и стават с предложения да помагат, сътрудничат и лобират за ускоряване на интеграционните процеси за оставащите извън евроатлантическите организации съседи.
Що се отнася до Косово, някак незабелязано остана изказване на сръбския президент Александър Вучич при срещата му в Евксиноград с лидерите на България, Румъния и Гърция", че "най-големият проблем на сърбите не е бедността, безработицата, изтичането на мозъци, корупцията, липсата на медийна свобода и върховенство на закона, а това, че Брюксел смята каталунския казус за незаконен, а косовския за законен". Политическото бъдеще на всеки лидер в Сърбия е пряко свързано именно с казуса "признаване на Косово", независимо от декларациите за диалог и решаване на проблемите между двете страни. Впрочем идеята за национален диалог за Косово в Сърбия се прие като начин за изход от ситуацията, но на този етап по-скоро дава тласък на националистическите настроения в обществото и сред управляващите. Нещо, което не е новина за Сърбия, където някои наричат Вучич "новия Слобо". Той обаче настоява, че членството в ЕС е негова основна задача и се надява да отвори поне още 5 преговорни глави до края на годината. Ако се случи, това дали ще се изтълкува като подкрепа на Европа за политиката на Вучич? Той все пак е заявил на Хойт Брайън Ий, че "бъдещите поколения не бива да се натоварват с още един конфликт", но е обвинил Прищина, че отказва да изпълнява договорености, постигнати в Брюксел. "Добронамереният" съвет на представителя на САЩ е "да се уважава териториалната цялост на Косово". От своя страна пред австрийския вестник "Дер Щандарт" косовският президент Хашим Тачи е потвърдил, че е посъветвал съгражданите си да взимат албански паспорти, за да избягват "визовите ограничения на ЕС", и е обвинил Брюксел, че е "несправедлив към Косово". Според него ЕК поощрява Сърбия, която "изнудва ЕС с руската карта". А албанското гражданство за косоварите не означавало Велика Албания, а само справедливост за Прищина, защото "преди 40 години, по времето на СФРЮ, пътувахме по-свободно от днес". Това сигурно не го приема за изнудване, а и обещава да се продължат усилията за диалог с Белград.
Към темата Сърбия и Балканите не остава безразличен и бивш дипломат на САЩ като Даниел Сървър, анализатор в Университета "Джонс Хопкинс", който твърди, че "от Сърбия не се очаква да сътрудничи с Русия, а да приведе своята външна политика в съответствие с политиката на ЕС, ако членството в блока е нейната стратегическа цел". По-ясно няма как да се каже.
В същото време един неправителствен институт за стабилност и преход в САЩ излиза с анализ за ситуацията в Босна и Херцеговина (БиХ), в който твърдят, че "застоят в реформите и вътрешната блокада застрашават оцеляването на държавата", което "може да доведе до война и тя да излезе извън границите й". Подобни мрачни прогнози за Балканите, в частност БиХ, както и

честото споменаване на думата "война"

наистина напрягат атмосферата в региона, а нас ни подсеща и за обявеното в последния момент официално посещение на българския премиер в Сараево преди дни. Едва ли ще се разбере дали става въпрос за прилагане на практика на заявения ни приоритет относно Западните Балкани при провеждането на нашето председателство или отново ще се заговори за ролята на "пощенски гълъб" на г-н Борисов, защото наскоро Република Сръбска (в състава на БиХ) обяви, че е за "военен неутралитет", т.е. членството в НАТО не е в дневния ред на републиката. В това отношение предизвикателство е и решението за декларация за оцеляване на сърбите, която е съгласувана между сръбския президент Вучич и Милорад Додик, президент на РСръбска. На Запад я изтълкуваха като опит за започване на процес за присъединяване на РСръбска към Белград, което се свързва пряко с влияние на Москва в региона. Сигурно затова и споменатият институт в САЩ настоява в анализа си за БиХ, че "в сърцето на Европа се разиграва голяма и опасна криза, а светът не обръща внимание, зает с огнищата на напрежение в Близкия изток". Изводът е, че "ако САЩ не реагират незабавно", ще се реализират "мрачните прогнози за нови въоръжени конфликти в региона". Интересното в случая е, че се посочва "роля на Турция и Русия за хаоса в страната и региона", тъй като едните са опора за мюсюлманите, а Москва - за сърбите, което в крайна сметка "ще отклони евроатлантическата интеграция на БиХ". Според анализаторите "време е САЩ да се намесят сега, защото по-късно ще се плати по-висока цена". Намесата включвала предложения за промени в Дейтънското споразумение под егидата на САЩ, което би могло да "предотврати политическото разпокъсване на страната и региона".
В тази ситуация не бива да се подценява казаното на срещите на нашия премиер в Сараево, че БиХ се надява по време на нашето председателство да стартира процеса за присъединяване към ЕС, а Бойко Борисов е напомнил за опасността от ислямизация в региона. Информациите за връщащите се по родните места на Балканите, в т.ч. БиХ, на бойци от разбиваната "Ислямска държава" не са за пренебрегване. Както и заявяваните от турски лидери и до момента становища, че "Турция се нуждае от формирането на съюзи и от засилване на мюсюлманските общности на Балканите", защото "чрез влиянието си на Балканите, тя може да се утвърди като европейска сила" (проф. Давутоглу в "Стратегическата дълбочина").
От своя страна чрез РИА "Новости" Москва отговаря с "Как НАТО окупира Балканите" и твърденията са, че "САЩ и Северноатлантическият алианс привличат към себе си нови и нови територии на Балканите, създавайки по този начин "зони за сигурност", като се мотивират с "агресивната политика на Кремъл". Москва не само отрича участие в т.нар. опит за преврат в Черна гора, което предшестваше гласуването за членство на страната в НАТО, но и твърди, че "този сценарий за преврат е писан на Запад" и се позовава на думи на прокурор, разследващ по делото за преврата, Миливое Кантич, който "благодари на британските и американските спецслужби за помощта в разследването". Следващата страна, "издържала изпита за русофобия", била Македония, твърдят в РИА "Новости". В Македония също имало сценарий за обвинения за намеса на Москва във вътрешните дела на страната, и то докато новата власт в Скопие бързо обяви членството в НАТО и ЕС като първостепенна задача на управлението си. А за БиХ становището е, че "активизацията на процеса за присъединяване на БиХ в НАТО не е искра, а факел за разпалване на нов конфликт". Мнението, че "съществува реална опасност от развитието на най-драматичен сценарий", някак странно съвпада със становища по темата на САЩ.
Въпросът е

кой разпалва

и има интерес от тези процеси? Дали изказаното от Борисов в Сараево, че "балканските страни сами трябва да решат съществуващите помежду им проблеми, защото ЕС не може да им помогне", е осъществимо на практика? Как да са самостоятелни в решенията си малките държавици в региона, когато силните на деня на световната сцена не от вчера кръстосват саби на Балканите? Твърдения например, че след наскоро проведените избори в Австрия, страната ще се насочи към Вишеградската четворка и ще се постарае да привлече към идеите си Хърватия и Словения, не връщат ли нещата към период от преди Първата световна война? Впрочем последиците от точно тази война днес са в основата на проблеми и конфликти, както в Близкия изток и на Балканите, така и по целия свят. На нас в това отношение ни е достатъчен Ньойският договор. Накъде върви светът - към миналото или към бъдеще, белязано вече с провал?
Не е достатъчно в "Дойче веле" да кажат, че "ако ЕС няма интерес към Балканите, китайците имат", и да изреждат инвестициите на Пекин в региона (не и в България!). Не е достатъчно и в "Нешънъл интерест" да пишат, че "историята на успеха на турската външна политика е само на Балканите". Факт е, че географското местоположение на балканските страни им позволява да "флиртуват стратегически с всички регионални сили и така да имат непропорционално голямо влияние", както пишат в Стратфор, но само така те виждат защита на собствените си интереси, защото другото без съмнение е натиск в чужда полза. Историята го е доказвала многократно. В тази връзка сигурността и стабилността на самата Европа, заплашена от сепаратизъм, безконтролна миграция и радикални ислямистки попълзновения, зависи и от визията за неотложна интеграция към ЕС на Балканите като цяло. Евентуални сътресения в региона, без значение дали в политиката, икономиката или етнически или религиозни противопоставяния, ще навредят и на ЕС в непредсказуема степен. Противоборствата между Вашингтон и Москва носят негативи на Европа и независимо от съюзни задължения и привързаност е време за решения. За да не се плаща по-късно скъпо и прескъпо. Да се използват Балканите, които са в Европа, за цели извън интересите на страните членки, не е целесъобразна политика. Оценката на дългосрочни европейски интереси и политики не е лесна дейност, но времето не чака. Доказват го разпадните процеси вече и в самата Европа. Както и чувството за несигурност в настроенията на европейските граждани.


Зам. помощник държавният секретар Хойт Брайън Ий настоя Белград да направи своя стратегически избор, "защото не е възможно да седи на два стола едновременно", имайки предвид Евросъюза и Русия


Сръбският външен министър Ивица Дачич реагира остро на изказванията на Ий, за когото каза, че "е гледал твърде много научна фантастика"


Евросъюзът често организира срещи с лидери на страните от Западните Балкани с цел да насърчи работата им по пътя към ЕС. На снимката са от ляво на дясно: еврокомисарят по преговорите за разширяване, македонският външен министър, сръбският му колега, първият дипломат на Босна и Херцеговина и косовският министър на външните работи
БГНЕС

 

 

Глобус

  • Куба може да се превърне в един от водещите научни центрове в света
    21. Ноември 2017 228
    360
    0

    Алейда Гевара е родена през 1960 г. Тя е най-голямото дете на Ернесто "Че" Гевара и втората му съпруга Алейда Марч. Носи името на майка си. Завършва както Хаванския, така и Централноамериканския университет в Никарагуа. Работи като алерголог-педиатър, продължавайки пътя на баща си в медицинската професия. Майка на две дъщери.

    "Ако не се бориш за...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"