29 Март 2024петък13:05 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Интервю

Пламен Милев:

Пазар и общество не са едно и също

Огромна част от българските граждани са с доходи на границата на физическото оцеляване, казва докторът по икономика от БСП

/ брой: 211

автор:Мая Йовановска

visibility 1704

Пламен Милев е роден в София. Завършил е Университета за национално и световно стопанство в столицата и Стопанската академия "Д. А. Ценов" в Свищов. Доктор е по икономика. От 2009 г. е член на БСП. Експерт е в отдела за публични политики и анализи на партията. Бил е експерт в политическия кабинет на премиера Пламен Орешарски. Пламен Милев е част от екипа, изготвил алтернативния бюджет на БСП за 2018 г.

"Нашата бюджетна философия стъпва на устойчиво социално-икономическо развитие с финансова стабилност"

- Господин Милев, от 2012 г. БСП изготвя алтернативен бюджет. Това е много сериозен труд. Каква е причината да го правите всяка година?
- Държавният бюджет е функция на програмата за управление на държавата и залегналото в нея приоритезиране на политики и цели. Политическата му същност е отражение на програмата и визията на политическата коалиция, която упражнява властта. Ако една опозиционна партия иска да покаже, че е алтернатива и че може да управлява, то трябва да може да представи и своите алтернативни политики, пречупени през призмата на бюджета. Тази година, за разлика от предишните, ние изкарахме нашия бюджет преди управляващите, защото не искаме да надграждаме техните политики, жонглирайки с приходите и разходите, а да покажем, че имаме собствена визия както за отделните сектори, така и за държавното управление като цяло.
- Какви щети нанесе на България либералната икономическа мисъл и как може този модел да бъде променен?
- Всеки от кабинетите на Борисов повтаря, че негов основен приоритет е "поддържането на макроикономическата и финансовата стабилност на страната". Несъмнено този приоритет отговаря на изискванията, фиксирани в Пакта за стабилност и растеж на ЕС. Но общата картина на икономиката и обществото показват, че има изключително тежки проблеми, изискващи много по-друг фокус на основните управленски приоритети. Например огромна част от българските граждани са с доходи на границата на физическото оцеляване. Делът на хората, живеещи в тежки материални лишения през 2016 г. е 34,2% от населението, или 2 млн. и 460 хил. души при 33% през 2014 г. Това означава, че само за 2 години хората, живеещи в тежки материални лишения, са се увеличили с близо 100 000 души. Сред тях 35% не могат да си позволят месо или риба три пъти седмично. Нараства финансовото неравенство между българските граждани. Отношението между доходите на 20-те на сто най-бедни и най-богатите нараства от 6,1% през 2012 г. на 6,8% през 2014 г. и на 7,9% през 2016 г. България е сред страните с най-голямо финансово разслоение на населението и то продължава да се увеличава. Наличието на такава категория български граждани, като работещи бедни и техният относително висок дял, показва сериозно изоставане на доходите от труд, гарантиращи минимален стандарт на живот. Това е така, защото пазар и общество не са едно и също. Ние може и да сме сред най-бързо растящите икономики в ЕС, но все още сме много назад зад развитите западноевропейски страни както по отношение на доходите, така и по отношение на регионалното развитие.
В разрез с неолибералната етика трябва да кажем, че по индекса за човешкото развитие на ООН на първо място са страните с дълго социалдемократическо управление - с данъци между 40 и 50% от БВП, а не тези с най-либерален пазар. Затова трябва ясно да си дадем сметка, че не либерализацията е лекарството. Югът на Европа няма да настигне Севера, ако следва пазарния модел. Либерализацията на пазара не е решение, защото днес определящо е не кой пазар е по-либерален, а къде науката е най-производителна. Няма работни места без технологична динамика. Ето защо трябва да следваме промишлена програма за реиндустриализация. Имаме нужда от нова в по-голямата си част високотехнологична и иновативна икономика.
В нашата алтернатива залагаме преди всичко на публичните инвестиции, защото практиката показва, че ако например инвестираме 2,5 млрд. лв., това води до увеличаване на БВП с 5 млрд. лв. за 5 години. Според нас публичните инвестиции трябва да имат преди всичко социален ефект. Ние можем да изградим бъдещето си чрез инвестиции, но публичните, а не частните инвестиции са решаващи. За това вместо "поддържането на макроикономическата и финансова стабилност", нашата бюджетна философия стъпва на "устойчиво социално-икономическо развитие с финансова стабилност". Ние не гледаме само цифрите, а хората, които стоят зад тях.
- Смятате ли, че настоящата власт се държи като счетоводител и виждате ли някаква смислена стратегия, заложена в бюджета на Министерството на финансите?
- За всичките тези години, през които ГЕРБ са на власт, в нито един техен бюджет няма да откриете смислена стратегия. Това са бюджети на оцеляването. Основните системи като социалната политика, образованието, здравеопазването, сигурността страдат от хронични дефицити, а управляващите им хвърлят по малко пари, колкото да съществуват на ръба на оцеляването. Разходите им се базират на много компромиси от типа - "трябват ти 500, ето ти 50, а другите, след като се реформираш". Така непрекъснато нещо се реформира, за да не се реформира нищо. Но това не трябва да ни учудва, защото в управленските им приоритети основна цел е максималното усвояване на европейските средства. Затова всички системи са сведени до мизерно съществуване с цел усвояване на тези средства. Това изкривяване се пренесе и надолу по вертикала, вследствие на което и бизнесът промени целите си. И вместо да се стреми към увеличаване на капитала си вследствие на разширяване на производството и търсене на нови пазари, за него приоритет стана усвояването на европейските средства. Затова няма как да има голям растеж. Затова и доходите са толкова ниски - в границите, признати по европейските програми. Средният осигурителен доход за юни 2017 г. за над 90% от осигурените е 672 лв. Това доведе до промяна в структурата на БВП с превес на услугите над индустрията и земеделието. Отделно изчезнаха или се стопиха под критичния минимум редица подсектори както от индустрията, така и от земеделието, вследствие на което веригата на снабдяването се наруши. И от нетни износители на редица продукти с висока добавена стойност се превърнахме в нетни вносители. Сега статистиката отчита повишаване на износа, но изнасяме основно суровини и стоки с ниска добавена стойност.
- Значи ли това, че еврофондовете са виновни?
- Не. Моделът на управление е сбъркан. Усвояването на еврофондовете не може да бъде крайна цел. Европейските средства трябва да служат за постигането на поставени цели. А тези цели трябва да ги поставят управляващите. ГЕРБ още от началото объркаха модела и резултата го виждаме сега. Не стига, че "прахосаха" европейските средства, отпуснати на България през всичките тези години, но и допълнително натрупаха дълг, който всички ние трябва да плащаме.
- С настоящия алтернативен бюджет БСП предлага отпадане на плоския данък, въвеждане на необлагаем минимум, което означава намаляване на данъчното бреме за хората с най-ниски доходи, но и прогресивна скала за по-високите. Какъв ще бъде ефектът от това?
- Въвеждането на прогресивно подоходно облагане с предложената от нас скала ще намали данъчното бреме за 2 850 000 работещи, или на всички с месечни доходи по-малки или равни на 2600 лв. Предлагаме и увеличаване на максималния осигурителен доход от 2600 на 3300 лв., което не само ще увеличи приходите от осигурителни вноски, но и ще се вдигне таванът на пенсиите, като максималната пенсия ще стане 1155 лв. Бюджетният дефицит вследствие въвеждането на необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата ще бъде 1,1 млрд. лв., ако се гледа мярката сама за себе си. Ако разглеждаме обаче комплексно цялата политика по приходите, то вследствие въвеждането на прогресивна скала и при облагането на доходите от дивидент, както и малко по-високата събираемост при косвените налози (поне на нивата преди кризата), то приходите, които биха могли да се съберат, въпреки негативния ефект от необлагаемия минимум, са с 2,7 млрд.лв. повече от заложените от Министерството на финансите.
- През 2007 г. именно БСП въведе плоския данък, а сега се отрича от него. Защо?
- През 2007 г. БСП въведе плоския данък с цел да се намали данъчната тежест, да се стимулира потреблението и да се подобри инвестиционният климат. В продължение на няколко години мярката имаше ефект, който продължи, докато държавата беше финансово стабилна. Една от оценките за финансова и икономическа стабилност е ръстът на чуждестранните инвестиции. В последните 5 години такъв обаче няма. Страната е привидно финансово стабилна, но в долна критична точка. В замяна на това липсата на адекватни политики от страна на управляващите от ГЕРБ за по-малко от 10 години доведе до драстично нарастване на икономическите диспропорции, регионалните дисбаланси и вследствие на това до дълбоко финансово неравенство. Днес БСП предлага да намали данъчната тежест за работещите, връщайки прогресивното облагане с необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата. Целта на тази мярка е не да накажем богатите, а да намалим данъците на работещите, като оставим близо 1,1 млрд. лв. в населението, стимулирайки по този начин потреблението. На практика преди 10 години намалихме данъците и сега предлагаме отново да ги намалим.
- Предложението ви за увеличаване на данъка върху дивидентите е непопулярна мярка, защо обаче смятате, че това трябва да се случи?
- В момента има несправедливост по отношение облагането на труда и капитала. Доходите от труд се облагат с 10% плосък данък, а доходите от дивиденти и ликвидационни дялове с 5%. Въпреки това голяма част от търговските дружества избягват плащането на дивиденти, като показват в балансите си огромни касови наличности.

На стр. 29

Така например по думите на финансовия министър Владислав Горанов към 31.12.2016 г., съгласно счетоводните отчети в касите на търговските дружества, е имало повече пари, отколкото БНБ е пуснала в обращение към този момент. Това означава, че за Нова година никой от нас не би следвало да е имал български левове в джоба. 
От друга страна, ако въведем прогресивно подоходно облагане само за доходите, предмет на облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, то голяма част от собствениците на търговските дружества ще намалят заплатите си и ще започнат да преразпределят печалбата си през дивидент. Затова предлагаме прогресивна скала със сходни прагове както за доходите от труд, така и за доходите от дивидент.   
- Когато обявихте алтернативния бюджет, лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че с проекта си целите отстраняване на причините за проблемите, а не просто лечение на последиците от тях. В кои сектори има най-много заплетени възли и как могат да бъдат разсечени?
- На първо място, това са системите, в които хроничните дефицити през последните години доведоха до най-големи изкривявания - образование, здравеопазване, социално осигуряване. Трябва да добавим и регионалните дисбаланси, които са основна причина за ниските доходи и отрицателната демографска картина.  В две от тези системи - образование и здравеопазване, предлагаме кардинални реформи, чиято цел е да се премахнат пазарните принципи, по които те се управляват. Здравето не е стока и образованието не е услуга, затова държавните и общинските болници не трябва да бъдат търговски дружества, а принципът "парите следват ученика" трябва да отпадне.
- Огромният проблем е корупцията у нас - къде е най-голяма и какви мерки залагате за борба с нея?
- Наред с борбата срещу контрабандата и сивата икономика, поставяме и борбата с корупцията в приходната администрация. Като основна мярка по тази тема ще ревизираме всички нормативни актове, засягащи приходната администрация с цел намаляване на субективния фактор, т.е. свеждане до минимум, където е възможно, на текстове от типа В "по преценка на проверяващия орган". Допълнително предлагаме създаване на публичен регистър на обжалваните, отменените и оставените в сила ревизионни актове по сектори и региони. Ще обвържем системата за стимулиране на служителите на НАП с резултатите от приключеното съдебно производство. Предлагаме набор от ефективни инструменти за отговорност на държавни органи и служители на администрацията при неизпълнение на законови задължения. Тук нашата цел е по-отговорна администрация, която да работи по строги, прозрачни и еднакви за всички правила.
- Това, което имаме в момента като БВП, ли е пределът ни и как смята БСП, че може да се даде по-голям тласък на икономиката?
- Това е пределният растеж, който можем да достигаме ежегодно при този неолиберален модел на управление. Затова ние залагаме на публичните инвестиции като двигател за икономически растеж.
- Един от сериозните проблеми у нас са големите регионални различия. Какви мерки залагате за тяхното преодоляване?
- За преодоляването на дълбоките регионални диспропорции, водещи до социално неравенство, миграция и задълбочаване на демографската криза, предлагаме създаването на специализирани национални фондове, защото именно тези фондове са пътят за реализиране на нашите стратегии. Единият е Фонд "Регионално развитие" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, предназначен за най-бедните и изостанали региони в България и Европа. Това са Северозападна България и районът на Странджа-Сакар. Средствата по фонда ще възлизат на 100 млн. лв. годишно и ще бъдат предназначени за изграждане и поддържане на пътната инфраструктура, финансиране на транспорт, учебни и лечебни заведения. Другият фонд е "Индустрия" към Министерството на икономиката. Фондът ще осигури държавна подкрепа чрез дялово финансиране и изграждане на нови предприятия, преимуществено в регионите с изостанало икономическо развитие.


 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 168

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 161

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 175

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 145

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ