Историята прелива през настоящето в бъдещето

Анко Иванов

След Освобождението на запад от София има огромно ненаселено мочурливо място, често заливано от Владайска река, наричано Ючбунар. През 1889 г. започва неговото заселване. Раздават се безплатни парцели на евреи, бездомници и пришълци. За две години в него се заселват 1500 души. В Ючбунар като в плодородна нива посяват социалистическите семена Д. Благоев, Г. Кирков, Гаврил Георгиев, в него живее и развива активна дейност Георги Димитров. От Ючбунар започвали първомайските манифестации в София. Ючбунар  става символ на работническите борби.
След започването на Втората световна война партийните организации от района се включват в действията срещу войната и за съюз със СССР. В "Красна поляна" стените и оградите на къщите са изписани с червена креда с лозунги. По време на Втората световна война сред активистите на партията и Комсомола в Трети район са Лиляна Димитрова, Давид Елазар, Иван Генчев, Ангел Солаков, Жана Авишай и много други. Провежда се разясняване на програмата на Отечествения фронт, в района са разпространени над 10 000 броя от нея.

След 9 септември има огромна динамика

в работата на партийните организации. Има ентусиазъм и желание за укрепване на новата власт. Особено активна е масово-политическата работа за провеждането на референдума и изборите за Велико народно събрание.
Изграждат се мощните за времето си заводи като Слаботоковия "Ворошилов", обувния "Девети септември", "Оптикоелектрон", "Сигнал", "Малчика", млекокомбинат "Сердика", Хлебозавод № 1, "Инжстрой" и много други. През социалистическия период в Димитровски район се изграждат хиляди нови жилища, включително жк "Люлин", нови културни, спортни, образователни, медицински и др. обекти. Сред тях са: ст. "Септември" в кв. "Ташкови ливади", построен предимно с доброволен труд на работниците от обувния завод; Трета градска болница; АГ Болница "Тина Киркова", няколко училища и техникуми, научноизследователски институти и др.
След Юлския пленум на ЦК на БКП (1987 г.) бе променено административното-териториалното устройство и се създадоха общините, сега райони, Възраждане, Илинден и Красна поляна. Красна поляна обхвана кварталите "Красна поляна", "Разсадника-Коньовица", "Ташкови ливади", "Западен парк", "Факултета".
Съвременната история на партийната организация на "Красна поляна" започна с нейното учредяване в края на 1987 г. Избран е ОС на БКП с ръководство: Анко Иванов - първи секретар, Атанас Голев - секретар по организационните въпроси, и Антон Татаров - секретар по идеологическите въпроси. В ръководството на общинския народен съвет бяха др. Катерин Катеринов - председател, и рано напусналия ни Сталин Генадиев.
Историята на районната организация условно поделям на два подетапа. През първия (до есента на 1990 г.) партията все още имаше значими властови функции на централно и на столично равнище. През него завърши в основни линии социалистическият етап и се задълбочи политическият преход. За първите две години усилията бяха насочени към няколко направления.
Първото, в класическата за времето си схема, бе повишаване на приноса на трудовите колективи в столичната и националната икономика. В общината нямаше главните тогава за страната проблеми с изпълнението на стопанските планове.
Второто направление, в което хвърляхме най-много усилия, бяха социалните (в широкия смисъл на думата) и благоустройствените задачи.
Третото направление бе политическата дейност на БКП и БСП. В началото тя се осъществяваше от 53 организации с 3150 членове, от които 1992 в кварталите. Партийните организации имаха редовен организационен живот, обсъждаха важни национални проблеми и решения на висшите партийни органи, но по-често вниманието им бе към местните проблеми на живота и бита на населението. Активно участвахме на събранията, където най-често от нас искаха повече от реалните ресурси, справедливо ни критикуваха. Налага се да опровергая едно твърдение, че БСП се е финансирала от държавата. Общинската организация се самоиздържаше във финансово отношение. През 1988 г. изразходваните средства от партийния комитет бяха около 113 000 лева, а събраният членски внос - над 164 000 лева.

Политическите промени на 10 ноември 1989 г.
    
бяха приети с надежда за действително изменение и усъвършенстване на социализма, предимно чрез неговото демократизиране. Проведената след това отчетно-изборна кампания се превърна в акция за незабавна и цялостна промяна в ръководния състав на БКП. Това бе една кампания, налагана чрез средствата за масова информация и някои дейци от ръководството на БКП. В резултат на това в новия състав на ОС и бюрото не бяха избрани двамата най-млади дейци. В новата сложна политическа обстановка участвахме в изборите на 10 юни 1990 г... Използвахме нови и нестандартни методи, особено между първия и втория тур и от 1 мажоритарно място бе избран нашият кандидат със 17 042 гласа, или 46.08%. Това бе най-доброто постижение на БСП в София.
След изборите се усили кампанията срещу "номенклатурата". По партийните дейци започна да се хвърля безкрайно много кал, твърде рядка и твърде миризлива. И по повод на калта срещу номенклатурата, ще кажа, че целево бяха използвани отделни отрицателни примери и чрез тях се обругаваха всички партийни дейци с явната цел да се отслаби партията. 
Определено мога да направя извода, че резултатите на районната организация в изборите са

в пряка връзка и зависимост

от провежданата от БСП на централно и столично равнище политика. Безпределно ясно е, че по провежданата политика на власт ни разпознават и подкрепят. Когато провеждаме с десните партии и с ДПС колаборационистка либерална политика - хората ни отричат. Хората очакват от нас водещ акцент в управлението да е защита на интересите на бедните експлоатирани наемни работници и на безработните. 
Партийно-организационната дейност в годините на прехода бележи непрекъснато отстъпление. Най-многобройна е партийната организация през 1990 г., когато в нея се вляха членове на партията от месторабота и тя достигна 5036 членове, обединени в 99 основни организации и клубове. След това има почти непрекъснат спад в членската маса, но през 2017 г. има увеличение с 39 членове. Това увеличение през последната година е резултат предимно на усилията на актива на районната организация. Най-значим е спадът в броя на членовете през 1991 г., когато от партията са отпаднали 2366 души. Сега в "Красна поляна" членовете на БСП са 355. Променя се и броят на партийните организации, като от 2001 г. досега те са между 22 и 25. Независимо от промените през целия период партийната организация в "Красна поляна" е с доминиране на възрастните членове, с малък брой и незначителен относителен дял  на членовете до 35 години.
Трябва откровено да си признаем, че повечето организации не водят редовен организационен живот, обикновено се активизират в навечерието на избори. Ръководният състав на РС през годините се променяше, но с малки изключения, той добре вършеше своята работа. Пред него имаше множество и то съществени трудности. Някои от тях успяваше да преодолее. Особено трудно бе в началните години на прехода, когато столичната партийна организация се ръководеше от чужди на идеологията и практиката на партията лица като проф. Близнашки, сега сътрудник на ДПС, и проф. Маринов. Като цяло може да се направи изводът, че партийната организация в "Красна поляна", макар и малка по численост, почти през целия период на своето съществуване е водеща в столицата, особено в участието в изборите. От 1990 г. до 2017 г. тя неизменно е в челните позиции по резултати.

Историята никога не свършва

Тя прелива през настоящето към бъдещето. А към бъдещето винаги трябва да гледаме с оптимизъм. Но както казва Жак Атали: "Да си оптимист не означава да мислиш, че проблеми няма, а да смяташ, че те имат решение". И ние в "Красна поляна" гледаме с реалистичен оптимизъм за нашето бъдеще. Всеки от нас придава сила на партията чрез общуването с безпартийните. По мое дълбоко убеждение ефективността от нашата, на всеки социалист работа сред безпартийните зависи и от очакваните, силно желаните и необходими промени в политиката на нашата партия.
Първото ми очакване е за промяна на отношението към миналото на БСП. В него има подеми и спадове, победи и поражения, но има и нещо основно - политика за защита на слабите, бедните, работещите. Оставам с неприятното впечатление, че ръководствата ни в годините на прехода не разглеждат БСП като партията наследник на цялата партийна история. Трябва много повече да изтъкваме не само периода на създаването, но и да подчертаваме борбата срещу фашизма. Тя е уникално историческо постижение в страна, която е била член на фашисткия Тристранен пакт. Не можем да допуснем забрава на делото на многото хиляди антифашисти.
Трябва да помним написаното от големия философ Хегел: "Който забравя миналото, е обречен да го повтори"! В България не трябва да забравяме фашизма и приноса на партията в борбата с него. Очаквам да се промени и отношението към социалистическия период, към това, което партията направи в социално-икономически и духовно-културен план. Сега поколението под 40-годишна възраст има само отрицателна представа за близкото социалистическо минало. Как да дойдат при нас млади хора, след като чуват само негативни оценки за социалистическото минало? Като че ли забравяме, че в края на социалистическия период България по БВП на глава от населението бе сред първите 30 страни в света, а в СИВ по жизнено равнище пред нас бяха само ГДР и Чехословакия. Забравяме да кажем на младите, че бе изградена мощна индустриална база и това позволи да се решат кардинални социални въпроси. Очаквам и промяна в отношението към дейците на партията от миналото. 
Но авторитетът на партията се гради не само и не толкова чрез историята, а предимно чрез прокламираната и провеждана политика. Резултатите от изборите у нас, а и в Нидерландия, Франция, Германия и Австрия разкриват    

потребността от промени в политиката

на социалистическите партии. На тази основа аз очаквам и ми се иска да се промени съдържанието на нашата политика, тя все по-пълно да изразява и защитава интересите на работещите, на наетите лица. Отделна партия не може да е на целия народ, а тя трябва да изразява интересите на част от него. В противен случай партиите стават излишни, както твърдяха навремето звенарите. Дори лейбъристките партии на Великобритания и Нидерландия се наричат партии на труда (от лейбър - труд). Очаквам у нас в близко бъдеще БСП да е припознавана от младите хора като партията на работещите, а не предимно на милионерите...
И ми се иска ние, в БСП, да формираме силна младежка социална политика, вписваща се в общата политика за повишаване на доходите, на пенсиите и решаване на демографския проблем.
Иска ми се и да променим нашия подход на формирането на политиката. Ние, социалистите, да не чакаме наготово Националния съвет, а самите ние да предлагаме, да подсказваме идеи и решения, а Националният съвет от своя страна да не се задоволява само да ни спуска документи, без преди това да се е допитал до нас какво да се включи в политическите програми и платформи.

(Из слово от тържественото честване на 30- годишнината на организацията на БСП в "Красна поляна")