Двете лица на антибиотика

В наши дни много се говори за неадекватния и прекален прием на антибиотици. Младите майки, когато чуят думата "антибиотик", изпадат в ужас и са убедени, че "лошият" и "некомпетентен" лекар просто иска да "отрови" детето им. Но невинаги е било така. Животът на милиони хора е спасен благодарение на антибиотиците.
Първият в света антибиотик - пеницилинът, е открит от Александър Флеминг през 1928 г. който го използва в суров вид на 9 януари следващата година, но истинското му приложение в медицината е към края на Втората световна война, когато пеницилинът е пречистен. За това учените Флори и Чейн получават Нобелова награда. През 1946 г. е създаден стрептомицинът - антибиотикът, спасил милиони болни от туберкулоза. Установено е, че оглушаването след неговото прекомерно използване е необратимо. Подобни ототоксични свойства има и гентамицинът. И още нещо много важно:   

Първият български пеницилин

е произведен на 4 септември 1954 г. - ден преди официалното откриване на Завода за антибиотици в Разград! В следващите десетилетия произвежданите в Разград лекарства надхвърлят 200 вида, а благодарение на този завод България става втората в света страна, която започва да произвежда и високоефективните антибиотици тубоцин и тилозин.
До появата на антибиотиците лечението на инфекциозни заболявания било основано предимно на методи от народната медицина. Днес са известни около 100 антибиотика. И те биха вършили прекрасна работа срещу бактериалните инфекции, ако през 50-те и 60-те години лекарите не са ги изписвали едва ли не за всяка инфекция. Като всяко лекарство прекомерната употреба води до нежелани ефекти и до... привикване. Така е и с антибиотиците. Допреди 25-30 години хората смятаха, че са победители в борбата срещу бактериите, но сета са

на път да загубят силата на медицинското чудо на ХХ век

Това ги научи все по-често да посягат към антибиотиците, а лекарите, за да се презастраховат от усложнения, започнаха да ги предписват все по-често. В наши дни устойчивост към известните антибиотици проявяват множество бактерии. Сред тях и причинителят на гонореята (найсерия гонорее - Neisseria Gonorrheae). Докато през 1944 г. по улиците на големи американски градове са разлепяни официални обяви, на които пише, че "пеницилинът ще излекува до няколко часа пациентите с трипер", през 2011 г. шведски изследователи съобщиха, че открили първия щам на гонорея, който не се поддава на лечение с антибиотици. "Бактерията, която причинява гонорея, се адаптира към медикаментите, с които сега е атакувана. Ако преди 15-20 години бе достатъчна 1 инжекция от препарата, което и у нас, и по света бе прието като стандарт за лечение, то през последните години сме принудени да увеличаваме дозата и да удължаваме периода на лечение", коментира преди време за ДУМА доц. д-р Георги Пехливанов. Днес лекарите са категорични, че преди изписването на антибиотик трябва да се направи

антибиограма -

изследване, при което се установява кои точно антибиотици могат да се справят успешно с бактериалната инфекция, която имате. Важно е да се направи и кожна алергична проба, за да се установи дали имате непоносимост към предписания ви антибиотик.
От 2011 г. Европарламентът призова ЕК да вземе спешни мерки срещу антимикробната резистентност (AMR) - способността на микроорганизми да се противопоставят на антибиотици. В наши дни AMR се превърна в сериозна заплаха за общественото здраве по света, защото:
- 25 000 души умират всяка година само в ЕС в резултат на инфекции, причинени от резистентни (устойчиви на лекарства) бактерии.
- 1,5 млрд. евро всяка година допълнителни разходи за здравеопазване и производствени загуби, дължащи се на резистентни към мултирезистентни бактерии в ЕС.
Добрата новина е, че се наблюдава значителен спад на консумацията на антибиотици в общността (извън болниците) в 5 държави в ЕС - Дания, Люксембург, Словения, Испания и Швеция. Докато в целия ЕС за последните 12 месеца 34% от анкетираните са приемали антибиотици, то в България този процент е 39. 87% от запитаните българи са получили медикамента след лекарско предписание и 12% са го взели "на своя глава", което е близо 2 пъти повече от европейците. Познанието за антибиотиците у нас е все още по-ниско от средноевропейското, става ясно от специално проучване на Евробарометър 445, за което у нас са проведени 1040 интервюта, а общо в ЕС са 29 969 души анкетираните. Докато 43% от европейците твърдят, че антибиотиците не убиват вируси, този процент сред българите е 26.

Правилата

за прием на антибиотици не са за пренебрегване, за да може да се почувства ефектът от тях. Трябва да се приемат в точно определено време, да се уточни дали конкретното лекарства да се приема преди или след хранене, да не се прекъсва лечението, когато човек се почувства по-добре, защото това крие сериозен риск от повторна изява на инфекцията, която може да бъде много по-силна. Продължителността на лечението е различна в зависимост от заболяването. Например за ден или няколко дни (за някои леки до умерени инфекции на пикочо-половите пътища), за 5-7 дни (при бронхит, тонзилит и други инфекции на горните и долните дихателни пътища), за 1-2 седмици (например при пневмония), в продължение на няколко месеца (костни инфекции), пише "Фрамар".



Руски учени откриха как да се предотврати антибиотичната резистентност

Бактериалната резистентност може да бъде блокирана чрез използването на малки протеини (пептидни инхибитори/блокиращи агенти). За откритието информират учени от Политехническия университет в Петербург в сътрудничество с Националния изследователски център на Института "Курчатов".

Специалистите разработват пептид, който е безвреден за хората и има способността да потиска ключовия катализатор на SOS-реакцията в бактериите. Те обясняват, че с времето бактериите мутират и придобиват нови свойства, с които устояват на антибиотици. Разработеният от тях агент обаче може да спре процеса на адаптиране на генетично ниво като блокира еволюцията на бактериите.

„Разполагаме с изчислителен метод за проектирането на уникални пептиди, които са с биологично активна пространствена структура и максимална стабилност“, коментира водещият автор на изследването Александър Якимов.
Известно е, че много други държави също търсят методи за борба с бактериалната резистентност към антибиотици, но засега неуспешно. През последните години се появяват все повече антибиотици, но тяхната активност постепенно се понижава. Това е от изключително значение за резултатите и трайността на едно бъдещо лечение.
Изобретението на руските учени може да подобри превенцията и терапиите при хора, животни и растения срещу инфекциозни заболявания. Очакванията са новият метод да намали тежестта и продължителността на болестите по света.
Наскоро руското правителство публикува стратегия за борбата с антибиотичната резистентност за периода до 2030 г. В нея са предвидени анализ на механизмите за развитие, устойчивост, подобряване на мерките за ограничаване на разпространението на патогени с антибиотична резистентност, системен мониторинг на разпространението, разработването на алтернативни методи за диагностика и лечение и разработването на антимикробни средства срещу инфекциозни заболявания.
Проучването е извършено с помощта на грантовете от Руската научна фондация и е публикувано в сп. "Нуклеинови киселини".