Мъртъв съм

Поканиха ме на спиритически сеанс. Отидох макар, че не вярвам на тия неща. Нищо особено не се случи -  седим около масата, пийваме и хапваме каквото Бог дал и си бъбрим за това-онова…Поопитах:
- Кво става бе, няма ли да разговаряме с мъртъвци?
Отговориха ми:
- Ми досега какво правим! Тук само ти си жив!
Едва сега огледах внимателно гостите – ужас, зеленикави са някак лицата на гостите, мрачно звучи смеха им, очите им са такива едни стъклени, а този, дето е срещу мене май и вампирски зъби има…
– Мене например преди два месеца ме съкратиха! – обяснява ми той. - Знаеш ли какво значи това? Смърт! Жив погребан! Никой никога никъде в България вече няма да ме назначи отново на работа по специалността ми! Кой ще ме вземе на моите петдесет и осем години?
- И мене мъртъв ме бройте! – обади се друг един и печално заклати глава. – Здравната каса престана да плаща половината от лекарството, дето ме крепи! Как сега с моите  двеста лева заплата да намирам по седемдесет и четири лева месечно, за да го купувам! Следете некролозите!
- И ние сме свършени! – пали цигара жената до мене. – Семеен бизнес решихме с Мишо да въртиме – пилешко месо ще произвеждаме. Само златните си зъби не сме ипотекирали и сега, тъкмо работата тръгна, някакви бандити взеха да внасят, от Гваделупа ли, от Шри Ланка ли пилешко! И ни мита, ни такси, нищо не плащат, щото комбина с митничари и ветеринарни правят, направо без пари на дребните търговци го дават! И ние кво, как се издържа на такъв дъмпинг? Кажи им бе, Мишо!
- Абе търсете ни погребална агенция! – въздиша мъжът й и вдига чаша. - А за Бог да прости!
Тръгнах си късно вечерта и, това може да ви прозвучи егоистично - щастлив бях! Все пак, жив сред всичките тези мъртъвци!
Жив ли?!?
На следващата сутрин, някъде около десет, на външната врата се позвъни. Отварям аз и какво се оказва моля ви се? Стърчи на стълбищната площадка едър мрачен тип с черни очила, стои до него още по-мрачен съдия-изпълнител, а зад тях надничат цигани-хамали. И знаете ли какво ми казва, мутрата му с мутра? С нисък  бавен глас, от който всичките ти косми щръкват, настоява да опразня апартамента му! Моят?! Бил го купил! И ми подава нотариалния акт! Гледам аз акта и не вярвам на очите си – лично съм му го бил продал. И всичко в документа е съвсем както законът го изисква: нотариус, свидетели, подписи, печати…
Все едно тавана на главата ми падна - мъртъв съм!