Нормално ли е?

Пламен СТАНКУЛОВ

Невероятно, но за месец в партийната ни терминология навлязоха множество думи, чуждици за БСП, като "ти не си партията", "партията не си ти" "приятелски огън", "разделяне", "разцепване", "нормалност", "треторазрядни", "сталинизъм" и прочие. Проблемът не е в това, че те се насочват към председателката на партията ни, а в това, че се вкарват умишлено от някои социалисти, които доскоро ни омайваха с "новото ляво", "автентичното ляво", "лява алтернатива". И в името на какво го правят, на накърненото им ЕГО ли, на това, че са нещо "по" от редовите социалисти, или пък, че не могат да акумулират партийна и политическа власт?
Вместо другарство, солидарност - една злоба, нападки необосновани, реваншизъм и то от членове на Националния съвет. Някои поне за малко не помислиха ли как се чувстват редовите социалисти, които искат промяната в БСП и наивно вярващи, че заедно всички ще я направим? Пак ли за пореден път "дърпат" партията надолу и докога? За да докажат себе си ли? Тревожен е фактът, че някои се опитват да ни убедят, че това е нормално в 126 годишната история на БСП. Ако в миналото дискусиите, споровете и разделянията са били на идейна и политическа основа, то днес не е така. Не, не е нормално!
Целта на споделеното не е да защитя председателката др. Нинова, тя сама ще свърши това, а да изразя едно мнение, ако бъде публикувано. В продължение на повече от година чакам уставно решаване от ОПКК на тежките проблеми във Видинската общинска организация, но решаване няма и няма. В продължение на повече от година упорито, и за мен умишлено, не съм допуснат до среща в приемния ден на председателката и то по чисто партийни въпроси. Аз съм един от множеството социалисти, които не са консумирали, а работили безкористно и успешно за своята партия и трета година чакам да ми бъде изплатена неползваната отпуска за седем години. Обидно ми е, след като представих отчетната си карта в районния комитет осем месеца чакам да се реши в коя ОПО да членувам и да работя за партията си. Как да си го обясня това? Несъмнено грешки се допускат и няма безгрешни. Доверието все още е на добро ниво и заслуга за това е на самата председателка, но така няма да продължи дълго. Някак си процесите на промяната в партията се забавят. Дребни на пръв поглед проблеми продължават да се подмитат и се оставят сами от само себе си да се решат, а това руши доверието между самите нас. Все още уставните норми не са станали задължителни норми на партиен живот за всички членове. Конфликтите тлеят, лобитата си работят, личните битки пак избуяват, неудовлетвореност, интриганства и апаратни игри, но те не се решават с медитиране, не са ни нужни медиатори, а работници - организационни и партийнополитически. Повече от всякога ни трябва справедливост и уставно укрепване на организационното състояние на всички структури, кадрово укрепване в чисто партиен план (и на "Позитано" несъмнено). Повече компетентност, воля и активност трябва да имат и проявяват част от екипа и апарата в централата! Позата на страничен наблюдател на изчакване не помага. Преди 18 месеца в една медия изразих мнението, че трябва да спасим БСП от "елита" на самата ни партия и е дошло време. В Европа този процес започна в Гърция, после дойде испанското движение на "възмутените" и набира скорост. Председателката има сили за това и най-вече пълната подкрепа на социалистите!
Умишлено не изразих цялото си мнение с мисълта, че по-голямата публичност вреди на партията.