Занемели като на молитва

Стефчо КИРИН

Храм-паметникът "Рождество Христово" е православна църква и се намира в началото на Шипченския проход, в Северозападните покрайнини на село Шипка (днес град Шипка), в южните склонове на Стара планина. Построен е по проект на архитекта  А.Й.Томишко в памет на руските воини и българските опълченци, загинали в Руско-турската освободителна война. Храмът е построен с дарения на руската общественост, върху земя, дарена от жителите на Шипка, в стила на руската  църковна архитектура от 18 век. Строежът започва през 1885 г. и завършва през 1902 г. Камбаните, най-голямата тежи 12 тона, са отлети от събраните в района гилзи. Храмът е открит и осветен тържествено на 27 септември (15 септември стар стил) 1902 г. и съвпада с 25-годишнината от Шипченските боеве. Реч произнася старозагорският митрополит Методий Кусев, виден общественик и висш български духовник. Това е

повод да празнува цяла България

и с тържествеността да даде още едно доказателство за своята признателност към великодушната Освободителка.
И наистина за кратко време приготовленията вземат големи размери: съставят се програми, изпращат се делегации да канят скъпи гости...А ето какво казват архивите за този момент: "От поканените руски гости присъстваха: Негово Императорско Височество Великий Князъ Николай Николаевичъ-представителъ на Негово Императорско Величество Руския Царъ и един отъ главните участници въ Руско-турската война; Военниятъ  Министъръ Генералъ- адютантъ Куропаткинъ; Генерала отъ инфантерията Драгомировъ, бившъ началникъ на славната 14-а дивизия, която първа премина Дунава и учителъ на нашите по стари генералъ-щабни офицери; Генерала отъ инфантерията  Столетовъ, бившъ началникъ на славното българско опълчение и единъ отъ главните дейци на Балкана и при Шейново; Графъ Толстой, бившъ началникъ на Първа бригада отъ българското опълчение и чуденъ юнакъ при отбраната на Шипка; Генералъ-Лейтенантъ  Графъ Келлеръ, бившъ началникъ-щаба на българското опълчение, и други важни сподвижници и храбри юнаци на Шипка и Шейново презъ достапамятната 1877 г. Но най-важния гостъ беше Негово Високо Превъзходителство Генералъ Графъ Игнатиевъ, на деятелността на когото, като руски посланикъ въ Цариградъ, България дължи най-много своето освобождение."
На другия ден, 16 септември, на историческия връх "Св. Никола", в присъствието на на Негово Императорско Височество Великий Княз Николай Николаевич, на всички руски гости, на поканените висши български чиновници и офицери и при грамадното множество народ, се отслужва

панихида за падналите герои през 1877 г.

През време на панихидата три български дивизии стоят на околните върхове, занемели в положение за молитва. Гробна тишина владее Балкана! Очите на 40 000 войници са втренчени върху славния връх, където се чете упокойна молитва за падналите герои. Но ето че хорът подема възгласа "вечная памет" и околните върхове, мълчаливи дотогава, изведнъж запяват бойна песен. Двеста топа, наредени по гребена на Малуша, Търсювиц и Св.Никола, зачестиха със своите гърмежи и хилядите пушки на пехотните вериги, залегнали по урвите и канарите, затрещяха с чести залпове. Зарева Балканът, закънтяха неговите усои и ехо гръмко и вихровито отнесе надалече "вечная памет" на падналите герои. Моментът е величествено трогателен: споменът - тържествен и достоен за бойните дела, станали по тоя връх.
Панихидата свършва, войските оживяват. Гостите се изкачват на върха Св. Никола и следят внимателно развитието на "боя", от 11 август, с бинокли в ръце и с нетърпение чакат повторението на действията, в които преди 25 години (1877 г.) те бяха участници.
...Турската армия почва първа. От Търсювец, Малуша, Копача, на Орлово гнездо и Кокошката забълваха гъсти кълба дим, а в отговор се обади и Св. Никола - също, както онези дни: един срещу пет; борба на великан, обкръжен от три страни! Руските окопи се заемат набързо от пехотата. Турските части, прикрити по урвите и гънките, настъпват чевръсто. Топовните гърмове зачестяват; след малко почва сухият и нервозен трясък на пушките от двете страни.
Дългите в няколко реда турски линии са вече близко; ето някои достигат до самите окопи; гърмежите се сливат в хаотичен рев; дим гъст покрива цялото пространство; земята трепери от урагана в последния момент.

Също както тогава...

Там вече откъм Малуша, храбрите защитници  отстъпват и горе от Св.Никола опълченците с горест на сърце се вглеждат към заплашения пункт. Още една минута и всичко вече свършва, а тогава - обща сеч от Балкана до Дунава и робство пак, вечно робство!
Но ето там, в тила, бликнаха чести димове, забелязха се отделно тичащи хора, групи и цели части, и след малко "урра" потресяюща, "урра" тържествена и победоносна прогърмява по Балкана. Помощта дойде; положението бе осигурено; враговете - отблъснати, и България - спасена.
...Стояха гостите на славния връх, внимателно се взираха в действията и спомени живи, спомени славни и печални, се будеха в тях. Унесени в това що е било, в това що е вече минало, стояха те прехласнати и с недоумение се обръщаха към настоящето, тъй добре изразено с всичко, което някогашният братушка, а сега възмъжалият българин, правеше, като дан на признателност към своите братя освободители.
На другия ден се извърши повторението на славния Шейновски бой. Трябваше да се покажат по-главните епизоди на боя; нападението на генерал Скобелев откъм село Имитлий; атаката на руските стрелци и помощта, оказана там от българските опълченци; хвърлянето на 5-а Опълченска дружина върху първия турски редут и неговото превземане; атаката на славния Углицки полк; обкръжаването на турската армия; нейното предаване и пр. Маневрата бе изпълнена блестящо и също тъй, както през 1877 г., впечатленията бяха потресающи, особено в момента, когато турците, обкръжени от всички страни между Шейново и Шипка, правеха последни усилия да се съпротивляват и черкезката конница се хвърли да премине през руските редове, а най-вече, когато четиридесетхилядната турска армия, събрана вкуп, в една обща маса, бе принудена да сложи оръжието и да се предаде в плен.
Като по щастливо съвпадение началник на отряда, който представляваше русите, беше

същият оня поручик Николаев

който особено се отличи в Шейновския бой през паметната 1877 г., за което бе награден още тогава с руския военен орден за храброст - "Св.Георги Победоносец". Когато в този бой напредването на руските войски бе спряно от силния огън на неприятеля, 5-а опълченска дружина излезе от резерва, достигна бързо линията на стрелците и заедно с тях се хвърли върху първия турски редут. В тоя момент, всичките офицери и три четвърти от опълченците бяха извадени от строя. Останаха само шепа хора, които, сплотени около ранения поручик Николаев, достигнаха рова, прехвърлиха насипа, избиха турците, превзеха им топовете и увлякоха подир себе си в атака останалите части.
Тоя храбрец българин, тоя тогава току-що произведен поручик, бе сега генерал-лейтенант, достойно отличен не само за юнашкия си подвиг в Руско-турската война, но и за големите заслуги, които е принесъл на Отечеството, както при командването на победоносните български войски в боевете при Цариброд, Драгоман и Пирот, тъй и за отличното му държание като честен и верен български войник и доблестен патриот през 1886 година.
„Шипченските тържества се завършиха съ блестящъ парадъ, въ който взеха участие 60 дружини, 250 оръдия, цялата наша кавалерия и пионерски части. Следъ парада, при главната квартира въ Шейновския лесъ, имаше приемъ, а следъ това бе даденъ разкошенъ банкетъ въ честъ на скъпите гости - руси. Всички руски генерали, офицери и войници бяха наградени съ високи ордени.”
Най-бляскаво и най-сърдечно бе посрещането на Негово Високопревъзходителство генерал граф Игнатиев, който предприе една кратка обиколка до някои наши градове. Това бе триумф, в който взеха участие всички - от най-богатия до сиромаха; триумф на цял един народ - на заслужилия мъж, на чудния деятел за нашето освобождение. Понесен на ръце, отрупан с цветя и венци, акламиран най-живо, трогнатият генерал Игнатиев ронеше сълзи от умиление, че вижда нагледно плодовете на своя дългогодишен някога труд и че българският народ признава и цени не само неговите заслуги, но и тези на братска Русия.