Министрите да чертаят политики, не да обясняват защо яйцата са заразени

Проф. КРАСИМИР ПЕТРОВ е член на академично тяло на БЦМ Академия-Берлин и Ехроrt Akademie. Чете лекции по вземане на управленски решения и управление на човешкия капитал в България, Германия, Полша, Финландия, Русия и Турция. Бил е консултант в провинциалното правителство на Баден Баден, Щутгарт


"За българските мениджъри резултатите са на първо място, а мисленето - на последно"

- Проф. Петров, какви са вашите наблюдения върху икономическия управленски елит на България и Европа днес?
- Трудно ми е да критикувам. Имам впечатление от динамичните семинари с представители на големи, средни и малки фирми, както и на администрацията. Преди време министър отдели твърде много време да обяснява проблема със заразените яйца, макар че това въобще не е работа на министър. Навремето към това министерство имаше първокласна институция - НВМС (Национална ветеринарно-медицинска служба), с невероятно образован екип, обучен от директора до портиера как се действа при подобни ситуации, както и на спазване на йерархията. Всеки на своето място. Тогава един млад министър на земеделието нареди обучение на всички нива. Помня тази заповед и я нося като образец за управление. Накратко съдържанието на министерската заповед: работа с клиенти, стратегия, принос за обществото, хората, партньорство, резултати и накрая - лидерство, което да познава законите на Брутос, т.е. въжето на шията за всички директори, ако не се справят с три важни неща: стратегия, цел, резултати.
    В някои водещи фирми в Европа предупреждават директорите, ако не се справят с поставената управленческа задача, как да се хвърлят с главата надолу от петия етаж, а нашият иска отговорност от портиера и го кара той да се хвърля. Помня тези директори на РВМС в Благоевград, Русе, Стара Загора, Плевен, Монтана, Кърджали, Хасково, Ловеч и др., защото бяха учили и научили законите на управленческия мениджмънт. Директорите и първите заместници идваха по-рано на работа от своите подчинени, не провеждаха дълги съвещания и всичко онова, което научиха в Германия, го прилагаха успешно като приложни знания. Ако имаше бедствие - до един час съобщаваха на населението чрез медиите за някаква болест и даваха съвети какво да се прави.
- Къде е тайната на управлението?
- Науката мениджмънт започва от цар Соломон, когато иска от царя на Тир да изпрати някой човек, който да му построи храм във Вечния град. Царят му изпраща опитни работници и майстор на име Хирам. Архитектът бил надарен, защото всичко научил, като наблюдавал и узнал тайните на природата и нейната хармония. Имал удивителни умения да наблюдава и да вниква в същността. След като пристигнал, Хирам наредил отдясно дърводелци, по средата - каменоделци, и отляво - онези, които разбират от метал. След това ги разделил: най-обикновените - чираци, по-добрите - калфи, и най-горе, които ръководят - майстори. За да няма объркване, всяка група получила специални думи (пароли). Това бил мъдрият ред на йерархията. Знанието давало възможност на чираци и калфи да преминават на следващо ниво. Именно тази мярка станала причината за убийството на Хирам. Трима калфи искали да узнаят тайната парола, определена от мъдрия Хирам, а той им отговорил, че само знанието дава възможност тя да се узнае. Те го убили, а цар Соломон, в знак на признателност, му издига паметник.
- Но някои казват, че идва краят на йерархията?
- Кой го казва? Без нея няма движение в организацията. Казвам го заради българските мениджъри - ще вървим напред, когато отново въведем строга йерархия, т.е. всеки да е на своето място. Иначе всеки си мисли, че е директор или министър и може да си прави каквото си иска. Директорът е директор, началникът е началник с правата и отговорността на съответното ниво.
Силата на личността директор управленец е да приеме с ентусиазъм високите постижения на своя предшественик, а не да ги отхвърля, защото знае основните закони на управлението - учи се от неговите успехи, взема предвид неговите провали и най-важното - прави неговите сътрудници съмишленици, а не врагове.
Всички ще умрем, но голяма част от директорите са жертва на преждевременна смърт поради небалансиран начин на живот, конфликти на приоритети, недостиг на време за решения под стрес да не бъде избутан от друг и накрая - най-тежката смърт, предизвикана от арогантност, гордост и самомнение. Малко български министри и големи началници са приели постиженията на своя предшественик. Силата на Александър Македонски е била във враговете, на които определя доминираща роля. Слабостта на подчинените зависи от недостатъците на шефа.
- Какво ни пречи да постигнем успех?
- Ние, българите, имаме лоша концепция за успех. Организирахме преди време семинар и игра за директори. Участниците трябваше да подредят в главата си творческия път на ключови неща - идея, решения, действам, мисля, правя. Западните колеги подредиха правилно редичката: на първо място -  мисленето, на последно - резултатите. За българските мениджъри резултатите са на първо място, а мисленето - на последно. А е вярно обратното - много мисли и тогава вземи твърдо началническо решение, нямаш право на грешка, когато управляваш екип.
- Какво показват вашите наблюдения и опит?
- Ние мислим, че мислим, но реално мразим да мислим. Ето какви са резултатите от семинарите и обученията, които сме организирали: 38% мислят, 44% мислят, че мислят, а останалите мразят да мислят. Малко срамно е за нас, но трябва да се замислим, ако искаме да вървим напред.
Трябва да повикаме великия Сократ, за да научи нашите ръководители да мислят, да четат, за да постигнат резултати. Забелязвам, че голяма част от българските топ мениджъри, които се появяват по телевизиите, са немощни, с лоша концепция и само дърдорят за бизнес, без да посочат крайни резултати. Репликата "Искам, желая, ще го направим" е мизерия на мислене. Важното е как да го направим без грешка.
Преди четири месеца имаше ремонт на булевард "Дондуков" в столицата. Сега - пак ремонт. Как е възможно това? Това не е работа на кмета. Кметът е голяма функция. Той има редица подчинени. Следователно, още утре всички под кмета да седнат и да изучат принципите на Бермудския триъгълник - власт, ред, отговорност, задължения, функции на нивата. КС една дума - йерархия. Ние, милите българи, копаем, дълбаем геран, когато ожаднеем, и никога не правим това по-рано. Хората мислят с години напред, а ние като недоклани се блъскаме с цялата си предсмъртна енергия, бутаме и чакаме. Ако има държавни закони за управляващия директор, за лоши резултати - веднага в затвора, а не да тикаме там циганката Айше.
Вижте курортите ни, замърсените реки и гори... Вгледайте се и ще видите алчност, подлост и робство. Често пътувам и поне 10 минути спирам пред реките в Париж, Будапеща, Лондон, Варшава, Москва. И си спомням за нашата истинска бара - Перловската река. Каквато ни е Перловската бара, такъв ни е акълът, такъв ни е духът. Да чувстваш вина за мръсната вода, означава да си много интелигентен и да гледаш напред. Простият човек е винаги прав за всичко, защото за него минало и бъдеще нямат значение, те са в рамките на днешния ден. Да чувстваш вина и цената на вината са размишление, отговорност, гледане напред и отново вземане на твърди управленчески решения.
- И все пак, каква е основната характеристика на европейския образован мениджър?
- Европейският мениджър има изградена управленческа философия. Той идва във фирмата не с авторитета на властта, а с властта на авторитета, т.е. иска да бъде уважавана личност. Това е особено важно за министрите - те идват да управляват с властта на авторитета си, а не с партийната централа. И налагат единно ръководство, дисциплина, ред, организация и планиране, защото планирането е 100% мислене и директорът или министърът нямат право на грешка. Те не разчитат на чувствата си, защото те ще донесат провал и разочарования за тези, които управляват.
Иначе сме красив народ. А ако научим децата на трудолюбие, избягване на безсмислени разговори, ред, решителност и пестеливост, ще имаме успех.