Безхаберие и преди и след летището

Игнат Ст. Минков

Българска традиция е при големи празници, значими събития и когато посрещаме гости, да почистим специално и подредим представително дома си. Тя е израз на уважение към събитието, към гостите, на самоуважение към самите нас, на разбирането, че предстои нещо надхвърлящо всекидневието, нарушаващо катаденността на делника със своята важност и значимост. Всеки народ има такива традиции на празнично обновление и те са живи и в съвременния живот, поддържат се, навлизат в нови сфери, подобряват се с нови подходи и форми, за да съхранят и обогатят  социалната си ефективност. Тези традиции и утвърдените чрез тях практики се считат за толкова важни, че са обект на най-стриктен контрол, дори от водещите личности в общността. Наскоро във филм, посветен на 90-годишнината на кралицата на Великобритания, видяхме как лично Елизабет II най-стриктно контролира подготовката на прием, посветен на официалното посещение на китайския президент Си в страната.
Предстои ни важно събитие - Българското председателство на ЕС през първите шест месеца на 2018 г. Ще ни гостуват и ще посрещаме многобройни и важни гости, ще покажем какви сме, културата си, характера си, постиженията си, способностите си!

Прекрасна възможност като нов член на ЕС

най-малко познат сред другите, особено западните страни членки, все още пренебрегван и незавоювал достатъчно висока репутация, да покажем, че сме народ и държава със стойност. И че макар и по-бедни и недоовладели още докрай високите показатели на европейската цивилизация, сме способни, амбицирани сме и упорито работим да ги постигнем, че и да допринасяме за тяхното по-нататъшно обогатяване.
Припомням всичко това, защото съм сериозно обезпокоен от вида на София, особено при влизането в нея от летището само два месеца и половина преди Нова година. Тези дни ми се случи да мина няколко пъти по булевард "Брюксел" - надлеза от "Цариградско шосе" до старото летище (днес "Терминал 1") на софийската аерогара.  Какво се вижда? Оказва се, че надлезът - отклонение от този булевард към новото летище (Терминал 2), откъдето ще идват и по който ще заминават гостите ни, все още не е завършен - едва сега се строи, тепърва се прави арматура, излива се бетон, а кога ще се полага и асфалтът не е ясно. Най-вероятно е това да стане през мръзнещите дни, когато такава работа се прави в краен случай и тя не гарантира високо качество. Ще си позволя да попитам: та нали Терминал 2 е построен преди няколко години, надлезът към него е проектиран също отдавна, отдавна се знае и че София ще домакинства Председателството на ЕС от 1 януари 2018 г. Защо отклонението вече не е построено, защо се работи по него в последния момент, бързо, спешно, най-вероятно некачествено, "урболишката", както казва народът. Какво пречеше този надлез да бъде готов още поне преди година, да се оформят добре самият той и по-нататъшния път до новия терминал да се благоустрои и трасето за старото летище? Кой трябва да поеме отговорността за това безхаберие! А наблюденията показват, че проблемите за добрия вид на София при влизането в нея от летището не се изчерпват само с непострояването на този надлез.

Ако британската кралица

счита за важно лично да проконтролира как е подготвен един рутинен прием, правен стотици пъти по време на нейното царуване, не трябваше ли и г-жа Фандъкова, заедно с компетентните си сътрудници, че и хора от правителството заради толкова важно събитие за страната ни, да видят специално какво впечатление ще направи София на важните ни гости, повечето от които за първи път я посещават и от тези първи впечатления ще си направят изводи за цялата ни страна, за държавата и народа ни. Защото, ако го бяха направили, ще видят, че има какво да ги обезпокои! 
Тук ще си позволя да посоча само отделни негативни факти, направили ми впечатлени, без специално да се занимавам с този проблем, докосвайки се инцидентно до него.
 При влизане в София правят крайно неблагоприятно впечатление фасадите на жилищните блокове в жк "Дружба", вдясно от булевард "Брюксел". Те са неугледни - с опадала боя и мазилка, с неподържани балкони, олющени - явно непипнати от построяването им преди 40-50 години. И само тук-там с отделни санирани апартаменти, при това всеки с различна замазка. Същото грозно впечатление правят жилищните блокове, гледани на път към летището, особено последният по-висок от другите. Впечатлението от тази картина е крайно обезпокоително - натрапва оценка не само за бедност, но и за ниска битова култура, за принизени критерии - не само за собствениците, но и за столичната община, допуснала такава немара. След като първото, но дълбоко разочароващо впечатление у гостите е най-силно, после каквото и да се прави, то трудно ще бъде изтрито.
 Проблемът, разбира се, е общ за града, а и не само за столицата, той е и по-дълбок и изясняването му изиска специален коментар, който не е възможен тук. Само ще посоча, че една от причините е в утвърждаваните през последните десетилетия нагласи всеки да гледа себе си, да се грижи само за собствеността си, да не се интересува какво става извън жилището  му. Вътре жилището е прекрасно обзаведено и поддържано, но за общия външен вид на сградата, за общите й части собственикът не желае да се грижи. Някогашните практики (пролетни и есенни общи за съвместно живеещи "съботници" и др.) за поддържане на общите имоти и околоблокови пространства, на детски площадки и игрища, на градинки с цвета и т.н., вече

отдавна са забравени от "демократичните" ни общини

като "комунистически", макар че те са стара българска практика на съжителство, умело използвана и от властите по време на Първата българска република. А и повечето от тези крайблокови терени (практика единствено в България) са реституирани. Каквото и да струва и макар че вече почти няма време, жилищните сгради край "Брюксел" и поне стотина метра навътре от булеварда трябва спешно да се санират или поне да се освежат, като се боядисат наново изцяло. Учудващо е, че този проблем досега не е видян и решен.
При кръстовището пред старото летище има паркинг. Той е също крайно неугледен - ръждясали метални коли, деформирана оградна тел, бурени, боклуци и мръсотия. Защо се допуска това?
И софийското летище ще има паркинг, на който излитащите от София за няколко дни да оставят колите си. Оттам със специален превоз се предвижда да бъдат откарвани до единия или другия терминал, и от който, като се върнат в София обратно, да се качат в колите си и се приберат там, откъдето са тръгнали. Такива паркинги има край всички уредени летища. Но софийският все още не е завършен, все още се работи по него. И при неговото изграждане и бъдещо ползване се виждат проблеми. Той се намира на около 250-300 метра от отклонението на пътя, по който се ходи до ВИП сградата на летище София. Дотам пътят е добре асфалтиран. По-нататък - до новия паркинг, обаче, пътят е лош, неравен, тесен, с грапавини и дупки по асфалта, с уронени краища, без ясно оформени крайпътни табани. Нещо повече, околните терени са изоставени от години ниви, днес с бурени, тръни и всевъзможни боклуци, нахвърляни от преминаващите оттам коли и от близката циганска махала на кв. "Хр. Ботев". Гледката е потресаваща тя или трябва да се промени, или по-добре е в такава околна среда паркингът да не се открива -

излагането ще бъде по-малко


Проблемът с терена около новия летищен паркинг е само малък епизод от крайно острия проблем за изоставените земеделски терени край София изобщо. Тръгнете с кола от "Цариградско шосе" по северната тангента. Още в началото ще видите край пътя много декари прекрасна, но изоставена от години земя. Те преди години се стопанисваха от Селскостопанската академия. След като й бяха отнети, наместо да дават полза сега дивеят и развъждат бурени. Такива терени се виждат не само край всички пътища, влизащи и излизащи от столицата ни, но и при излитане и кацане от самолетите. Когато за пръв път видях отвисоко тази пустош около главния град на страната ни, душата ме заболя. Питам се нашите държавни мъже не виждат ли тази убийствена безстопанственост, не сравняват ли, не забелязват ли крещящата разлика между земите край нашите летища и градове и тези в другите страни, не им ли е неудобно да търпят тази унижаваща и толкова компрометираща ни ситуация. Не може ли предстоящото българско председателство да стане повод за предприемане на мерки, та най-после тези земи да започнат да се обработват, да дават реколта, да престанат да бъдат развъдник на боклуци и символ на безхаберие и изостаналост. Все още има време за това!
Боя се, че Столичната ни община не е осъзнала до необходимата висока степен отговорността си към предстоящото председателство. Дори и дребни проблеми не се забелязват и решават. Ще дам само още два примера. Преди време бе асфалтиран отново бул. "Брюксел". Прекрасно. По време на изграждането на метрото за Бизнеспарка в "Младост" бе ремонтиран и продължаващият го булевард "Ал. Малинов" - по него се излиза на южния Околовръстен път - най-краткия маршрут за правителствената резиденция "Бояна". Но 150-метровата отсечка - подлезът под "Цариградско шосе", свързваща двата булеварда и подходите към тях от жк "Дружба", останаха непипнати. Те не са ли на София, защо останаха неремонтирани, с неравности, кръпки и копки, след като тук на два пъти бе струпана многобройна и работеше скъпа и сложна техника, кой и кога ще я докара отново да ги ремонтират и

колко по-скъпо ще излезе това

Тротоарите около площада край храм паметника "Ал. Невски" - един от най-представителните обекти на столицата, е застлан със специално издялани монолитни плочи. Пред Синодалната палата обаче плочникът е разкъртен, видяхме това със съпругата ми, когато на 24 май отидохме да поднесем цветя на паметника на Вазов. Тогава си казахме - започва туристическият сезон, сигурно разбитото ще бъде поправено. Но когато в края на август минах отново оттам, тротоарът така си стоеше разбит. А Столичната община е само на 200 метра! Защо се търпи това?  Тази есен от булевард "П. Евтимий" се спуснахме надолу по "Витошка". Радостно ти става да видиш как този булевард се превръща в столичния Шан-з-Елизе, при това в по-човешки мащаби и интимност. Но и тук дразнят олющени фасади и калкани, ръждясалите метални части на балконите, всевъзможни стари, ненужни вече и нови кабели. Дребни неща, но също говорят за немарливост, за липса на стопанин, който да създава ред и вдъхновява за високо равнище на урбанизираната среда.
Столичната община не успя да използва предстоящото българско председателство на ЕС за мобилизиране на софийското население, опирайки се на патриотичните му нагласи за общо по-високо издигане битовия живот на града, за почистването и благоустрояването му, за подобряване на урбанистичния му и облик. Дано в останало малко време успее да направи поне вече малко възможното за наваксване на пропуснатото.