Защо му е на Борисов Антон Тодоров?

Антон ГИЦОВ

Интересен въпрос е това, нали? Антон Тодоров е публикувал книга под заглавие "Шайка - Бойко, Росен, Цецо и другите", в която освен че визира Борисов като "шайкаджия", той пише: "Какъв премиер на една демократична страна може да бъде човек, който е бил сред главатарите на групировките през 90-те години." Вместо да го осъди за клевета, че Тодоров го нарича шайкаджия и го нарежда сред главатарите на мутренските групировки (което е клевета, защото премиерът никога не е бил главатар на каквато и да е силова групировка), Борисов го прави депутат от ГЕРБ. И след като Тодоров лепва грозно петно върху имиджа на ГЕРБ, като заплашва в ефир водещия Виктор Николаев, че и на него може да му дръпнат столчето като на Ани Цолова, ако си позволява да задава неудобни въпроси като нея, на принудения да подаде оставка скандален депутат, вместо да му се покаже пътя, му се предлага синекурна длъжност като "съветник на народните представители" в централата на ГЕРБ. Съдба, подобна на съдбата на друг депутат от ГЕРБ в миналия парламент - Методи Андреев, който искаше да прокара в парламента законопроект за забрана на петолъчките.
Ако човек се замисли, може да намери отговор на въпроса. За да се крепи на власт и да се бори успешно с главния си политически противник БСП, Бойко Борисов има нужда от гласове от по-широк спектър. ГЕРБ стои вдясно от центъра, но още по- вдясно има прослойка гласоподаватели, които ненавиждат комунизма, комунистите и социалистическата партия, наследила бившата БКП. Тази прослойка е представлявана от крайно десни формации като СДС и ДСБ, но те не са привлекателни за Борисов - не искат да бъдат командвани от "падишаха", както Кеворкян кръсти премиера, и се опитват да наложат мнението, че не ГЕРБ, а те заемат челно място като борци срещу корупцията и радетели за реална съдебна реформа. А на всичко отгоре и не влязоха в последния парламент. Но защо ГЕРБ да не привлече техните гласоподаватели? Именно затова в депутатските листи на ГЕРБ се вкарват устати антикомунисти с "цветист език", като Методи Андреев и Антон Тодоров, на които се възлага ролята да осигурят подкрепата на тази прослойка при избори.
Използването на фигури като Андреев, Тодоров и някои други като тях обаче не е достатъчно. Необходимо е да се бие на по-високо ниво по БСП като наследница на комунистическата партия, и не само за да се осигурят гласовете на крайно десните избиратели, но и за да се привлекат колебаещите се, по-младите хора, които трябва да бъдат убедени с фрапиращи, за по-голям ефект и лични трагични примери. Така кандидатката за президент от ГЕРБ Цецка Цачева разказа по време на телевизионния диспут с Румен Радев сълзлива и силно съмнителна история как дядо й - николапетковист, бил умъртвен от комунистите в затвора. Не остана назад и самият премиер, който разказа, без да покаже документи, как на 9 септември 1944 г. "гавазите от Държавна сигурност" пребили с тояги дядо му "в двора насред царевиците". Нищо, че Държавна сигурност е създадена години по-късно. Борисов отиде и по-далеч, като нарече комунистите "кръвопийци" - грозно и недостойно обвинение.
Антикомунистическата риторика на Борисов и други лидери на ГЕРБ обаче е нож с две остриета. Тя може да привлече едни, но да отблъсне други, особено сред по-интелигентната част от населението, а и сред простосмъртните гласоподаватели, които обичат да си задават въпроси. Като например защо Борисов и Цачева са кандидатствали да станат членове на същата тази омразна комунистическа партия и как са били приети при такива дядовци, ликвидирани от комунистите като противници на народната власт и на тази партия? Защо и други видни лидери на антикомунистическата партия ГЕРБ са били членове на комунистическата партия?
Съмнителна е и ползата от назначаването за депутати на личности като Методи Андреев и Антон Тодоров. С действията си те несъмнено отблъскват не само колебаещи се гласоподаватели, но и симпатизанти на ГЕРБ. Възниква въпросът, ако използваме фразеологията на Тодоров, какъв премиер на една демократична държава може да бъде човек, който принизява и обезсмисля понятието "народен представител", като вкарва в парламента човек, който не само няма нищо общо с неговата партия, но даже е и плюл по него.
В една демократична държава има нужда както от силни десни, така и от силни леви партии. Всяка от тях, когато е на власт, получава възможност да осъществява най-правилната според нея програма за развитието на страната и повишаване благосъстоянието на населението, а когато не е на власт, да не позволява другата партия да се самозабравя и да злоупотребява с властта, да подлага на обоснована критика нейни действия и политики. За тази цел са необходими сериозни депутати, а не такива, използвани като маши за оплюване и оклеветяване на политическия противник.
Защо ли му е наистина на Бойко Борисов такава скандална личност като Антон Тодоров?